AI Апокалипсис (не точно) сега

Още писателите-фантасти, а после и Холивуд ни привикнаха да мислим как терминатори може да поведат унищожителна война срещу човечеството. Но далеч преди това идват притесненията, че умните роботи ще оставят голяма част човешката раса безработна. Бързото развитие на генеративни модели AI, особено езиковите като ChatGPT, повдигнаха стари страхове за мястото на човечеството в една бъдеща икономика, доминирана от технологии, които могат сами да си набавят информация и да взимат решения.

Сред технолозите има оптимисти, които казват, че AI не е конкуренция на хората. Напротив, изкуственият интелект е само инструмент, който подобно на персоналния компютър преди 3-4 десетилетия ще направи хората по-продуктивни и ще замени голяма част от досадната им работа, като им остави време за по-креативни дейности. Песимистично настроените умове - чиито редици този път са гъсто населени със сериозни имена, включително и сред разработващите AI, твърдят, че човечеството ще се сблъска със сценарий, в който огромни маси хора могат да се окажат не само безработни, но и икономически безполезни.

Важен момент от въпроса "ще ни замени ли AI" е дали става дума за днес или след пет години. Друг важен момент е дали е реалистично повечето хора по света да работят креативни дейности и да направляват AI. И преди в историята е имало подобни страхове, но досега винаги се е намирало ново поле за изява - от сила и ръчни умения към по интелектуален труд. Този път обаче сякаш е по-трудно да си представим такова - едва ли всеки касиер или тех съпорт може (и иска) да преобърне живота си и да мине към постоянно преобучение, само и само за да не изпадне от пазара на труда. Ако изразявате съмнения в тези сценарии, тогава добре дошли в клуба на чертаещите антиутопии.

Източник: Капитал Преглед на оригинала

Кой може да бъде заменен

Макар за момента всичко да е в сферата на предположенията и прогнозите да са с недостатъчно информация, някои от най-големите институции в света вече правят ранни изчисления какви могат да бъдат последствията от масовото въвеждане на AI в различни индустрии. Според инвестиционната банка Goldman Sachs например, около 300 млн. настоящи работни места в САЩ и Европа могат да бъдат заменени от умни роботи.

Предположението на банката се базира на проучвания, според които AI отдавна е надминал по ефективност хората по отношение на умения като класификация на изображения или разбиране на написан текст. Вземайки предвид скоростта на развитие на технологията, текущата прогноза на Goldman Sachs е, че общо 18% от всички работни места по света могат да бъдат автоматизирани чрез AI в близкото бъдеще. Делението е на три категории:

• професии, които AI може да автоматизира
• такива, при които може по-скоро да помага частично
• такива, които не може да замени.

Пример за трите категории са съответно офисна администрация, програмиране и строителство.

Изкуственият интелект в лицето на големите езикови модели има огромен потенциал за автоматизиране на еднотипната и повтаряема работа в индустриите на знанието, но също така е свързан и с редица предизвикателства и рискове. Това, което може да кажем със сигурност, е че тези технологии не са мода и ще останат, но ще трябва да бъдат решени практични проблеми като това къде се помещават, как да бъдат въведени в производството без да причиняват човешко страдание. Образователната система на България не е подготвена за тази промяна, което ще доведе до това бизнесът да поеме огромна част от рисковете и разходите, свързани с тази трансформация.

Илия Кръстев

AIBEST

Повечето прогнози за секторите с най-голям процент на потенциална автоматизация са сходни. Според доклад на World Economic Forum (WEF) например, големите финансови компании по света, основно банки, вече са започнали да заменят хора, които се занимават с чисто документалната част на бизнеса, чрез AI.

Всъщност обаче този аргумент важи за всяка професия, в която има повтарящи се процеси, включително и журналистиката. Наскоро Кристиан Хамънд, директор в Natural Sciences, заяви пред BBC, че след 15 години "90% от новините ще бъдат написани от машини". Това вече се прави от издания като Business Insider, CNBC и медийната група Axel Springer. Казано накратко, там, където има нужда само от изреждане на факти и анализ на данни, но не и добавяне на нова информация, скоро няма да има нужда и от хора. Доколкото е известно на редакцията на "Капитал", настоящият текст не е писан от изкуствен интелект.

