Торовете остават уязвими към войната в Украйна и търговските ограничения

В началото на руската инвазия цените на торовете вече бяха на исторически високи нива. Те се повишаваха от края на 2020 г. поради няколко фактора. Търсенето на торове, което намаля по време на блокадите заради ковид пандемията, се възстанови в края на 2020-2021 г., когато ограниченията бяха премахнати и цените на суровините се повишиха. От гледна точка на предлагането увеличението на цените на природния газ и въглищата - основни суровини и енергийни източници при производството на торове, както и някои намаления на производствения капацитет също оказаха натиск за повишаване на цените.

Концентрация на производството

След това избухването на войната на 24 февруари 2022 г. доведе до рязко повишаване на цените. Несигурността относно износа на торове от Русия и Беларус нарасна значително поради войната, новите или разширените икономически санкции срещу двете държави и прекъсването на търговските маршрути в Черно море. Русия и Беларус са важни производители и на трите основни хранителни вещества за торове: през 2020 г. на Русия се падат 14% от световната търговия с карбамид и 11% от търговията с фосфати, а на Русия и Беларус - общо 41% от световната търговия с поташ. Фактът, че малък брой държави произвеждат голям дял от международно търгуваните торове, прави сектора уязвим на търговски сътресения.

Страните, които са силно зависими от вноса на торове от Русия и Беларус, се опасяваха от незабавен недостиг и много от тях трябваше да се борят за осигуряване на алтернативни източници от много свития световен пазар. Но тъй като около три четвърти от всички държави внасят поне 50% от потреблението си на торове, търговията блокира.

Санкциите, наложени от Европейския съюз, САЩ, Канада и други държави на Русия и Беларус след инвазията, в допълнение към предишните ограничения, формално изключват селскостопанските продукти (санкциите на ЕС забраняват вноса на калий от Беларус и доставките му през територията на ЕС до други пазари). Въпреки изключенията за селскостопанските продукти санкциите може да са довели до намаляване на търговията с торове в някои региони, тъй като вносителите може да изберат да не купуват от тези две държави поради допълнителните разходи за правене на бизнес с тях, като например по-рестриктивни банкови разпоредби, по-високи застрахователни разходи или поради страх от попадане в капана на финансовите санкции.

Според анализ на Международния институт за изследване на хранителната политика (IFPRI) износът на поташ от Беларус през 2022 г. е бил поне с 50% по-нисък, отколкото през 2021 г., поради санкциите и ограниченията за използване на територията на ЕС за транзит. Въпреки че общият износ на карбамид и поташ от Русия е намалял в периода януари - август 2022 г. в сравнение със същия период на 2021 г., той се възстановява през останалата част от годината. Спирането на тръбопровода за амоняк "Толиати" до Одеса допринесе за драматичен спад на руския износ на амоняк - 63% за периода януари - август спрямо 2021 г.

Експортни ограничения

Нарушения на световните пазари предизвикаха и различни видове експортни ограничения, наложени от някои държави, желаещи да запазят произведените в страната торове на разположение за вътрешно потребление. Те включваха пълни забрани или тежки процедури за проверка и лицензиране. През юни 2022 г. IFPRI изчисли, че около 20% от световната търговия с торове е била засегната от такива ограничения.

Високите цени от 2022 г. доведоха до намалено търсене (или до унищожаване на търсенето) от страна на фермите, което от своя страна рефлектира в понижаване на цените спрямо върховите им стойности от миналата година.

По-специално износът на торове от Китай рязко намаля, след като страната ограничи износа от средата на 2021 г. Износът на диамониев фосфат (DAP) от Китай, който обикновено представлява 30% от световната търговия с DAP, спадна с 43% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., докато износът на карбамид от Китай намаля с 47% за същия период.

