Бъдещето на електромобилите: Ток до ламарината

Данните за продажбите също ясно показват нарастващата популярност на електромобилите. Миналата 2022 г. е поредната рекордна за сегмента въпреки забавените вериги за доставки, инфлацията и геополитическата нестабилност. Доставките на електрифицирани автомобили (такива изцяло на ток и плъгин хибриди) са надхвърлили 10 млн., или около 14% от всички продажби. Над 70% са чисти електромобили. Повишението е над 50% спрямо предишната година според Международната агенция по енергетика (IEA). Организацията очаква през тази година да бъдат продадени още около 14 млн. електрифицирани автомобила (виж инфографиката). В България продажбите естествено са много по-ниски, но растежът през първите шест месеца на тази година е значителен. За полугодието регистрационни табели в България са получили 4353 електромобила, над 160% повече от същия период на 2022 г. Общо в страната в момента има почти 9000 електромобила, малка част от около 3 млн. коли, но делът им бързо расте.

Преглед на оригинала

Цената е каквато е

Очакванията са най-големите пречки пред избора от страна на купувача на електромобил в момента - цената и пробегът постепенно ще бъдат решени. След над десетилетен спад стойността на литиево-йонните батерии, които носят около 40-50% от цената на една кола на ток, се увеличи през 2022 г., а по всяка вероятност и през 2023 г. Но дори и така новите технологии и мащабът са свалили цените им с до 90% от 2008 г. насам. Батериите използват материали като литий, кобалт и никел, които се добиват основно в развиващи се държави при замърсяващи природата процеси. Но правителствата и производителите предприемат все повече мерки да подобрят и локализират веригите си на доставки чрез най-различни политики - от директни субсидии до тъй наречените батерийни паспорти. Автомобилната индустрия вече купува основната част - над 33% от батериите в света, като надмина сектора на електрониката, и този дял тепърва ще нараства. При подобрената ефективност в производството очакванията на BloombergNEF са електромобилите да достигнат ценови паритет със сравними ДВГ модели до края на това десетилетие в повечето сегменти. Но и тук има разлики - електрически SUV ще достигнат паритет в Европа през 2025 г., но с една до три години по-късно в САЩ заради по-големите батерии в американските коли. Според изчисленията на BloombergNEF съвсем естествено, ако цената на батериите остане висока за по-дълго време, по-широкото навлизане на електромобилите ще се забави.

Самите производители също предприемат мерки. От началото на тази година Tesla е понижила цените си няколко пъти в САЩ, Китай и други пазари и предлага и други отстъпки и кампании. Това доведе до рекордни доставки на моделите на компанията през първите две тримесечия на годината. Model Y пък се превърна в най-продаваната кола общо на глобалния пазар с 444 хил. доставки (виж инфографиката).

Има пробиви и в рециклирането. През следващото десетилетие ще бъдат извадени от употреба умопомрачаващите 100 млн. автобатерии, които няма как да бъдат изхвърлени в някое депо за отпадъци. Европейският съюз вече изисква поне 50% от батериите по тегло да бъдат рециклируеми, като този дял ще нарасне до 65% до две години. Старите акумулатори запазват около 60 до 70% от капацитета си и може да имат широко приложение в други сектори.

Въпреки рекордните продажби и инвестиции електроколите все още имат дълъг път, преди да настигнат масовостта на тези с двигатели с вътрешно горене. И продължават да имат и немалко критици въпреки напредъка на технологиите и пробега. "Меденият ни месец с електромобилите свърши", написа неотдавна в своя статия в The Guardian комикът Роуън Аткинсън, който по думите му е бил един от ранните купувачи на автомобил на ток. Според него в момента е по-добре човек да запази колата си на бензин, отколкото да преминава към такава на ток, и да изчака възхода на нови технологии като водородни коли и синтетично гориво. "А батериите са тежки, за производството им е нужно огромно количество енергия и издържат малко над 10 години", коментира Мистър Бийн.

От една страна, Аткинсън е прав. Електромобилите все още не са съвършено решение. Гигантите имат много път, преди да достигнат по-ефективно производство и да подобрят добива на материали за батериите, които имат огромно отражение върху местните общности и екосистеми. Цените са високи, а зарядната инфраструктура е недостатъчна. Но множество изследвания показват, че електромобилите отделят значително по-малко вредни емисии от тези с вътрешно горене през целия им жизнен цикъл - от добива на петрол или на материалите за батериите през зареждането до шофирането на колите. Но извън чисто екологичния ефект колите на ток постепенно ще станат по-добрият избор и технология. "Причината производителите и купувачите да правят и да шофират все повече електромобили не е основно заради желанието да спасят планетата. Просто в много отношения те са по-добрата технология", казва в свой коментар Майкъл Корън в The Washington Post. Много български шофьори може и да не се съгласят с подобно твърдение, но двигателите с вътрешно горене са по-малко ефективни от тези на ток. От индустриалната революция парният двигател е основната технология, позволяваща контролирано освобождаване на значително количество енергия от изкопаемите горива. Но дори и при огромния инженерен напредък в най-модерните днешни двигатели те губят поне половината от енергията, идваща от резервоара. В същото време ефективността на електроколите е значително по-голяма - те превръщат около 85% от електрическата енергия в механична. Извън това автомобилният транспорт, задвижван от двигатели с вътрешно горене, продължава да разчита на предимно механични системи, които използват стоманени компоненти, като всяко превозно средство има десетки хиляди движещи се части, всички от които трябва да бъдат проектирани, доставени и поддържани. В електромобилите има значително по-малко компоненти и поддръжката им е по-лесна.

"Не, електромобилите сами няма да решат транспортния елемент от климатичната криза. Но няма никакъв смисъл да продължаваме да разчитаме на технология от XIX в. в дигиталната ера, която се декарбонизира изключително бързо. Макар преходът от ДВГ към коли на ток да е предизвикателно и да изисква въображение, иновации и инвестиции, да не се направи нищо ще е огромна грешка", казва в свой коментар Бен Лейн, съосновател на стартъпа Zapmap, който показва зарядните станции за електромобили във Великобритания.

За полугодието регистрационни табели в България са получили 4353 електромобила, над 160% повече от същия период на 2022 г. Източник: Shutterstock

Пробегът - все по-голям

Другото притеснение при потенциалните купувачи освен цената е пробегът. През 1998 г. споменатият модел на GM ЕV1 можеше да измине едва 70 мили. Първият Nissan Leaf, който в един момент беше най-продаваният електромобил в света, пък предлагаше около 130 км (спорно дали в реални условия). Според проучване на анализаторската компания Kantar около 46% от анкетираните посочват пробега като първо важно условие при покупката на електромобил. Същевременно нуждите на отделните потребители са различни и много често дори малка електрокола може да изпълни извършваните в момента от тях дневни пътувания с ДВГ автомобил. Все пак напредъкът в ефективността и капацитета се вижда ясно в новите модели. Пуснатите на пазара електромобили през 2022 г. имат среден пробег 337 км спрямо 230 пет години по-рано. През този период размерът на батериите е нараствал средно с 10% годишно до 60 kWh. Естествено, това води и до споменатото по-голямо търсене на батерии, съответно и до натиск върху веригата на доставки. Така годишното търсене на батерии ще достигне 5.7TWh до 2035 г.