По-специализираните AI идват

Когато става дума за автоматизация, обичайно въпросът стига до "може ли ChatGPT да прави това", но през следващите години се очаква огромен напредък в тясно специализираните модели, които ще променят играта в някои от най-сложните човешки професии. ChatGPT, както и Google Bard например, са езикови модели - те са направени така, че да поемат огромно количество общи данни и да са сравнително добри в много неща, най-вече в това да звучат като хора.

"Настоящите модели могат да ви дадат отговор на широк набор от въпроси, но не са експерти в нищо. Бизнесът има нужда от това, което наричам експертни модели - такива, които са тренирани да решават конкретни проблеми чрез много високо качество данни", казва Петър Цанков, изпълнителен директор и съосновател на LatticeFlow Фотограф : Надежда Чипева

Специализираните модели, от друга страна, се тренират така, че да са изключително добри в малко на брой процеси. "Настоящите модели могат да ви дадат отговор на широк набор от въпроси, но не са експерти в нищо. Бизнесът има нужда от това, което наричам експертни модели - такива, които са тренирани да решават конкретни проблеми чрез много високо качество данни", коментира по време на конференцията Digitalk Петър Цанков, изпълнителен директор и съосновател на компанията LatticeFlow, която прави диагностика на AI модели.

Всъщност неразбирането на разликата между общите и специализираните AI модели е и грешката, която допуска адвокатът Стивън Шуорц, споменат в началото на текста. Ако вместо ChatGPT той бе използвал AI модел, захранен конкретно с релевантна за юридическата професия информация, неговият подход би сработил. Правните услуги със сигурност ще бъдат опростени през следващите месеци и години - първо, защото са скъпи и второ, защото макар да са сложни, те все пак са повтаряеми процеси, като оформяне на документация, преглеждане на закони и търсене сред съдебни решения.

Друга "защитена" и високо ценена в момента професия, която бързо ще се окаже под обсада, е програмирането. Тази промяна се отбелязва не само в доклади, но и в изказвания на ръководителите на някои от най-големите компании в света. "Няма съмнение, че вече сме в нова компютърна ера. Бариерата за програмиране вече е изключително ниска. Затворихме дигиталната пропаст. Вече всеки може да бъде програмист - просто трябва да кажеш нещо на компютъра", каза Дженсън Хуанг, изпълнителния директор на Nvidia, в края на май.

Неговият прочит може да е прекалено оптимистичен, предвид сегашното време на изказването, но в бъдеще няма да бъде далеч от истината. Писането на код никога няма да бъде напълно, 100% автоматизирано, но голяма част от произвеждането му може да бъде най-малкото улеснено. Дори и в момента ChatGPT може да пише код и при достатъчно голямо търпение за поправки, уточнения и редакции, да произведе работещ продукт.

Проблемът: корпоративни дистопии и "безполезни хора"

Нищо от това няма да доведе до срив в продуктивността - напротив, тя би се повишила със 7%, според изчисленията на Goldman Sachs. Въпросът е, че тази продуктивност ще се отрази позитивно само на печалбите сред корпорациите, не и на заплатите на хората - проблем, за който някои правителства вече мислят. Идеята за безусловен базов доход, която се роди далеч преди AI да се превърне от теория в реалност, за момента си остава само това - идея, докато технологията галопира напред.

Големите рискове в сценария на масова автоматизация са два. Първият е, че AI икономиката ще бъде свръхконцентрирана в малко на брой компании, които в един истински дистопичен сценарий ще се окажат с мощта на правителства. Ако се разчита на тях и за огромна част от данъчните постъпления след автоматизацията на работни места, това ще им даде допълнителна мощ.

На света има много малък брой компании, които могат да финансират значителни AI проекти. ChatGPT например се разработва от OpenAI, която се финансира чрез огромни средства от Microsoft. Google и Facebook имат финансов ресурс за разработки и изчисления, каквито няма почти никоя друга компания на света. Малките стартъпи пък получават щедри инвестиции или от технологични гиганти, или от фондовете за рисков капитал в САЩ. Огромната част от тях в един момент или ще фалират, или ще бъдат купени пак от същите малко на брой технологични гиганти.