• Високата цена на торовете ще оскъпи допълнително храните

Големите вносители на торове, изправени пред недостиг от Русия и Беларус, успяха да осигурят доставки от алтернативни източници. Например Бразилия, вторият по големина вносител на поташ, увеличи вноса от Канада, за да компенсира спада от Беларус. Мароко, четвъртият по големина световен вносител на амоняк, повиши вноса от Саудитска Арабия и Египет, за да компенсира недостига от Русия. Същевременно производственият капацитет на някои региони нарасна заедно с износа - по-специално на поташ от Канада и фосфат от Мароко, както и на карбамид от Нигерия. В същото време износът на руски торове на някои пазари, като например Индия, също се увеличи значително.

За някои по-малки държави с ниски доходи в Африка на юг от Сахара обаче беше много по-трудно да си осигурят торове, тъй като след инвазията те се сблъскаха с проблеми с наличността на суровината.

Ефекти върху земеделието

Оценката на въздействието на кризата с торовете, и по-специално на намаленото търсене, върху добивите от земеделски култури е сложен процес, особено в региони по света с голям брой малки земеделски стопани. Въздействието върху добивите варира не само в зависимост от използваните количества, но и от промяната в избора на торове. Във времена на високи цени земеделските стопани са склонни да предпочитат азота, поради което се наблюдава по-рязък спад в търсенето на калиеви и фосфорни торове в световен мащаб.

Въздействието на намалената употреба на азот върху добивите може да се прояви в рамките на същия вегетационен период, докато въздействието на пестенето на калиеви и фосфорни торове върху добивите, но и върху здравето на почвата, може да се прояви след няколко години, отбелязват от IFPRI.

Преглед на оригинала

Също така не е лесно да се прецени въздействието на намаленото потребление на торове върху продоволствената сигурност. Много фактори влияят върху производството: климатични и метеорологични събития като суши и наводнения или големи загуби на храни след прибиране на реколтата могат да доведат до намаляване на производителността, дори ако са използвани достатъчно торове. Торовете се използват и за производство на нехранителни култури, особено за биогорива. Производството на биогорива в световен мащаб все още се увеличава, макар и с по-ниски темпове от 2020 г. насам, и като цяло все още разчита на суровини от хранителни култури, а не на модерни суровини от нехранителни култури. Например почти 38% от реколтата от царевица в САЩ се използват като суровина за производство на биогорива, а в световен мащаб се очаква растителните масла да представляват около 23% от суровините за биогорива до 2027 г.

Какво следва от високите цени

Високите цени от 2022 г. доведоха до намалено търсене (или до унищожаване на търсенето) от страна на фермите, което от своя страна рефлектира в понижаване на цените спрямо върховите им стойности от миналата година. Но след две последователни години на общ спад със 7% Международната асоциация на производителите на торове (IFA) прогнозира 3% увеличение на глобалното търсене на торове през 2023 г.

През юни рейтинговата агенция Fitch понижи краткосрочните си прогнози за цените на амоняка, карбамида и поташа поради поевтиняването на природния газ, основна суровина за производството, и спада на цените от началото на годината.

Освен това добавянето на 1.3 млн. тона търговски капацитет през второто полугодие на 2023 г., след като амонякът от Gulf Coast Ammonia в американския щат Тексас влезе в експлоатация, ще увеличи натиска върху цените в краткосрочен план. Несигурността относно нарастването на обема на руския износ от 2024 г. нататък увеличава потенциалния натиск върху цените, отбелязват от рейтинговата компания.

Цените остават високи по исторически стандарти, а в много държави инфлацията продължава да е висока. По този начин секторът на торовете остава уязвим към по-нататъшни сътресения в резултат на войната в Украйна или други събития в несигурна глобална пазарна среда.

Увеличаването на капацитета може да облекчи опасенията, свързани с предлагането, но проектите на зелено изискват големи инвестиции и дълго време за осъществяването им, отбелязват експерти. Пускането на нови мощности в САЩ за производство на амоняк и облекчаването на ограниченията за износ от страна на Китай също биха имали значително въздействие върху световните пазари.

По темата работи и Ани Коджаиванова