Следващите 30 | Андрю Кийн: Очаквам създаването на технократски и хуманистични партии

Авторът на How to Fix the Future за изминалите и бъдещите 30 години

Андрю Кийн по време на конференцията Digitalk 2023

Йоан Запрянов

Андрю Кийн по време на конференцията Digitalk 2023 © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Андрю Кийн е американски предприемач, водещ на предаването Keen On и автор на книги на технологична тематика като How to Fix the Future, The Cult of the Amateur и други. В книгите и предаванията си Кийн най-често е критичен към модела на технологичните компании, тяхното влияние върху политиката и социалния ред. "Капитал" разговаря с него след лекцията му на технологичната конференция Digitalk.

В лекцията си на сцената на Digitalk казахте, че бъдещето е прецакано. Защо?

- Обичайно ние сме тези, които прецакват бъдещето. За мен най-силният закон на света е този на непредвидените последствия. Ако през 2002 г., когато днешните технологични компании тепърва се зараждаха, бяхме направили правилна прогноза как ще изглежда през 2023 г., всички щяха да се смеят. Ако тогава бяхме говорили за капитализма на постоянното наблюдение, хората щяха да кажат, че това е немислимо, преувеличено. С други думи, никой няма конкретен план. Никой не знае какво точно ще бъде бъдещето и всеки, който твърди, че се опитва да го предскаже или да напише сценарий как точно да се случи, обичайно се проваля. Бъдещето не е едно нещо. Преди да дойда в София, гледах филма Blackberry, драматизация на историята на Blackberry. Те смятаха, че знаят какво ще е бъдещето, преди бъдещето им да бъде срутено от iPhone. Ако някой някога е разбирал бъдещето, това е Стив Джобс, но дори той не е могъл да си представи как точно iPhone ще промени света.

Идеята за бъдещето е абстрактна и е грешно да си мислим, че ние го прецакваме планирано. Това е и един от проблемите, понеже няма конкретна отговорност, която някой да носи. Когато Марк Зукърбърг казва "движи се бързо и чупи неща", това е супермаркетингов слоган. И накрая това и се случи, де - той счупи обществото по начина, по който го разбирахме доскоро. Това е друг урок: бъдещето е много чупливо, особено когато сме прекалено инвестирани да го създадем по начина, по който искаме и сме го обещали. Затова и сега съм малко по-оптимистичен за изкуствения интелект (AI), отколкото за уеб технологиите. Дори Сам Олтман и останалите евангелисти на AI знаят колко могат да се объркат нещата там.

Проблемът с говоренето в ретроспекция често е, че забравяме, че ние искахме всички тези неща - свързването на всички хора, използването на възможно най-много данни за оптимизация на процеси. Защо тогава сме разочаровани?

- О, някои хора въобще не са разочаровани. Не бих спорил например, че всичко, което Facebook направи, е лошо. Днес наистина може да говориш с баба си в Индия, при това далеч не само през Facebook. Проблемът с уеб технологиите е, че все още не може да приемем простия факт, че няма безплатен обяд. Клише е, но е вярно. Когато някой ти дава нещо безплатно, винаги има уловка. Уловката тук беше, че ние се превърнахме в продукта. Ние сме продуктът. Всеки път когато влизаме в интернет, сме бомбардирани от реклами за неща, които може би наистина искаме, без задължително да имаме нужда от тях. Всичко това разконцентрира, дезориентира. Ние, накратко, искаме всичко. Искаме безплатни продукти, искаме бързи продукти, готини продукти. Но не можем да имаме всички тези неща, без да плащаме за тях - все нещо трябва да дадем. Ние не разбирахме какво точно даваме, това не беше информиран избор. Интернет компаниите знаеха какво получават, но ние не знаехме какво даваме.

Тук е големият въпрос при AI - в момента въобще не е ясно как точно изкуственият интелект ще прави пари за компаниите, които го разработват. Голяма част от ChatGPT и останалите модели взимат данните си от нашето потребление на социални мрежи - Twitter, Reddit и др. Казвам това, за да подчертая, че няма някаква ясна граница между ерата на AI и ерата на уеб платформите и социалните мрежи. Това е просто нова глава в същата книга. Вероятно много по-революционна и по-ужасяваща глава, където машини могат не само да говорят по начини, които наподобяват езика на хората, но и правят все по-трудна за засичане разликата между нас и тях. Доскоро това беше нашето най-голямо предимство. Хората имахме език, но сега ще трябва да се похвалим с нещо друго, което ни отличава.

Гледайки към последните 30 години, възможно ли е да прогнозираме следващите 30 години? Дори развитият AI вероятно би бил готов в следващите пет години.

- Ще са повече от пет. Може би 10 или 15, но да. Когато си дадем сметка за 30 години назад, вие не сте били роден, а на мен ми се ще да не съм бил роден. България се е променила драматично, САЩ също се промениха драстично, макар и по по-малко очевидни начини. Ако се върнем обратно до 1993 г., огромната част от хората не знаеха какво е интернет, а аз тепърва се учех. Нямаше браузъри. Можеше да пращаш имейли, но не можеше да си онлайн по начина, по който го разбираме сега, без да си истински технолог. Накратко, нямаше интернет, имаше само имейл, който се ползваше само от малко на брой хора на Източния бряг. Тим Бърнърс-Лий създаде системата World Wide Web през 1989 г., което намирам за забавно, защото историята на България също се дели на преди и след 1989 г., когато пада Берлинската стена.

