Къде изчезна българският домат

Сега картината е различна. Българските земеделци отглеждат около 120 - 150 хил. тона домати на година, показват данни на Министерството на земеделието. Това производство не успява да покрие вътрешното търсене и се внасят още 80 - 90 хил. тона годишно. В същото време малка част от местната продукция се продава навън - около 10 - 15 хил. тона годишно, предимно първокласни продукти.

"Демокрацията ни отне и доматите", отбелязват соцносталгиците. Но фактите сочат други причини.

За слабите резултати допринасят неефективната организация на земеделците, ниската производителност и недостигът на работна ръка, а междувременно директното финансиране под формата на субсидии изкривява пазара и води до моментни отклонения, които не подобряват цялостно ситуацията. Все пак повод за оптимизъм е тенденцията, че макар и бавно, обемът на изнасяната продукция през последното десетилетие постепенно се увеличава.

В последните години обаче и ускоряващите се климатични промени - високи летни температури, периоди на суша и нови вредители, засягат значително производството - особено на открито. Този фактор се очаква да влияе все повече в бъдеще.

Съвременният доматен баланс

И днес доматът има централна роля в производството и потреблението на пресни земеделски продукти. Той е и най-изнасяният, и най-внасяният пресен зеленчук (или плод - за тези, които го възприемат така). В периода 2017 - 2021 г. средното ниво на самодостатъчност - вътрешното търсене, което се покрива от местно производство - е 64%, изчислява агроминистерството.

Домати се отглеждат практически в цялата страна. Полското производство е концентрирано най-вече в Пловдивско, Пазарджишко и Хасковско, а оранжерийното - в Югозападна България, предимно Петрич, Сандански и др. През летния сезон (от юли до септември) основен източник за пазара е местното производство, а вносът отслабва. В момента търговската мрежа е залята с домати с етикет "Произход: България". През есента обаче доминират турските домати, а през зимата гръцките повишават дела си и доближават като пазарен дял турските. Най-голям е вносът от Гърция през април и май.

Чери домати се внасят целогодишно, включително от северни страни като Германия и Нидерландия.

За разлика от преди няколко десетилетия, днес основно се консумират пресни домати - потреблението на домакинствата годишно е около 130 хил. тона, без да броим количествата за нуждите на хотели и ресторанти, а в преработвателната промишленост отиват още около 30 - 40 хил. тона.

Това, което определено липсва, е високо качество извън летния сезон. Но това е така навсякъде по света и проблемът е общ за едромащабното производство на домати. "Понякога потребителите негодуват срещу качеството на доматите през пролетта или срещу черешите в началото на май, или че цената на лимоните е висока през лятото и напълно забравят, че за отглеждането на всеки плод и зеленчук си има сезон и това определя както цената, така и външния вид и вкусовите качества", обяснява Вълканов.

Сговорна дружина домати не отглежда

За по-слабото представяне на сектора в последните три десетилетия има много фактори, но може би водещият е липсата на мащаб в производството. Сравнително малките и раздробени стопанства правят производителите по-неконкурентни, тъй като поотделно те не могат да гарантират големи доставки с нужната честота, така че да отговорят на потребностите на големите участници в пазара. Затова търговци често предпочитат договори с производители от други страни, които регулярно осигуряват търсените обеми.

Сдружения на производители на домати, които да предлагат големи количества еднотипна като сортове и качество продукция, в общия случай липсват на българския пазар. Това е и бариера пред разширяването към нови и големи пазари, като отделните производители са в слаба позиция при преговори с търговци и доставчици. Това е и причината често да чуваме как цената при производителя е една, а на сергиите в града - с пъти по-висока.

От сдружения и обединения пазарът би спечелил - те са предпоставка за повече контрол на качеството, по-добро планиране, по-лесна реализация на продукцията, по-силни преговорни позиции и по-ниски разходи.

Производители и специалисти, с които "Капитал" разговаря, обаче посочват и други трудности при производството на домати, свързани с напояването - недостатъчна инфраструктура и високи разходи, както и недостиг на работна ръка. А производителността в сектора цялостно остава по-ниска в сравнение с конкурентни държави.

Всичко това пречи на по-мащабното производство, което иначе сравнително лесно би могло да се възползва от възможностите на късата верига на доставки и ефективността на модерната търговия. Всъщност никой не предпочита да превозва плодове и зеленчуци на дълги разстояния - относително ниската себестойност на стоката означава по-висок дял на транспортните разходи и по-висок риск от загуби, обясняват експерти. Затова търговците имат полза от местно снабдяване, стига то да отговаря на нуждите им за качество и количество.

