Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

Най-големите животновъди: Във вихъра на високите цени

Изминалата година донесе драстичен скок на цените на производството и на продукцията

Калина Горанова

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Като в почти всички сектори изминалата година донесе сериозни катаклизми и в животновъдството. Най-големите 25 компании в сектора са с общ размер на приходите 1.3 млрд. лв., което е с 45% повече от година по-рано. Проблемите и неизвестните пред сектора обаче са много.

Войната в Украйна, започнала през февруари 2022 г., донесе драстичен скок на цените на фуражите през изминалата година, пикове на енергийните разходи и ръст на разходите за труд. Цените на повечето продукти от животновъдството се увеличават, но не могат да компенсират допълнителното нарастване на разходите за производство, смятат от сектора. През настоящата 2023 г. високите производствени разходи продължават да преобладават. Това влошава възвращаемостта, а оттам се обяснява и спадащият интерес към това производство и свиването на животновъдството.

По думите на Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България, пред медиите се наблюдава трайно намаление на свинете в ЕС между 8 и 10%, като в България за миналата година закланите животни по статистика на ресорното министерство са били с 26% по-малко. Според него причините са свързани с войната в Украйна, инфлацията, както и Зелената сделка.

Анализите според Михайлов показват, че Европа започва да губи позиции в производството на свине, тъй като не може да изнася за Азия и други региони. През настоящата година се наблюдава и недостиг на европейския пазар на свинско месо, което обуславя и по-високите цени. Българското свиневъдство задоволява 40% от пазара, като останалото е внос. За колбаси се внасят суровини от ЕС.

Инфлацията през цените на фуражите, които формират основна част от разходите, се отрази сериозно и на птицевъдството в Европа и в България. Цените на птичето месо се повишиха в началото на 2022 г. Браншът обаче се оплака от нелоялната конкуренция от страни, които спряха своя износ за Русия, и от последващ дъмпинг, който се отразява най-негативно на държавите, в които консумацията на замразено месо е сравнително висока, каквато е и България.

Лидерът

Лидер в класацията на най-големите животновъди е "Пилко". Компанията има приходи 254 млн. лв. за 2022 г. Птицекланицата в Разград е част от "Амета холдинг". Той обединява птицефермите с кланица "Пилко" и "Лудогорско пиле" в Разград и фуражния завод "Росица" в Павликени. Групата интегрира производството на фуражи, отглеждането и производството на пилета и пилешко месо в Централна и Североизточна България, като доставя охладени и замразени пилешки продукти.

Ръстът на приходите на "Пилко" е 31%, а на печалбата - 543%, или от 2 млн. лв. на 12 млн. лв. Увеличението на приходите според доклада за дейността на дружеството се дължи на нарасналите продажби на пилешко месо. "Печалбите на компанията се променят като резултат от променливите цени на суровините, нарастващите разходи за труд и сезонните флуктуации на цените на крайните продукти", обяснява още компанията.

Тя отчита, че през 2022 г. ефектите от ковид пандемията са отшумели, но непредвидимостта и увеличаващите се цени на суровини за производство на фураж и енергоизточници са се превърнали в постоянни предизвикателства. За да се адаптира към производствените цени, компанията преразглежда планираните количества пилешко месо всеки месец, а цените - седмично и месечно, в зависимост от типа клиенти. "С цел оптимизиране на разходите и себестойността на готовата продукция дружеството редовно предоговаря условията с основните си доставчици и контрагенти, за да получава материалите и услугите на конкурентни нива.

