🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ричард Лим, Retail Economics: Търговците на дребно трябва да са много гъвкави заради високата инфлация

Изпълнителният директор на британската консултантска компания пред "Капитал"

Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Ричард Лим е изпълнителен директор на консултантската компания Retail Economics, която се фокусира върху изследването и разбирането на ритейл тенденциите. Фирмата се концентрира върху британския пазар, като е работила с международни компании като NatWest и Converse. Лим се присъединява и поема поста изпълнителен директор през 2016 г. Преди това оглавява екипа "Проучване и анализ на търговията на дребно" в British Retail Consortium, а има и опит като експерт по сливания и придобивания в Citi.

Ричард Лим ще бъде сред лекторите в тазгодишната конференция Ecommerce and Retail Summit 2023, традиционно организирана от "Капитал", която ще се проведе на 8 юни (четвъртък) в "София тех парк". Събитието ще бъде в хибриден формат, който включва онлайн и присъствени билети. Повече за лекторите и програмата може да видите тук, а билети за събитието да купите от тук.

По време на финансовата криза преди повече от десетилетие видяхме експанзионистична парична политика в развитите икономики, подобна на тази по време на пандемията. За разлика от сега, през 2010 г. инфлацията остана ниска. Какво беше различното този път? Какво е вашето мнение за факторите, които предизвикаха скорошния скок на цените?

Има доста разлики по отношение на източниците на инфлационен натиск. Разбира се, финансовата криза започна в банковия сектор и след това се разпространи в по-широката икономика. Имаше такъв вид разпространение във финансовата система като цяло и по този начин източниците на инфлация бяха някак различни. По спомен една от причините беше наистина надутата цена на петрола и това се захранваше през веригите за доставки. Този път източниците са много различни.

И също така в по-широк спектър бих казал, че в този смисъл все още имаме махмурлук от пандемията. По това време бяхме прекъснали веригите за доставки, цените на контейнерните превози например достигнаха 10 пъти повече от тези преди коронавируса. Имаше и един вид прекъснати вериги за доставки и това оказа влияние върху цената на продуктите.

Освен това започна и войната на Русия в Украйна, която е пълномащабна и предизвика цяла гама от покачвания на цените на енергията. Тези енергийни разходи се филтрираха до предприятията, както и директно върху потребителите чрез техните сметки за електричество и газ. Така че имаше един вид различни източници на инфлация.

Друго важно разграничение от финансовата криза е, че оперативните разходи в цялата икономика бяха увеличени и разходите за труд бяха ключов компонент от това. Високата цена на работната ръка, независимо дали защото е имало недостиг в някои икономики или заради по-дългосрочните въздействия от пандемията по отношение на дългосрочно заболяване, също оказва влияние. Това увеличи разходите за труд в много икономики в Европа.

Общата инфлация в Европа, Обединеното кралство и САЩ се забавя през последните месеци най-вече благодарение на падащите цени на енергията. Другият основен двигател - инфлацията на храните, обаче все още остава висок. Защо е така и кога очаквате цените в този сектор също да се нормализират по значим за потребителите начин?

Цените на храните остават упорито високи и това е така, защото имаме глобален пазар на храни и цените на някои от ключовите стоки остават високи. Въпреки че те се успокояват през последните месеци, отнема време, за да може това да се усети и от веригата за доставки. Ако вземете Обединеното кралство като пример, тогава това, което имаме, е, че производствените цени едва наскоро започнаха да намаляват и така инфлационният натиск за тях започва да се успокоява. След това започна да намалява и натискът върху търговците на дребно. Но това забавяне на инфлационния натиск отнема време, за да достигне до потребителите. Той е много по-сериозен във веригата за доставки на храни и селскостопански стоки, отколкото в други области на икономиката.

Другото странно нещо, което трябва да се отбележи, е, че в хранителния сектор разходите за суровините са само един източник на инфлация. Така че докато разходите за стоки продължават да растат, макар и по-бавно от преди, има други оперативни разходи, които са прехвърлени на потребителите. Става въпрос за неща като разходи за труд, разходи за комунални услуги, транспортни и такива за дистрибуция. Всички тези други оперативни харчове все още притискат маржовете на търговците на дребно и това затруднява прехвърлянето на спестяванията толкова бързо, колкото някои хора очакваха.

Какъв е ефектът на войната в Украйна върху цените на храните?

Това е най-важният двигател на инфлационния натиск в индустрията. Първият ефект е въздействието върху разходите за енергия. Но след това идва и втори кръг от ефекти, които се усетиха най-силно в производствените разходи, а имаше и ограничен шок в предлагането на някои стоки. Това със сигурност е главният източник на инфлационен натиск, който преживяхме през последната година до 18 месеца.

Можете ли да дадете груба оценка кога потребителите ще започнат да усещат облекчение по отношение на цените на храните?

