10-те ефекта от кризата в Перник

Официално този водопровод е доставял вода от 24 март до 24 юни 2020 г., както и от 3 август 2020 г. до 21 септември 2020 г., като второто пускане се е наложило заради извършването на рехабилитация на водопроводната мрежа в Перник и на пречиствателната станция за питейни води. Това отговориха от ВиК - Перник, на "Капитал".

Прогнозно водопроводът струваше 27 млн. лв., като досега са изплатени 6.4 млн. лв., твърдят от Областна администрация - Перник. "Окончателната сума ще бъде доказана/изплатена след подписване на образец Акт 19, приемателно-предавателен протокол и въвеждането в експлоатация", казват от областта. Накратко, осем месеца след пускането му в действие съоръжението още не е узаконено и дори няма разрешение за строеж. "Както всички знаем, процедурата е по чл. 148 от ЗУТ, която дава възможност обектът да бъде изграден преди внасяне на окончателния проект и издаване на разрешението за строеж", отбелязва възложителят. Освен това "Монтажи" все още не са оправили пътя, който беше разкопан заради водопровода, твърдят от област Перник.

2. Още 32 млн. лв. за тръби

Иначе община Перник възложи на няколко фирми аварийно да подменят около 60 км водопроводи в града - "Райкомерс конструкшън", "Главболгарстрой Инфраструктурно строителство" и "Гелак", като общата инвестиция е над 24 млн. лв. Работата започна през март в квартал "Църква", след това през цялата година поетапно бяха ремонтирани останалите трасета, уточниха от общината. Към момента остава само да бъде възстановена настилката на част от улиците. Отделно бяха възложени и ремонти на държавната фирма "Монтажи" за 8.5 млн. лв. по пречиствателните станции, като работата продължава, уточниха от общината.

Разходът на вода от язовира е намалял от 680 л/сек. на 560 л/сек. благодарение на ремонтите, казват от ВиК оператора. Груба сметка сочи, че така са спестяват по 311 хил. куб.м на месец, или 18% от количеството вода, което се отпуска за града от язовир "Студена".

3. Арести и шум, прогрес нулев

Прокуратурата също се включи в казуса, като още на 27 декември 2019 г. главният прокурор Иван Гешев, тъкмо встъпил в длъжност, взе на специален надзор досъдебните производства за водната криза в Перник. Тогава бе съобщено, че се разследват бездействия на длъжностни лица във ВиК - Перник, община Перник, областната администрация и Басейнова дирекция - Западнобеломорски басейн, в Благоевград. В крайна сметка през януари 2020 г. беше задържан екоминистърът Нено Димов, като така се превърна в първия действащ министър в ареста. Той прекара там три месеца, след което беше пуснат под домашен арест, а вече е с още по-лека мярка и може да бъде видян из улиците на София.

Прокуратурата привлече като обвиняеми още двама души - бившия управител на ВиК - Перник, Иван Витанов и бившия зам.-кмет Севделина Ковачева, която изпълняваше длъжността кмет за един месец по време на кампанията за местните избори.

Прокуратурата не отговори на въпроса на "Капитал" дали са внесени обвинителни актове в съда, но според източници няма движение по делото. Освен това Специализираната прокуратура удобно е пропуснала част от това, което Районна прокуратура - Перник, бе констатирала при началната проверка - че роля в проблема има и регионалното министерство и има данни, че има престъпления по служба на длъжностни лица и от тази институция, която се управлява от ГЕРБ. Екоминистерството формално е в квотата на "Обединените патриоти".

Накратко, имаше няколко оставки, включително и на областния управител Ирена Соколова, но нито един реален виновен за кризата.

4. Стар ВиК на нов глас

След като бившият управител на ВиК - Перник, подаде оставка, като временен шеф на оператора беше назначен Борислав Иванов. Към онзи момент работеше в радомирския завод "АК Електрик", а преди това е бил ВиК проектант в пернишкия оператор. Иванов е бил и шеф на младежката структура на ПП ГЕРБ в Радомир.