Миксът на топ три

На втора позиция е "Бони ферма Брестак" с приходи 111 млн. лв. Дружеството е част от групата на "Бони холдинг", затворила цикъла на производство - от фуражите, през генетиката и отглеждането на прасета до месопреработката и производството на колбаси с марката "Бони", като месопреработката е съсредоточена в Ловеч и Карлово. Групата е и най-големият производител на свинско месо, като фигурира с още няколко дружества в класацията. В началото на 2020 г. във варненския свинекомплекс бяха констатирани случаи на африканска чума по свинете, като бяха умъртвени всички налични животни, като в края на 2019 г. там е имало почти 34 хил. Към края на 2022 г. наличните животни са с балансова стойност 6.5 млн. лв. През годината са реализирани животни за 24.4 млн. лв. и фуражни смески за 24.1 млн. лв., а общият обем на продажбите е 98% към свързани лица. Целите за 2023 г. са свързани с възстановяването на нормалната икономическа дейност на дружеството.

На трета позиция в класацията е "Аякс - 1", също в сферата на свиневъдство. За изминалата 2022 г. компанията има приходи 102 млн. лв., както и ръст 38%. Компанията възвръща рентабилността си, като от печалба през 2021 г. 379 хил. лв. тя вече е близо 13 млн. лв. Групата разполага с три свинекомплекса в три ферми край Стара Загора (Пъстрен и Боздуганово) и Добрич, село Козлодуйци. Капацитетът на компанията е 400 хил. прасета. Разполага и с два фуражни завода, които произвеждат по 100 хил. тона фураж годишно. В целите си за 2023 г. дружеството залага увеличаване на продажбите и на пазарния дял, както и превръщането си в национален пазарен лидер. Дружеството беше от тези, които се опитаха по алтернативен начин да се предпазят от чумата. За да не се стига до зараза в големия комплекс, от компанията предложиха на стопаните в Козлодуйци и в околните села да заколят прасетата по дворовете си срещу обезщетение 250 лв. на глава.

Крави и патешко

Класацията продължава с едно от малките участия в топ на големите животновъди на компании, които не са в сферата на свиневъдството или птицевъдството. Това е "Елит - 2095" на Никола Ангелов. Приходите на компанията, занимаваща се с търговия на гъши дроб и патешко, растат със 119%, достигайки 93.5 млн. лв.

В началото са кравите, като Никола Ангелов и брат му Янко през фирмата си "Елит 95" (и "Елит-милк 2000") отглеждат крави със собствени фуражи. Братята са сред големите производители на млечни продукти. Те развиват кравефермата и мандрата като младежи през 1995 г. Съдружниците притежават две млекопреработвателни предприятия - в с. Дълбок извор и в с. Мирово, Пловдивско, както и ферма с 5000 животни в Поповица. Фирмата продава млечни продукти с марката "Елит" в цялата страна. Производственият цикъл е затворен, като се използва само суровина от животновъдното стопанство, а се продава сурово мляко и на други фирми в региона.

Преди седем години Никола Ангелов преценява, че отглежданите 6000 млечни крави вече са голям обем за българския пазар и ако продължи да разраства стадото си, увеличава и пазарните рискове. Затова създава нова фирма - "Елит 2095", и стъпва на пазар, насочен към износ. С разширяване на основната си дейност през 2016 г. дружеството се насочва и специализира в отглеждането на патици мюлари и започва да се занимава и с дистрибуция на патешки продукти, като през 2018 г. е създаден и нов, по-обширен комплекс.

"За седемте години от създаването на патешкото предприятие досега не сме били на загуба. 2022 година се очертава да бъде най-успешната - като приходи от продажби и печалба", коментира Никола Ангелов пред "Капитал". Предходните 2-3 години обаче са били слаби за патешкия бизнес на "Елит 2095". Заради пандемията от ковид-19 пазарът на патешки продукти е бил почти затворен в Европа. Купувачите отказвали всички заявки за месеци напред. И фирмата напълнила складовете с готова продукция. Дълбоко замразените продукти имат трайност година и осем месеца. Затова "Елит 2095" продължава да работи, което не важи за всички в бранша. През 2022 г. пазарите обръщат тренда и компанията продава цялата натрупана стокова наличност.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Възходът на прасета

