Залезът на домата

Земеделие

Суша, болести, липса на работници: домати се гледат все повече в оранжерии и по-малко на открито

Пловдив и регионът са на първо място по производство, но фермерите изпитват сериозни затруднения

Франциска Кутевска

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Темата накратко

Климатичните промени могат да наложат преориентиране на отглеждането от полето към оранжериите.
Докато България внася домати от съседни държави, някои от родните производители изнасят цялата си продукция в Европа.
Бъдещето на розовия домат не е толкова розово и заради липса на млади производители.

"Пред вас виждате 500 стадиона "Васил Левски". Това са отводнени площи с капково напояване", казва Димитър Ангелинов, собственик на фирма "Дерони", на среща с производители и преработватели на домати близо до село Богомилово, Стара Загора. 500-те стадиона, или повече от 3000 дка земеделска земя, са част от насажденията с домати в тракийското равно поле, което ражда повече от половината полски и оранжерийни домати в България по данни на Министерството на земеделието за 2022 г.

Въпреки това обаче преработвателите на домати в България не могат да запълнят капацитета на своите фабрики според Антоанета Божинова, изп. директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. "Мощностите, които съществуват в България към момента, за съжаление, са натоварени далеч под производствения си капацитет и една от тези причини е недостиг на суровината", казва Божинова. Производствените мощности се допълват чрез внос на доматено пюре. А в същото време според Божинова между 75 и 80% от произведените консерви, включително лютеница и консервиран нарязан домат, се изнасят.

Пловдив и регионът бележат ръст в отглеждането на домати, но това не трябва да заблуждава, че всичко е наред. Оказва се, че доматеният рай споделя същите неволи като други части на страната.

Неизбежните вредители

Венцислав Петков, който се занимава с отглеждането на домати от повече от 15 години, е придобил достатъчно опит да се справи с болестите и вредителите по доматите. "Напоследък биопрепаратите превъзхождат конвенционалните, дори работим само с биологични. Малко по скъпи са, но пък за сметка на това са почти без карантинен срок. Пръскаме и след няколко дни спокойно си берем и продаваме", споделя Петков. Той е категоричен, че отглеждането в оранжерия е по-лесно, когато става въпрос за вредители.

Не същото могат да кажат хората, които отглеждат на полето. "Полето е неограничено. В момента, в който комбайните ожънат зърното, всички вредители идват при нас и няма спиране. Последните години се видяхме в чудо, докато намерим подходящи препарати", казва самият Петков, който до преди осем години е обработвал и полски насаждения.

Допълнително промяната в климата прави доматите по-неустойчиви на вредители и зарази. "То е като при хората. При ниски температури доматите трудно се развиват. При високи температури пък не са устойчиви на болести, по-лесно ги нападат насекоми", казва агрономът Кристиан Атанасов.

Почвата също е от значение за развитието на вредителите, тъй като те се настаняват там и при последващо засаждане със същата култура на същото място се създават благоприятни условия за развитието им. "Ако не се смени полето, може да се наложат почвени патогени и някои вредители, но не е задължително да намалят драстично реколтата", казва Атанасов. Най-често насаждането с домати се редува със зърнено-житни култури. Но е възможно същото поле да бъде засадено със зеленчука две поредни години, ако се търси определено количество домати.

От сто сонди вода

"Ако се стремиш към високи добиви, водата е от основно значение. Без вода нищо не става и без правилно поливане. Особено тук, в този район. Дори като напояваш, като няма въздушна влага, пак е проблем", категоричен е Атанасов.

Някога по време на на ТКЗС-тата земеделската земя е напоявана от канали покрай нивите. Трактори са засмуквали вода от тях чрез помпи и са я предавали на дъждовали. Те са осигурявали равномерно разпръскване на водата, което е нужно за ефикасното поливане на доматите. Сега обаче напоителните канали се рушат, а земеделците използват други начини за напояване - с макари и с въртящи се струи. "За зеле става, но за домати не е практично, не се полива равномерно", споделя Петков.