От друга страна, 30 години са много в един смисъл на думата и не толкова много в друг. Те са много, когато говорим за технологии и устройствата в джобовете ни, но хората се обличаха по същия начин. Може би не в България, където по това време дори дънките бяха лукс, но в САЩ хората изглеждаха по сходен начин. Музиката, литературата, нищо от тези неща не се е променило коренно през последните 30 години. Така че технологията е единственото, което наистина движи видимата промяна. Останалата част от културата е сходна.

Колкото до 2053 г., на първо място се надявам, че все още ще съм тук. Извън това бих предположил, че промените ще са много по-драматични, отколкото през последните 30 години. Не толкова по отношение как използваме технологиите, макар да съм убеден, че няма да носим смартфони в джобовете си, колкото по отношение на това какво правим. Работа, интеракции, управление. Очаквам промени, които не можем да си представим сега, и последствия, които никой не е предвидил по дизайн.

Когато си говорите с предприемачи и инвеститори от Силициевата долина, мислят ли хората за социалните промени, които налагат, или е просто въпрос на бизнес и печалби?

- Не би било честно да генерализирам. Имам приятели, които се занимават с рисков капитал и които бих определил като някои от най-отговорните хора, които познавам. Но имам чувството, че с тях сме се намерили точно защото сме сходни характери и не търсим тези, които са просто алчни. Марк Андреесен например има много странно виждане за човечеството и неговото бъдеще.

Има обаче едно нещо, за което може да генерализираме, и то е, че хората в рисковия капитал най-често са изключително умни. Най-умните хора отиват в този бизнес, защото там са най-големите награди. Никой не изяжда рисковия капитал според закона на джунглата - рисковият капитал изяжда другите. Истинските рискови капиталисти обаче са малко. Много хора се наричат по този начин, но не са наистина, защото това е поле, в което победителят взима всичко. Тази индустрия впрочем също се променя много и особено в следващите години AI ще бъде огромен фактор при инвестициите.

За много хора на Запад моделът на Сингапур изглежда все по-привлекателен.

Социалните мрежи със сигурност промениха политиката. Какво очаквате, че ще се случи по отношение на симбиозата технологии - политика в идните десетилетия?

- Очаквам създаването и възхода на агресивно технократски партии, които ще искат да използват данни и технологии за всяко решение, за да могат да си обяснят света по рационален начин. Сингапур е интересен пример, защото е нещо като квазидемокрация. В Китай също има нещо такова, без да има каквато и да било демокрация. За много хора на Запад моделът на Сингапур изглежда все по-привлекателен. Дори Тайван и Южна Корея, които са демокрации, се заиграват с радикалния технократизъм. Една от причините за това е, че той премахва всички тези усилия, които са нужни за поддържането на демокрация по западен модел. Това е от една страна - технологични партии, които ще искат да поправят бъдещето чрез данни. Другата страна е, че очаквам възход на един вид зелени, човешки партии - такива, които да се фокусират конкретно върху това, че сме хора. Мисля, че разделението ляво и дясно, особено както го разбираме в САЩ и Западна Европа, вече загуби тежестта си. Не мисля, че тази промяна би била нещо лошо. Дебатът между хуманистите и технократите би могъл да бъде много по-полезен, отколкото настоящия между леви и десни, който най-често е просто неразбираем. Най-малкото поне ще бъде адекватен за съвремието ни. Също както индустриалната революция създаде индустриални и работнически партии, сега дигиталната AI ера ще роди нов вид дигитални партии и един нов вид политика.

Как се спирате от това да повярвате в хайпа и обещанията за прекрасно бъдеще?

- Мисля, че трябва да бъда много внимателен не само да не повярвам в хайпа, но и да не бъда просто груб. Когато написах първата си книга, бях един от първите критици на уеб ерата и предупреждавах, че демократизацията на съдържанието ще създаде нов вид монополи, където истината няма значение. Мисля, че много от предположенията ми се сбъднаха. Не всички, но много от тях. За да пишеш книги, за да обикаляш по сцени и да бъдеш интервюиран от хора като вас, не можеш да си позволиш да казваш това, което казват всички останали. Трябва да си една крачка напред, което днес означава да си скептик, но по умен начин, а не просто да си контра на всичко. През 2007 г. имаше огромна нужда от хора като мен, които да кажат, че това, което интернет произвежда, е масово боклук. Че не работи и няма как да проработи. Тогава това беше интересното, да започнеш дебата. Сега дебатът е тук и трябва да мислим какъв ще бъде дебатът около AI. Аз, разбира се, съм просто един човек с мнение, но това мнение трябва да бъде нюансирано, а не просто да плюе по технологиите. Тази ера приключи, защото вече всички плюят по технологиите, това е новото нормално, което го прави и новото скучно.