Местното производство на открито е концентрирано в Пловдивско, Пазарджишко и Хасковско, а оранжерийното - в Югозападна България, предимно Петрич и Сандански. Фотограф : Цветелина Белутова

Субсидиите не са панацея

Широко разпространено виждане в обществото и сред производителите е, че субсидиите за сектора са недостатъчни и по-ниски от тези в други страни. Това обаче е по-скоро мит.

След 2016 г. въпреки по-ниската обща ставка по Схемата за единно плащане на площ в България спрямо по-старите членки на ЕС секторите плодове и зеленчуци получават допълнително финансиране по схемите за обвързана подкрепа. България например единствена в ЕС подкрепя и производството на домати за пресен пазар - субсидии в другите страни са само за домати за преработка, и то в по-малък размер, отколкото в България, обясняват от "ИнтелиАгро". По техни данни обвързаната с производството на домати подкрепа (финансирането за подгрупата "Домати, краставици, корнишони и патладжан" - бел. ред.) нараства от 130 - 140 лв./дка през 2018 г до над 200 лв./дка към 2021-2022 г. Ако към това се добавят и субсидията за площ, общото подпомагане достига 250 лв./дка. От организацията са изчислили, че когато в България кумулативното подпомагане за домати (по всички схеми) е било около 150 лв./дка, в Гърция то е било около 90 лв./дка.

Следователно предимствата на южната ни съседка трябва да се търсят другаде - в по-дългия сезон, по-ниските разходи за отопление, по-добрата организация на производителите, привличането на сезонни работници от трети страни и по-добре уреденото напояване.

Тенденцията се потвърждава и от Министерството на земеделието. От отговори на ведомството за "Капитал" става ясно, че българските зеленчукопроизводители ще са още по-облагодетелствани в новия програмен период 2023 - 2027 г.: "По отношение на оранжерийното производство няколко са държавите членки, които ще предоставят подкрепа, сред които и България, като най-високо е нивото на подкрепа у нас." В сравнение с останалите култури зеленчуците получават по-високо подпомагане и с директни плащания, тъй като тяхното отглеждане е определено като чувствителен и приоритетен сектор.

От министерството отчитат необходимостта от инвестиционна подкрепа за сектора за внедряване на машини, съоръжения и технологии, за което също има предвидени средства за производителите. Зеленчуковите стопанства имат необходимост от инвестиции в машини за обработка и прибиране на реколтата, които да автоматизират в по-голяма степен работните процеси, което може да облекчи недостига на работна ръка.

В крайна сметка субсидиите за домати вече надхвърлят нивата в други членки. Те обаче не са панацея. Подпомагането на сектор плодове и зеленчуци в ЕС не цели да увеличава производството, а да предпази т.нар. чувствителни сектори от свиване. Така отговорът на въпроса как България може да произвежда повече домати и с по-добро качество не бива да се търси в субсидиите. "Условия не се създават просто като раздаваш едни пари", категоричен е Вълканов.

Доматът е и най-изнасяният, и най-внасяният пресен зеленчук. Фотограф : Tsvetelina Belutova

Според него подпомагането за плодове и зеленчуци трябва да става през инвестиционни мерки, да включва задължителни елементи на защита на продукцията (напояване, мерки против градушки, измръзвания и пр.), а ако има директно субсидиране, то да минава изцяло през специфични организации на производители. "Българските фермери трябва да осъзнаят нуждата от това, което в САЩ се нарича маркетингов борд - обединение на производители с цел подпомагане на реализацията. Асоциациите и браншовите камари са хубаво нещо, но те не могат да решат всички проблеми в земеделието", допълва той.

Връщане на картата

Въпреки общата стагнацията на сектора в последните години има нотки на оптимизъм. За периода 2020 - 2022 г. производството доближава 120 хил. тона годишно - с десетина процента над средното за 2010 - 2012 г. Износът през 2021 г. пък достига най-високо ниво от 30 години насам - около 15 хил. тона. Трябва да се има предвид, че добивите на полски зеленчуци се колебаят в годините заради пазарна конюнктура, климатични фактори и субсидиите, но все пак факт е, че износът на домати плавно, но постоянно расте (виж графиките на стр. 14-15). Той е насочен най-вече към Румъния, което е нормално поради географската близост и свързаност на тамошния пазар с градинарството отвъд река Дунав. Ако тенденцията се запази, можем да заговорим и за постепенно завръщане на България на картата на износителите.

Иначе вносът в условията на свободна търговия е нещо нормално и не трябва да ни притеснява това, че купуваме вносни домати, особено ако са хубави и изгодни. Дори Испания, която изнася 500 - 600 хил. тона пресни домати на година, внася до 200 хил. тона от Мароко. Друг нетен износител - Гърция, също внася известни количества. Именно това означава работещ пазар, а свободният стокообмен между държавите позволява всеки да запълва нуждите си в периоди, в които собственото му производство не достига или е твърде скъпо за потребителя.