Енергетика - време разделно

Това не подобри управлението на всяка от отделните компании през 2009 г., а напротив – деформира пазара, като замъгли допълнително финансовото състояние на дружествата.

За краткото си съществуване БЕХ не успя да изпълни основната си задача, с която формално беше създаден – да сложи ред в енергийния сектор, да намали загубите на дружествата, да ги направи пазарно ориентирани, да увеличи инвестициите в сектора и да започне приватизация на компаниите.

Състоянията на дружествата в енергийния мастодонт стана на практика критично заради лош мениджмънт не само в ръководството им, но и в проектите, в които те участват – АЕЦ "Белене" и "Цанков камък".

Силната регулация на цените и липсата  на свободен пазар не даде възможност на енергийните компании да бъдат  по-гъвкави в условията на криза  и на свито потребление. За либерализирането на пазара се говори от години, но де факто той е такъв само на хартия.

Въпреки желанието на компаниите да има енергийна борса все още основната част от търгуваната енергия – около 80%, се продава на регулирани цени. Това постави основните структуроопределящи предприятия в страната пред парадокса да купуват през 2009 г. ток на по-високи цени от тези, на които се изнася електрическата енергия.

Както и се очакваше заради ниското потребление  и свиването на продажбите на енергийните дружества, през изминалата година се запази тенденцията от края на 2008 г. за намаляване на техните приходи. Спадналата консумация на ток сви печалбите на АЕЦ "Козлодуй" с повече от 5 млн. лв. за миналата година.

Свиване на печалбите се наблюдава и при електроразпределителните дружества. Единствено австрийската EVN увеличава печалбата на едно от дружествата си.

В кредитния капан 

Прогнозите са, че тенденцията за по-ниски приходи  ще продължи, ако не започнат спешни реформи в сектора, либерализация  на пазара и раздържавяване на компаниите в БЕХ. Заради намалените постъпления бяха замразени проекти като АЕЦ "Белене", "Цанков камък" и "Горна Арда".

Не се случиха и грандиозните планове на енергийния холдинг да се превърне в лидер на Балканите, като се включи в инвестиционни проекти в съседните държави.

На практика, ако най-голямото дружество в структурата на БЕХ – Националната електрическа компания, беше частно, то отдавна трябваше да е фалирало. По неофициална информация електрическата компания е натрупала огромни  задължения към банки – над 1.2 млрд. лв.

Данните за 2009 г. показват драстично намаляване на печалбите на енергийната компания. Ако не беше натискът на кабинета "Борисов" през последните шест месеца на 2009 г. да се подобрят финансовите резултати на дружествата в БЕХ, най-вероятно и печалбата за изминалата година на НЕК щеше да бъде още по-малка.

Колкото и да бъдат повтаряни обясненията, че причината за това е грешното ценообразуване на електроенергията, всъщност проблемът е лошото ръководство, несъобразени разходи за инвестиционни проекти като АЕЦ "Белене" и "Цанков камък" и чак на трето място спадналите продажби покрай кризата.

НЕК погасява заем от 250 млн. евро, които BNP Paribas отпусна за изграждането на втората атомна централа. Енергийното дружество задлъжня и към АЕЦ "Козлодуй" с 90 млн. лв. за доставка на ток. Друг камък на шията е проектът "Цанков камък", където НЕК отново е основен инвеститор.

През последните години той се е оскъпил от 220 млн. евро до 450 млн. евро, които са плащани от приходите на електрическата компания. В същото време основният източник на приходи за дружеството – износът на ток, продължава да намалява.  

Свързване на двата края

Заради кризата "Булгаргаз" е продал 22% по-малко газ през 2009 г. Отчетът на дружеството показва една доста абсурдна ситуация - докато средната доставна цена на газа е била по-ниска с 8.6% в сравнение с 2008 г., то цена за клиенти за същия период се е увеличила с 11%. Комбинацията от тези фактори свива приходите на дружеството със 17.5%. Най-рязко потреблението си са свили металургичните (с 58%), циментовите и химическите заводи.

Затова пък благодарение на регулаторната политика дружеството се връща отново на печалба. С газа се свързват и най-рентабилното ("Булгартрансгаз"), и най-губещото ("Топлофикация - София") дружество.

Газовата криза показа, че трябва да се ускори диверсификацията на източници на синьо гориво, за да се гарантира енергийната сигурност. Решението да се започне изграждането на междусистемни връзки с Гърция, Румъния и Сърбия е стъпка в положителната посока.

Свързването на българската газопреносна система с тръбопровода ITGI между Турция, Гърция и Италия ще даде достъп до европейската газопреносна система. Ускорената работа по европейския проект "Набуко" през последните месеци също дава надежда, че София ще се отвърже от тоталната си газова зависимост от Москва.

На първо време е важно и какви нови договори ще подпише "Булгаргаз" с "Газпром" през тази година.

С повече политическа воля реформите в сектора могат да започнат много бързо. А те са ясни отдавна - раздържавяване на сектора, либерализация на пазара, спиране на спорни проекти като АЕЦ "Белене", увеличаване на дела на зелената енергия и повишаване на енергийната ефективност.

Вече  многократно беше заявено, че част от енергийните дружества ще бъдат раздържавени до края на годината. Това не само ще направи сектора по-прозрачен, но и ще съживи иначе замрялата търговия на фондовата борса у нас. Подобни стъпки минават през обявеното вече разформироване на БЕХ.

Либерализацията на пазара също може да се случи.

Очакваните промени в Закона за енергетиката, които парламентът трябва да приеме в следващите месеци, ще отразят изискванията на Третия либерализационен пакет на Европейския съюз. Това ще осигури независимост на операторите на преносни системи - "Булгаргаз" и ЕСО, за да може всеки производител, потребител и търговец безпрепятствено да ползва преносната мрежа.

От своя страна това ще даде и възможност за изграждане на енергийна борса у нас. Проект за дейността й вече се разработва от икономическото министерство.

Най-голямата въпросителна остава около  енергийната стратегия, защото продължително й забавяне на практика това означава временно спиране на инвестициите в целия сектор. От приемането на документа пряко зависи и развитието на зелените проекти у нас.