Друг начин за напояване са сондите, които изпомпват вода от подземен източник. Така и Петков напоява неговите оранжерии. Но този начин е скъп - една сонда може да струва до 5000 лева. Това включва административните такси, получаването на разрешителни и техническото изпълнение. След това се заплаща такса към Басейнова дирекция от 2 стотинки на кубичен метър вода.

От полето към оранжериите заради климатичните промени

Според Петков промяната в климата може да доведе до преориентиране на производителите повече към оранжериите. "Последните няколко години се наблюдава голяма въздушна влажност. Дъждовете са извън всякакви норми. След хладните нощи всяка сутрин растенията са потънали във влага, в роса. Това води до бактериални заболявания, вирусни заболявания, това е нелечимо. Част от продукцията загива. Много фермери се отказаха, други се преориентираха в оранжерийно производство", споделя Петков.

Разходите в оранжерийното производство от своя страна се влияят от цената на енергията. "Миналата година започнаха скоковете на електроенергия, горива. Оттам се увеличиха разходи за отоплението и производство на разсади", казва Петков. Според него в такива случаи по-малките стопанства са по-рентабилни заради по-малкото площ, която се обработва.

Агриволтаиците все още чакат българския законодател

В Турция, от която внасяме най-много домати, а и в Румъния търсят гъвкави решения - дават финансиране за изграждане на т.нар. агроволтаици. Става дума за соларни инсталации, които се комбинират със земеделските дейности - например върху парниците и оранжериите или директно на полето, като се поставят на специални по-високи конструкции, които едновременно с производството на ток пазят от слана и градушка. Така доходите от декар се увеличават, като към тях се добавя и електроенергията. Има схеми, при които токът се използва директно на място в оранжериите или се продава. В България обаче тази иновация още не е законово уредена.

Къде са пазарите

В сезона големите вериги подпомагат местните производителите и сключват договори за изкупуване на продукцията. Петков също е работил с тях, но от няколко години работи и с търговци от Англия. А тази година цялата му продукция от около 50 тона ще отива за Острова. Сред причините за избора му са по-високата изкупна цена и начинът на договаряне.

"От първия домат до последния цената е една. На българския пазар с клиентите, с които сме работили до миналата година, работим по друг начин - сравняваме с борсата на Първенец и борсата на Дружба, правим една средна калкулация и така продаваме. Това за мен вече старомодно. Всички европейски вериги работят по другия начин - договорят една цена от начало до край. Българският пазар не влияе на тази цена", казва Петков.

Бъдещето на домата

Производители и преработватели не са особено оптимистични за бъдещето на бранша. Всички, независимо дали се занимават с консервен или салатен домат, говорят за липса на работна ръка. Божинова посочва и липсата на инфраструктура в селските региони. "Неразвитата инфраструктура, липсата на медицинско обслужване, на действащи училища и възможности за пълноценен социален живот на село са определящ фактор за младите семейства да искат да се върнат и да припознаят бизнеса с производство на плодове и зеленчуци. Тези, които все още се занимават със зеленчуци, всяка година намаляват площите си или се отказват поради твърде ниската рентабилност", споделя тя.

Отглеждането на домати е ръчен труд, който трудно може да се замени с машини. Дори използване на разсадопосадъчна машина изисква двама или трима души. Събирането на доматите, от друга страна, зависи от предназначението им. Салатеният домат трябва да се обира задължително на ръка, тъй като има по-тънка ципа и по-лесно се наранява. Консервният може да се събира и с машина заради това, че е по-издръжлив на нараняване и бързо отива за преработка.

Финансовата помощ от ЕС за оранжерийните производители се е повишила, но е свързана с доста документация и според Венцислав Петков това също е една от причините младите фермери да не започват производство на домати. Самият той не кандидатства за тези помощи. "Може би много хора няма да го разберат, но ние сме си подредили нещата, производството, реализацията, така че субсидията не ми липсва по никакъв начин", категоричен е той.

А предсказанието му за развитието на сектора никак не е розово. "След някоя друга година просто ще останат само спомените за хубавия български розов домат и за хубавите български краставици или пипер. Един по един окапваме и край", казва Петков.