Държавни ниви под наем: само за местни фермери и за производители извън зърносектора

Така на практика се отговаря на настояванията на бранша приоритетно да бъдат подкрепяни местни земеделски производители, и то от чувствителните сектори.

Появиха се обаче и възражения - срещу поправките за търговете се обявиха от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които смятат, че новите условия са в полза на едрите земеделци, могат да ощетят собственици на земя, и са дори противоконституционни.

Повечето от техните аргументи обаче бяха отхвърлени категорично на заседанието на земеделската комисия в сряда, където текстовете бяха одобрени единодушно с 14 гласа "за" на първо четене. Все пак комисията се съгласи, че някои текстове имат нужда от прецизиране и с това ще се заеме работна група между двете четения.

Какво предвиждат поправките

Предложенията идват от браншови организации, участвали в Консултативния съвет по поземлените отношения и комасация. Самият проект е изготвен в Министерство на земеделието, но е внесен от председателя на комисията Десислава Танева (ГЕРБ) и група народни представители от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС - с цел да се придвижи по-бързо.

Според промените държавна земеделска земя вече ще се отдава под наем или аренда само с търг (досега това можеше да става и с конкурс). До участие в търговите процедури ще се допускат само местни фермери - физически лица, кооперации, еднолични търговци и юридически лица, които имат постоянен адрес или са регистрирани на територията на общината, в която се намират терените. (Тук вероятно ще се наложи прецизиране, така че да не може да се заобиколи правилото с пререгистрация и роене на дружества).

Търговете ще се правят в две тръжни сесии. В първата ще могат да участват стопани от чувствителни сектори като зеленчукопроизводители, животновъди, които отглеждат едногодишни полски и многогодишни фуражни култури, фермери, отглеждащи трайни насаждения, както и биосертифицирани производители. Във втората тръжна сесия вече ще могат да се включват и други земеделски производители от общината.

Максимумът земя, който спечелилите търговете ще могат да наемат, е до 300 дка. Сред измененията е и това минималният срок на договорите да е 5 години - едно от исканията на протестиращите земеделци, което би им дало повече сигурност.

Около 300 хил. дка земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) в страната са свободни към момента. Според изтекли документи в края на миналата година държавната земя е около 3.4 млн. декара. А годишните приходи от отдаването й под наем - 90 млн. лв.

Окрупняването на ниви

Другите поправки предвиждат чужди ниви да могат по-лесно да се разместват на територията на дадено землище и дори да се обработват без разрешение от собствениците им, ако мнозинството от фермерите вземат такова решение. Целта е уедряване на парцелите за по-ефективно обработване, т.е. всеки ползвател да може да размести нивите, така че да събере своите на едно място в землище на селото си. Това и досега бе възможно с доброволни споразумения между собственици или ползватели, но се изискваше 100% съгласие от всички. Сега това ще може да става не с пълно мнозинство, а със съгласие на ⅔ от тях. Ще могат да се разместват нивите на до една трета от собствениците.

Тези промени принципно адресират практики, при която един или няколко стопани по различни причини отказват да подпишат такива споразумения или ги оспорват в съда и така блокират уедряването на парцели. Има и случаи, в които собственици на определени парцели не могат да бъдат открити - например живеят в чужбина.

Ще има ли ощетени

Проектопромените видимо противопоставиха земеделците, които са основно ползватели на земи и собствениците на земеделски земи. Остри възражения представиха от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Според тях проектът е дори противоконституционен, защото въвежда един вид уседналост и ограничава участници от други общини в търговете и така държавата няма да може да постигне и най-добра цена, което като "добър стопанин" е длъжна да търси. "Ще може да се отдава земя на определени хора на ниска цена", заяви представител на организацията.

Според асоциацията също така противоконституционни са и текстовете за окрупняване на нивите, защото се нарушава правото на неприкосновеност на частната собственост. Собствениците на земи имат притеснения и за това, че промените ще влязат в сила веднага - насред селскостопанската година, и ще доведат до хаос.

Част от тези възражения обаче бяха отхвърлени от председателката на земеделската комисия Десислава Танева, според която в случая държавата е решила през управлението на поземления фонд да прави политика в подкрепа на местните фермери и земеделци от чувствителни сектори, вместо да търси само най-добрата цена за земята. По думите й това е в синхрон и с европейските ценности, с политиката за развитие на селските райони и местните производства, а правата на собствениците са напълно гарантирани.

Танева посочи и че собствениците на земеделски земи в България са облагодетелствани - България е на 4-то място по размер на рентите в ЕС, при положение че в същото време има едно от най-ниските нива на производителност от земята в ЕС. А България и Румъния по думите й са единствените страни членки, в които няма таван на площта земя, която един собственик може да притежава, и българският пазар на земя е сред най-окрупнените в ЕС. Всичко това създава много трудности пред по-малките стопани и държавата най-после ще опита да регулира това, стана ясно от думите й.

Следва прецизиране

Така, изглежда, управляващите са категорични за въвеждането на законовите промени. Все пак частта с по-лесното уедряване на терените ще бъде допълнително прецизирана, така че механизмът за замяната и гаранциите за защита на собствеността да бъдат ясно разписани в самия закон.

Това се налага, след като и други организации и депутати посочиха, че текстовете не са достатъчно ясни и че потенциално могат да създадат ситуация, в която доминиращите едри земеделци могат да ощетят малките, като окрупнят най-добрите терени и изтикат останалите към не толкова плодородни или към неподходящи за тяхното производство земи.