"Без пазарна стратегия": В ход е прекрояването на плана за 8 млрд. евро агросубсидии

При първото публично представяне на проектопромените в плана пред парламентарната комисия по земеделие в края на септември агроминистърът Кирил Вътев обяви, че сега съществуващият документ е "без пазарна стратегия". А от думите му стана ясно, че очаква да има сериозно недоволство от някои от планираните промени - например това, че се предлагат повишение на изискванията за произведена продукция, което е "парадоксално, защото всеки производител иска да произведе повече, да продаде повече и да спечели повече, а не да получи повече помощи".

Сега освен по-високи изисквания в част от предложенията се вижда и повишение на таваните на финансиране на проекти в ключови процедури, както и корекции по доста изисквания. Възможно е до финалното изпращане в Брюксел да има и допълнителни промени в сегашните предложения, част от които са и в явен противовес със заявката на правителството на фокус в агросубсидирането да бъдат малките и средните земеделски стопанства.

Преразпределение на парите по екоплащанията

Представените промени пред земеделската комисия в парламента не съдържаха много подробности и сметки, така че до публикуването на документа конкретните параметри на измененията няма да са съвсем ясни. Все пак се разбра, че една от големите промени в стратегическия план е свързана с директните субсидии и ключовите екосхеми, за които са предвидени 825 млн. евро, или 1/4 от всички директни плащания до 2027 г. Те ще бъдат в няколко насоки: преразпределение на бюджета измежду схемите за подпомагане по нов начин, корекции в някои ставки за подпомагане, както и в някои изискванията, които трябва да покрият фермерите, за да получат финансирането.

Стана ясно, че агроминистерството планира да увеличи парите по екосхеми, към които има висок интерес, за сметка на такива, при които през тази година не са кандидатствали много земеделци. Така най-много "нови" пари, ако корекциите в българския план бъдат одобрени от Брюксел, ще получи схемата за намаляване използването на пестициди, чиeто финансиране ще нарасне с 204 млн. евро. Друга съществена промяна ще е при подпомагането за запазване на почвения потенциал, където подпомагането трябва да стане 166 млн. евро, или с 50 млн. евро повече от сега. Именно тези две схеми са и най-интересни за производителите през тази година, сочат данните на агроминистерството.

Съответно по-малко пари е предложено да има в екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологична инфраструктура, където бюджетът ще намалее с над 120 млн. евро до скромните малко над 17 млн. евро.

С бюджет до 1.7 млн. евро се планира да остане схемата за поддържане и подобряването на биоразнообразието в горите, което е корекция надолу с близо 24 млн. евро. Намаление има още при схемата за поддържане на постоянно затревени площи до 70 млн. евро.

Отпада разделение на бизнеса по големина при инвестиционните мерки

Друга от ключовите промени, които агроминистерството предлага, е отпадането на разделението на кандидатите за инвестиционни проекти спрямо големината им, както и повишение на максималната субсидия за един проект в някои от интервенциите за подпомагане. В настоящия план за редица схеми за подпомагане, включително за инвестиции в стопанства и за преработка, е предвидено кандидатите да бъдат групирани според размера си - малки, средни и големи, като съответно това е обвързано и с изискванията за бизнес история на кандидата.

Според новата идея на министерството обаче въпросното разделение трябва да отпадне за част от интервенциите, свързани с инвестиции в земеделски стопанства, преработка и неземеделски бизнес в селата. Така за тях ще се въведе изискване кандидатите да имат стандартен производствен обем 8 хил. лв. и двегодишна история общо и тригодишна при големите бизнеси, кандидатстващи за финансиране за преработка.

Другата основна промяна е, че в част от схемите се завишават таваните на подпомагането. Така например за един инвестиционен проект за земеделско стопанство се предлага да бъдат получавани 850 хил. евро, като конкретно за земеделска техника таванът да бъде 400 хил. евро. Сега правилото включва три различни тавана - 250 хил. евро за малки фирми, 500 хил. евро за средни и 750 хил. евро за големи, като при средните и големите максимумът за земеделската техника е 250 хил. и 375 хил. евро.

Според плана на агроведомството ще има нова по-висока помощ за един проект и при преработката, където ще може да бъдат получавани до 1 млн. евро за малко и средно предприятие и до 2 млн. евро за големите, които според сегашния план могат да кандидатстват за 1.5 млн. евро максимум. Двойно се планира нарастване на подпомагането на проекти за неземеделски дейности в селата - за тях субсидията би могла да достигне 400 хил. евро за проект при сегашни 200 хил. евро.

Ръст на субсидията в "ремонта" на стратегическия план се планира и за мярката за подпомагане на млади фермери до 40 години. Агроминистерството предлага те да могат да получават финансиране от 40 хил. евро за започване на бизнес, а не 25 хил. евро, както е в момента.

Планира се създаването и на изцяло нова схема за подпомагане на нови фермери, които не влизат в категорията "млади". Те ще могат да получават субсидия от 20 хил. евро за земеделски бизнес, като категорията обхваща хората на възраст от 40 до 64 години.

Повишение на "пазарните" изисквания в животновъдството

Друга от по-съществените проектопромени е свързана със субсидиите в животновъдството. По различни схеми сега животновъдите трябва да докажат, че са произвели и реализирали на пазара определено количество продукция - месо или мляко, за да получат подпомагане. Сега с корекции в голяма част от схемите за подпомагане за крави, овце и кози се завишават и изискванията за количеството продадена продукция на пазара - средно с между 20 и 50%.

Въпросът с доказването на продукция е спорен от години: от една страна е тезата, че част от по-малките животновъди поддържат непродуктивни животни с цел получаване на субсидия, което в крайна сметка е и в техен ущърб, както и че извършват продажби в сивия сектор. Същевременно обаче именно при по-малките фирми са и най-големите затруднения с пазарната реализация на продукцията, включително и заради липса на коопериране и трудния достъп до пазари, като често те са напълно зависими на мандрите в собствения си регион.

Агроминистерство предлага и отпадане на т.нар. модулирана ставка при говедовъдството, която осигурява по-високо финансиране за едно животно за първите 150 животни в стопанството - начин, чрез който се подпомагат малките производители. В сегашния план за първите 150 животни субсидията е 219 евро за глава, а след това - 175 евро. При отпадането на "модулацията" финансирането би било малко над 201 евро на животно, което обаче е в полза на по-едрите животновъди.

Именно тази поправка доведе и до най-сериозни критики в парламента, като не е ясно дали тя ще влезе във финалния план, който ще бъде изпратен в Брюксел.