За изминалата година най-сериозните ръстове са на компании в сферата на свиневъдството, като най-сериозният скок е на "Бони ферма Никола Козлево" (ТЕТРАХИБ). Приходите на компанията растат с 236% - от 24.2 млн. на 81.6 млн. лв. На 11-а позиция и с ръст 36% е друга компания от холдинга - "Бони ферма Зимен". Бургаската ферма отглежда прасета за угояване, като те се закупуват от други дружества от групата със средно тегло около 20 килограма и се угояват до достигането на 105 - 110 кг, след което се продават за клане. През изминалата година са реализирани над 80 хил. животни. Сред рисковете за бизнеса компанията отчита несъответствието между цените на фуража и цената на угоените прасета.

На 12-а позиция и с ръст 40% е "Свинекомплекс Бръшлен". Свинекомплексът заради чумата също трябваше да се раздели с 40 хил. прасета. Русенската компания беше сред свинекомплексите, водили дела срещу държавата в лицето на Българската агенция по безопасност на храните за размера на обезщетенията за умъртвените животни. В доклада си компанията отбелязва косвените ефекти от войната в Украйна като колебанията в цените на стоките и електроенергията и недостига на доставките.

Новото лице на "Градус"

В класацията на най-големите животновъди са и няколко от групата "Градус" на братята Иван и Лука Ангелови. Това са "Градус - 98", занимаваща се с отглеждане на родителски стада за бройлери с производствена база в село Червена вода и село Средна кула, Русенско, "Милениум 2000", позиционирана в Сливен, "Жюлив" и "Лора - 2004", която стопанисва център за бройлери.

Групата води началото си от 1992 г. от селскостопанския едноличен търговец "Градус - Иван Ангелов" и разраснала се до холдинг с дъщерни компании. Тя е с фокус птицевъдство, производство на фуражи и търговия, като работи и за износ, а консолидираните й приходи за миналата година са 172 млн. лв. На българския пазар на пилешко държи 27% дял в обем. За 2022 г. консолидираните приходи нарастват до 179 млн. лв.

Преди близо 5 години дружеството дебютира на Българската фондова борса. В края на миналата година старозагорските братя, които са и най-големите акционери в дружеството, съответно с 20.68% и 40.77%, се оттеглиха от съвета на директорите, като компанията тръгна в посоката на по-професионалния мениджмънт по примера на установените добри бизнес практики от Западна Европа за групи от такъв размер.

Пред пролетта на тази година холдингът обяви промени в структурата, като дружествата "Голд фарм 91", "Лора-2004", които оперират в подсегмент "угояване на бройлери", и "Жюлив" се преобразуват чрез вливане в приемащото дружество "Милениум 2000", за да се оптимизират процеси и разходи.

Пилета и яйца Сред големите в птицевъдството и под номер 6 се нарежда "Джени ово". Началото е фермата в близост до Сливен, в землището на с. Панаретовци, за производство на пресни яйца е през 2006 г. Тя е оборудвана със съоръжения за отглеждане на стокови носачки, а яйцата се реализират под бранда "Джени". За изминалата година приходите на дружеството растат с близо 152% до 65.5 млн. лв.

На осма позиция с приходи 65 млн. лв. е "Камчия", също част от "Амета холдинг". Базираният в с. Панайот Волово птицекомбинат е с основен предмет на дейност производство, изкупуване и преработка на птици, птиче месо, яйца и яйчни продукти.

С ръст 59% на приходите на 13-а позиция е "Яйца и птици - Зора". Птицефермата е с годишен капацитет на яйца около 140 млн., като основната дейност на дружеството е производството и реализация на едро на стокови яйца. Приходите за 2022 г. са 41.7 млн. лв. Увеличението е с 15.5 млн., като от тях на продажбата на яйца се дължат 13.2 млн. лв. Компанията отчита нарастване на разходите спрямо предходния отчетен период в размер на 7.6 млн. лв., като най-голямо е това за суровините и материалите - с 4.9 млн. лв.

По темата работи и Ани Коджаиванова