"Сред индустриалните сектори, които ще се възползват най-много от AI, са финансовите организации, общественият сектор, главно за създаването на документация. Човекът ще е в центъра. Той ще може да получава предложения от AI, но и да решава кой съвет да приеме", казва Алекс Йочев, директор "Приложения и иновации" за Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка в Microsoft Фотограф : Надежда Чипева

Следователно, макар от AI технологията да има глобални последици, те ще бъдат произведени от много малко на брой компании, с много малко на брой служители, намиращи се почти изцяло в един и същи географски регион. С това идва проблемът, че правилата на AI, дълбоко закодирани във всеки модел чрез данните, които го захранват, всъщност няма да са особено представителни.

Вторият риск е човешки - философският проблем за безполезните хора изведнъж се оказва съвсем реалистичен вариант.

"Дали AI ще създаде нови работни места? Да, ще създаде. Дали тези работни места ще са толкова, колкото унищожените? Вероятно не. И дали те ще са за същите хора, изгонени от пазара на труда? Със сигурност не. Ако в момента се занимавате с физически труд, няма как утре да станете програмист на AI модели", каза Патрик Бангърт, доскоро вицепрезидент по AI в Samsung SDS, по време на тазгодишната конференция Digitalk.

Защо този път е различно

Технологичните оптимисти обичайно посочват, че всяка технологична революция ражда и професии, които да я обслужват. С индустриалната се появява нужда от инженери и механици, с компютърната - от програмисти.

В случая с AI този оптимизъм важи само ако вярвате, че всеки може да се занимава с наука за данни и трениране на модели. Например вероятно чудесна нова професия на близкото бъдеще ще е нещо като AI етик - човек, разрешаващ морални дилеми при сблъсъка хора - машини. Може би всяка голяма корпорация ще има такива, но едва ли ще са нужни армии от подобни мислители. И може би милиарди хора по света просто няма да могат да преминат към начин на живот, който предполага постоянно преквалифициране - т. нар. учене през целия живот, което и сега се налага в някои индустрии. Бъдеще на постоянно сменяне на професии едва ли звучи много привлекателно за хора, които работят, за да живеят, а не обратното.

Другият вечно оптимистичен аргумент е, че още от индустриалната революция насам технологиите унищожават работни места, но създават повече нови. Но тази теория предполага, че всяка следваща технологична революция ще бъде като предишните. Има предостатъчно причини да се смята, че AI няма да бъде такава - просто защото изкуственият интелект ще разполага с възможност за взимане на решения, адаптация и набавяне на нова информация. Замяната на служител с AI трудно може да бъде сравнено с преминаването към тъкачна машина.

Може би най-добрият аргумент против страховете от AI е, че "всичко изглежда страшно, когато гледаш надалеч в бъдещето - всичко е ужасно и винаги има какво да убие човечеството", както се изразява Петър Цанков. Но това не значи, че притесненията са безсмислени или нерационални.

Ако промяната се случи на висока скорост, тя може да доведе и до сериозни социални и политически последствия. Според изследване на University of Pennsylvania и OpenAI (компанията разработчик на ChatGPT), сред най-засегнатите американски прослойки могат да се окажат хората, които изкарват до около 80 хил. долара годишно, т.е. и без това свиващата се средна класа, която едва ли ще бъде доволна от това да се окаже заменена от безлични алгоритми.

В това се крие и голямата въпросителна на AI - никой не знае кога и как ще се случат промени, но всички прогнози са за много бързи размествания в икономическата структура на света. Опитите за регулация трудно биха могли да са със същата скорост, а и малкото на брой компании, които могат да си позволят да развиват AI модели, със сигурност ще лобират сериозно против каквито и да било ограничаващи законодателства.

Истинският тест ще дойде не когато медии отбелязват куриозен случай в съда, защото е използван ChatGPT, а когато изкуственият интелект напише цяла пледоария без грешки и никой не разбере, че не е пратена от човек. А защо не и когато, може би няколко години по-късно, вместо жури или съдия по присъдите ще се произнася някой безпристрастен и ефективен алгоритъм.

Източник: Shutterstock