Мисля, че достигаме точка на пикова инфлация при храните. Очакваме да видим намаляването на натиска върху фабриките да започне да се отразява на потребителските цени. Също така ще видим един вид базов ефект върху инфлацията през следващите няколко месеца. Очакваме инфлацията на храните да бъде около 7-9% в Обединеното кралство към края на годината при текущи нива около 19%. Очакваме рязък спад в инфлацията на храните през следващите месеци и да започнем да виждаме ползите от тази умереност да се предават на потребителите.

Кой понесе удара от високата инфлация - потребители, производители, търговци на дребно или някой друг по веригата?

Отговорът на този въпрос е, че инфлационното въздействие отнема много време, за да се филтрира през цялата икономика и след това да се стигне до точка на нормалност. Някои от тези въздействия може да отнемат до две години. Определянето на това кой е понесъл най-големия удар зависи от натиска в различните етапи на веригата за доставки. В различни части на икономиката имате различни бизнеси, активни в дадени части от веригата за доставки, които имат различни нива на маржове. Някои от компаниите ще могат да поемат част от увеличенията на цените повече от други. Въпросът е почти невъзможен за отговаряне. Реалността е, че въздействието на инфлационните шокове засяга различни компании на различни етапи от веригата на доставки, в зависимост от това в коя част от икономиката работят.

[По отношение на съветите] отново това наистина зависи от типа индустрия, в която работите. Основният натиск върху търговците на дребно в момента е около рентабилността. Те не само са изправени пред покачване на входните и оперативните разходи, които са прехвърлени, но има и дългосрочно въздействие по отношение на натиска върху маржовете. Така че това, което търговците на дребно правят в момента, е просто да се опитат да намалят разходите, където е възможно.

Опитайте се да повишите оперативната ефективност там, където е възможно, и се опитайте да защитите маржовете на печалбата. В действителност това означава, че компаниите разглеждат всички различни процеси в своя бизнес и веригите си за доставки и се опитват да ги оптимизират. Понякога това може да стане чрез внедряване на технология, понякога чрез партньорства с други компании, които да позволят възползването от мащаб или инфраструктурата на партньорите. Но основно става въпрос за стимулиране на оперативната ефективност, за да се опитат да защитят рентабилността.

Много компании казват, че потребителското търсене е намаляло значително от началото на инфлационния натиск. Има ли нещо, което могат да направят, за да се справят с този проблем?

Кризата на разходите за живот накара потребителите да се съсредоточат върху цените. Някои дават приоритет на стойността пред удобството, други на стойността пред изживяването или нещо подобно. Това, което търговците на дребно трябва да направят, е наистина да прекроят своето предложение и да поставят стойността в основата му. Те трябва да могат да комуникират ефективно и категорично цените на това, което предлагат, за да се опитат да достигнат до основните си клиенти, да задържат лоялните такива.

Интересното е, че това е възможност за някои търговци на дребно, защото шокът за потребителите направи така, че те преоценяват от кого искат да пазаруват. В някои случаи дори потребителите са откъснати от нормалните търговци на дребно, от които биха искали да пазаруват, защото са изправени пред стойността като основен фактор зад вземането на решения. За търговците на дребно е ключово да насочат своето предложение към цената. По този начин те всъщност ще имат възможността да достигнат и да се свържат с потребители, които иначе биха търсили различни търговци на дребно.

Като цяло имаме потребители, които възприемат рецесионно поведение - те купуват някои по-евтини стоки, отменят някои покупки в други области или сменят супермаркети или марки с по-евтини търговци на дребно, за да се опитат да управляват ефективно бюджета си. Това поведение на гражданите представлява възможност за търговците на дребно да се опитат да достигнат до нови клиенти.

Търговията на дребно в Европа показва ли признаци на предстояща рецесия? Положителна или отрицателна е общата ви прогноза за сектора?

В сравнение с края на миналата година нещата изглеждаха много по-мрачни. Ако погледнете Обединеното кралство като пример, в края на миналата година Bank of England (BoE) очакваше икономиката да изпадне в дълбока рецесия, която да продължи две години. Изминаха около шест месеца от тези прогнози и сега според последната прогноза на BoE британската икономика няма да изпадне в рецесия. Имаше доста голяма промяна по отношение на очакванията, които излизаха от BoE.

Мисля, че през последните няколко седмици страхът е, че инфлацията се е вкоренила в икономиката. Ако погледнете цяла Европа, включително Великобритания, базовата инфлация се покачва. Това кара политиците да се тревожат, че инфлацията се е утвърдила и това може да доведе до траектория на по-високи лихвени проценти, за да се опитат централните банки да укротят инфлацията. Разбира се, има голямо разминаване между паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и BoE, но те следват подобна движение на покачване, макар и с различни величини и скорост. Това е истинското предизвикателство - перспективите в последно време изглеждат така, че се обръщат малко повече към по-лошо и голямата разлика по отношение на кризата с разходите за живот е повишаването на лихвените проценти. А те имат ефект върху много по-голяма част от домакинствата.

Интервюто взе Тодор Шишков

Все още няма коментари
Нов коментар