Логично е да се помисли, че проблематичен ВиК оператор трябва да претърпи някаква реформа (впрочем повечето дружества в страната се нуждаят от такава) и управителят е началото. Принципалът на ВиК, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), обаче не бързаше - той обяви конкурс за нов управител чак в края на август 2020 г. В края на октомври трябваше да има "събеседване" с кандидатите, но то е отложено заради епидемичната обстановка за неопределен период от време. Така Иванов продължава да ръководи водния оператор.

5. Подарък за София

Когато Столичната община "услужи" на Перник с вода от язовир "Бели Искър", тя все пак поиска нещо в замяна, а именно допълнително обезпечаване на столицата с вода. През октомври стана ясно, че Министерството на икономиката трябва да отпусне 10.5 млн. лв. на София за изграждане на реверсивна връзка между Рилския водопровод (от "Бели Искър") и системата "Искър". Освен това ще се прави проучване дали може да се използва вода от язовир "Огняново" за водоснабдяване на столицата, както и ще се пристъпи към дългоочаквания ремонт на язовир "Бели Искър". За спешността на последния се говори от години, а сега тези задачи са възложени на ВиК холдинга (виж т. 7), но няма да започнат в близките няколко месеца.

6. Язовирите под контрол

Може би един от малкото истински положителни ефекти от пернишката криза е фактът, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) започна да публикува ежедневна справка с нивата на водата в язовирите. Това повиши нивото на прозрачност. Но доколко тези данни са реални все още е под въпрос. Странното е, че от ВиК - Перник, казват, че в момента те използват "балансово уравнение на база разхода на водните количества и разликите във водните нива на езерото", т.е. нивото му не се изчислява с новите водомери, които струваха 150 хил. лв., а просто следят нивото на водата.

7. ВиК холдинг и 1 млрд. лв.

На 27 декември на заседание на кабинета премиерът Бойко Борисов попита министрите си дали не може да се обединят всички ВиК дружества в една държавна фирма. През януари спорната му и критикувана от редица експерти идея се материализира в създаването на "Български ВиК холдинг". На 5 май 2020 г. холдингът беше вписан в Търговския регистър, без да се съобразява със Закона за публичните предприятия. А и до днес няма план как точно ще се харчи единият милиард лева, който държавата предостави на "Български ВиК холдинг" - известно е само, че до няколко месеца ще са ясни критериите, по които ВиК дружествата могат да кандидатстват с проекти. В момента холдингът има 10 служители. Все още към него се прехвърлят и активите на ВиК оператори.

8. Нов закон? Да, ама не

За закон за водоснабдяване и канализация се говори още от 2004 г., спомнят си хора от бранша, но през годините така и не беше написан. През декември 2019 г. Народното събрание взе решение, че в срок до 15 май 2020 г. регионалният министър трябва да обяви за обществено обсъждане проект на такъв. Изпълнителната власт на практика не се подчини на парламента - на 5 май в портала за обществени консултации наистина бе публикувано нещо по темата, но то не беше проект на закона, а обществена консултация за изготвяне на такъв проект. Това обаче беше дежа вю, тъй като през януари 2018 г. регионалното министерство организира обществена консултация за същия този закон, а тогава министър бе именно сегашният зам.-министър Николай Нанков, в чийто ресор попадаше ВиК отрасълът в първите два кабинета "Борисов".

Първата чернова на закона бе публикувана за широката общественост чак в края на октомври 2020 г. Ако се съди по становищата на редица експерти от КЕВР, УАСГ, Съюза на ВиК операторите и сдружението на общините, той има нужда от още работа.

9. Водата е на дневен ред

След кризата в Перник гражданите започнаха да мислят и говорят за водата. Започнаха да се чуват заглъхнали гласове от малки градчета като Лом и Омуртаг, където този проблем съществува от години, но досега нямаше отзвук на национално ниво. Засилената чувствителност на обществото поне притиска държавата да действа и да задвижи едни наистина закъснели реформи.

10. Ефект под номер 10 няма. Но пък има 10 години, в които управляващата партия ГЕРБ не е действала по въпросите за водата. През цялото това време се трупаха стратегии и планове, но те не се прилагаха на практика, нямаше конкретни мерки, управителите на ВиК операторите продължаваха да работят постарому, без да имат натиск от правителството да променят нещо. Сега тепърва трябва да се реформира един амортизиран и ръждясал сектор, който се сблъсква с корупция, некомпетентност и, разбира се, суша.