Ще има ли нов язовир за питейни води скоро

Краткият отговор е - не. Институциите пак си прехвърлят топката по някои проекти, по други просто не казват как се харчат парите

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Водната криза в Перник, комбинирана с понижените валежи през последните години, повдигна редица въпроси за управлението на водите. Едно ключово решение е наличието на язовири за питейно-битово водоснабдяване. В някои области - например Варна и Бургас, потенциално решение би било да се ремонтират язовири, които се използват за напояване на земеделски земи, за да могат да снабдяват гражданите. Може би най-притеснителното в случая е, че планът е на трупчета, въпреки че проблем може да възникне скоро, ако не завали.

Другият тревожен факт обаче е абсолютната липса на отчетност на възложените вече ремонти, които Държавната консолидационна компания (ДКК) извършва. Тя разполага с половин милиард лева само за изпълнението на тази задача, но няма нито сайт, нито намерение да дава отчет как харчи парите.

Решението за Черноморието

Язовир "Камчия", който е основен източник на вода за Варна, Бургас и другите селища по Черноморието, има 21.8% полезен обем към 17 ноември и продължава да спада. От няколко месеца се коментира, че язовирите "Порой" и "Ахелой" могат да се пригодят за питейно-битови нужди. "Капитал" изпрати заявление за достъп до обществена информация до екоминистерството за сроковете, източниците на финансиране, прогнозната стойност, възложителя, има ли проекти. Въпреки че министърът на околната среда и водите Емил Димитров цяло лято коментираше пред медии план за действие с тези два язовира, от ведомството му прехвърлиха въпросите към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

От МРРБ обаче също не дадоха конкретни отговори, а просто обясниха вече публично коментирани данни (виж приложен отговора). За използването на язовир "Цонево" още дори не са направени проучвания дали може да се използва за снабдяване на Варна с вода.

В интервю за "Капитал" Илиян Илиев, изпълнителен директор на "Български ВиК холдинг", коментира, че трябва да се ремонтират язовирните стени, да се направят деривации, довеждащи водопроводи, пречиствателни станции и да бъдат включени в системата. Проекти обаче не са внесени в холдинга, а тепърва след това ще трябва да се възлагат обществени поръчки и да се извършват въпросните ремонти. Не е ясно как това ще се случи до пролетта.

От Кюстендил до Ловеч

През 2019 г. беше завършен и пуснат в експлоатация първият за последните 30 години нов язовир за питейно-битово водоснабдяване - "Пловдивци". Освен него другите проекти потъват в прах. Както 'Капитал" скоро писа, другият нов язовир - "Луда Яна", се бави сериозно.

Другият "изоставен" обект е язовир "Кюстендил". Неговото проектиране е извършено в периода 1973 - 1977 г., уточняват от МРРБ в отговори до "Капитал". "Строителството започва през 1979 г. В периода 1986 - 1992 г. работният проект е преработен съобразно промените в законодателството към онзи момент. През 2001 г. строителството е спряно поради липса на финансови средства", пишат от там. Към момента язовирът е изграден 40%. За да бъде напълно завършен, трябва да се направи оценка на състоянието на изпълненото строителство, изготвяне на проекти в съответствие с действащата нормативна уредба, екологични и устройствени процедури и др.

Другият ключов проект е язовир "Черни Осъм", който би снабдявал Плевен и Ловеч. Неговото проектиране е от още по-далеч във времето - 60-те години на XX век. Тогава се е предвиждало "да осигурява вода за съществуващата в онзи момент голяма индустрия в района". Индустрия в региона обаче не е активна момента.

"Първоначалният проект е за бетонова язовирна стена с височина 100 м", пишат от МРРБ. Те отбелязват, че строителството е започнало през 1986 г., но през 1990 г. е спряло "заради екологични протести в района". За четири години е изграден под 1% от язовира. "За изграждането на язовира е необходимо да се направи ново проучване, проектиране, извършване на устройствени и екологични процедури и строителство", коментират от министерството.

От отговор на регионалния министър Петя Аврамова на депутатски въпрос става ясно, че заради намаляващото население и съответно потребление в региона има вероятност този язовир да не бъде построен.

Последният проект е язовир "Нейковци" и пречиствателната му станция, като той трябва да снабдява Трявна. В периода 1978 - 2001 г. е изградена 15% от язовирната му стена. Между 2014 и 2018 г. регионалното министерство е възложило обследване на площадката и има изготвен технически проект. "Необходимо е провеждане на устройствени процедури за линейната инфраструктура, свързваща язовира с водоизточника и съществуващата водопроводна мрежа на гр. Трявна", коментират от там. През 2016 г. зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков (тогава на същия пост) обясни, че язовирът е приоритет на министерството.

"Обсъждат се възможностите подобни големи и значими обекти да бъдат реализирани чрез "Български ВиК холдинг", който беше учреден през тази година", отговориха от регионалното министерство на въпрос дали има предприети стъпки по завършването на някой от горепосочените язовири.

Мистерията на ДКК

На фона на това в момента Държавната консолидационна компания разполага с 500 млн. лв., за да ремонтира стотици малки язовири в страната. Ведомството под шапката на Министерство на икономиката упорито отказва отчетност по тази задача.

След като "Капитал" спечели дело срещу ДКК за информация за настоящия прогрес обаче, компанията така и не предостави договора или договорите с изпълнителя "Монтажи" - друга фирма с принципал икономическото министерство. Към момента не е ясно с конкретика нито колко пари са платени, нито колко работа е свършена.