Могат ли служебните премиери да се окажат несъвместими с длъжността

Изборът за премиер между 10 души, повечето свързани с ГЕРБ

Според промените в конституцията от миналата есен, ако трябва да назначава кабинет, Румен Радев ще може да избира за премиер само измежду няколко публични личности. Това са председателят на Народното събрание, председателят на Сметната палата или заместниците му, управителят и подуправителите на БНБ, омбудсмана или заместниците му.

Председателят на парламента Росен Желязков е от партията на Борисов. Сметната палата се оглавява от бившия депутат от ГЕРБ Димитър Главчев. Заместниците на Главчев пък са Горица Грънчарова-Кожарева, която е дългогодишен член на Сметната палата, предлагана от различни политически сили и съпруга на бившия член на ВСС от прокурорската колегия Михаил Кожарев. Тя е приемлива и за ГЕРБ, и за ДПС. Друг зам.-председател на палатата е Тошко Тодоров - бивш експерт към ДАНС и към ГЕРБ, чиято партийна кариера завърши безславно след телевизионен гаф.

Омбудсманът Диана Ковачева пък беше избрана за съдия в Страсбург, така че няма как да оглави служебно правителство. Остава вариантът с нейната заместничка Елена Чернева-Маркова.

Друга опция е гуверньорът на БНБ Димитър Радев или заместниците му - Петър Чобанов, Андрей Гюров и Радослав Миленков.

По неофициална информация от парламентарните партии обаче макар и да е най-приемлив за всички тях, Радев ще има задачи по евентуалното приемане на България в еврозоната, които не би могъл да съвместява с премиерските функции. Сходни са неофициалните коментари за неговите заместници.

Как председателят на парламента се оказа неприемлив вариант

Някак си естествено отпада и вариантът служебен премиер да бъде председателят на парламента Росен Желязков. Наред с това, че той трябва да бъде хем част от изпълнителната, хем от законодателната власт, изниква въпросът: ако президентът се спре на него, Желязков трябва ли да напусне парламента, а ЦИК да обяви на негово място следващия избран от ГЕРБ в парламентарния вот?

Ако Желязков оглави служебното правителство, има още една неяснота - ще бъде ли той кандидат-депутат? Макар да няма формално ограничение, досега никога членовете на служебното правителство не са били кандидати в изборите, които е трябвало да подготвят.

Специалните закони в противоречие с конституцията

Ето защо по информация на "Капитал" като опция се е обмислял шефът на Сметната палата Димитър Главчев. За него, както и за заместниците му обаче изскача поредната пречка.

Според Закона за Сметната палата "председателят и заместник-председателите не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен по международни проекти и програми, свързани с дейността на Сметната палата, научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права".

Такова ограничение впрочем има и в Закона за БНБ. Там в чл. 13 е записано, че управителят и подуправителите "не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органи на дружества, в които БНБ има участие или на международни организации във връзка с дейността ѝ". Наред с това е записано, че Министерският съвет няма право да оказва влияние на управителя или подуправителите на БНБ.

Вид несъвместимост е записана и в Закона за омбудсмана - според чл. 10 общественият защитник няма право да заема друга държавна служба.

Прецеденти в нарушаването на подобни ограничения има. През 2013 г. подуправителят на БНБ Калин Христов влезе в служебния кабинет на Марин Райков, излизайки в неплатен отпуск. Тогава никой не оспори действията на Христов на база на съществуващия текст в закона, който забранява на ръководството на банката да съвместява длъжности.

Само за зам.-омбудсманът няма формални пречки

Не е уреден обаче въпросът със заместник-омбудсмана, което на този етап изглежда като единственият чист вариант - хем конституцията да позволява назначаването му за служебен премиер, хем специалният закон не въвежда ограничения за него.

Така може да се окаже, че заместничката на Диана Ковачева - Елена Чернева-Маркова (ако не откаже), е най-лесният вариант за министър-председател на служебен кабинет.

Ще има ли спешна промяна на закони

Разбира се, законите за БНБ, Сметната палата и омбудсмана могат лесно да бъдат изменени и прекроени така, че да отпаднат ограниченията, които се разминават с промените в конституцията. Но не е изключен вариант напрежението в парламента да доведе дотам, че поправки не се приемат.

Остава нерешен и друг въпрос: дори формално ограниченията да отпаднат, как например председателят на Сметната палата или неговите заместници ще заемат премиерския пост, при положение че именно палатата е независимата одитна институция, която после трябва да проверява разходите на служебното правителство, тоест на своя ръководител?

Не на последно място - заемащите публичните длъжности, измежду които президентът може да избере следващия служебен премиер, се притесняват дали, ако приемат номинацията, ще могат след това да се върнат на постовете си. Една от възможните хипотези (ако няма законова промяна в специалните закони) е от президентството да настояват, ако приемат номинацията, да напуснат позицията си. Малко вероятно е обаче номинираните да се съгласят да загубят дългосрочната си позиция заради 2 в служебната власт.

В следващите дни, докато се изяснява дали е възможно сформирането на евентуално правителство в този парламент, президенството, изглежда, ще води активни разговори с парламентарните партии за това какво могат да направят във връзка с влезлите в сила конституционни текстове за служебно правителство.