Идват нови ПАВЕЦ и плаващи фотоволтаици

Новите проекти за вецове на НЕК са важни, но изискват дълго планиране и големи инвестиции. На снимката - язовир "Белмекен"

Смаляване

НЕК планира изграждането на нови ПАВЕЦ, които да балансират системата.
Предвиждат се и две плаващи фотоволтаични централи на язовирите "Розов кладенец" и "Овчарица".
Засега повечето от проектите са още в начален етап и тепърва ще се търси финансиране.

Много излишна електроенергия в определени часове и недостиг в други. В това състояние изпада все по-често България, а въпросът с балансирането на системата става все по-належащ. Едно от възможните решения са системите за съхранение на енергия от ново поколение, които обаче се развиват бавно. Затова единствен вариант за успешното балансиране на мощностите към момента се оказват помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ). Те могат бързо да бъдат активирани или спирани в случаи на енергийни дисбаланси и което е най-важното - да генерират или акумулират огромно количество ток.

Най-голямата подобна "батерия" не само у нас, но и на Балканите - ПАВЕЦ "Чаира", аварира преди две години и ефектът от липсата й се вижда ясно при свръхпроизводство или при недостиг на енергия. Националната електрическа компания (НЕК), която оперира съоръжението, планира да го ремонтира на етапи, но паралелно с това се разработват и няколко нови проекта за изграждането на нови хидроенергийни съоръжения. Повечето от тях са още в проектна или концептуална фаза, а финансирането не е съвсем ясно, но въпреки това те поставят началото на една нова хидроенергийна картина, резултат от свръхпроизводство и свито потребление.

Колкото до "Чаира" - ремонтът там започна с пускането на първия търг за ремонт на хидроагрегатите (ХА) й. Първо ще се ремонтира ХА4 (срещу 53.5 млн. лв.), а после и останалите три. Проблемът в случая се оказва не толкова финансирането на цялостния ремонт, колкото намирането на експерти, техници и инженери, които да го извършат. А причината - в момента има бум на подобни проекти в Азия и Африка, където се намират значителна част от специалистите на европейските строителни компании. България не е толкова голям и атрактивен пазар, което предполага по-слаб интерес и дори възможно забавяне при поръчките поради липса на кандидати.

Потенциалът на "Яденица"

Един от проектите, по които от години работи НЕК, е изграждането на язовир "Яденица", между Белово и Юндола (част от каскадата "Белмекен - Сестримо - Чаира"). Той ще позволи работният капацитет на ПАВЕЦ "Чаира" да бъде увеличен. Според изпълнителния директор на НЕК Мартин Георгиев проектът вече е в много напреднала фаза, като 2022 и 2023 г. са били ключови за неговото развитие. Последното предизвикателство е финализирането на процесите по осигуряване на съответствието на проекта с европейското законодателство в областта на околната среда. И по-конкретно - как и дали реализирането на проекта ще се отрази на защитените зони в близост до проекта.

За целта от пролетта на 2023 г. на терен работи екип от 55 специалисти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, които трябва да приключат своите дейности и да изготвят съответен доклад през тази есен. Очаквана стойност на инвестицията за "Яденица" е около 230 млн. евро, за които ще се търси финансиране.

"Въпреки бързото развитие на различни технологии за съхранение на енергия хидроенергията остава най-зряла и широко разпространена технология. В случая не говоря в частност само за ПАВЕЦ, но и ВЕЦ с изравнители, които могат да съхраняват дългосрочно енергия под формата на вода, която да се произвежда в случаите, когато има нужда от нея в енергийната система", коментира Георгиев. И е убеден - НЕК разбира ключовата си роля в този процес и работи за подобряване на способностите си за съхранение на енергия, особено нови ПАВЕЦ, "тъй като ние имаме и природните дадености, което е голямо предимство". "Разглеждаме и възможностите за батерийно съхранение на енергия, като за целта развиваме пилотен проект на площадката на ВЕЦ "Въча" 1, където имаме наличен капацитет за присъединяване към мрежата", каза още Георгиев.

"Доспат" и "Батак" влизат в играта

Други амбициозни проекти са две нови подземни ПАВЕЦ на язовирите "Доспат" и "Батак". "Плановете са всяка от централите да бъде с инсталирана мощност между 800 и 1000 мВт, като конкретните технически характеристики ще се определят на предстоящите проектни етапи", обясни шефът на НЕК. Планираният срок за въвеждане в експлоатация на съоръженията е 2030 - 2032 г.

Предимство при тези проекти са съществуващите водоеми, които обичайно имат значителен дял от общите инвестиции, както и възможността за съхранение на 3050 гВтч енергия, което представлява значим капацитет дори на европейско ниво, изтъкват експерти. Засега обаче те са още в начален етап. За предпроектното проучване и други дейности по двата ПАВЕЦ-а НЕК смята да поиска 150 млн. евро от RePowerEU, която е част от плана за възстановяване.

В пенсия

Възрастта на основните съоръжения на НЕК е над 60 години, като някои от тях са дори столетници. Компанията е собственик на 31 водноелектрически централи (ВЕЦ и ПАВЕЦ) с обща мощност 2737 MW. Основното производство на ток става в 14 големи водноелектрически централи, част от каскадите "Белмекен - Сестримо - Чаира", Баташки водносилов път, "Доспат - Въча" и "Арда". Ако говорим общо за всички съоръжения обаче, картината не е много добра - има забавени инвестиции за поддръжка, рехабилитация и модернизация, което увеличава риска от аварийност.

Електрическата компания работи и по други амбициозни проекти - по Фонда за справедлив преход НЕК е заявила два проекта за общо малко над 100 млн. лева. Те са свързани с изграждането на два плаващи фотоволтаични парка със системи за съхранение на енергия с 5 MW - в язовир "Розов кладенец" и язовир "Овчарица".

Предимствата пред традиционните фотоволтаици тук са няколко - не заемат обработваема земя, имат по-висока производителност поради охлаждането от водата, спомагат за намаляване на изпаряването от водните басейни и т.н. В същото време съществува изградена инфраструктура за свързаност към мрежата, чието надграждане за нуждите на плаващите фотоволтаици няма да изисква големи инвестиции.

"Съществена трудност при реализацията на такива проекти обаче би било отсъствието на нормативна уредба и специфично законодателство, което да регламентира статута на плаващите фотоволтаични централи", коментира Мартин Георгиев от НЕК. Той се надява, че скоро това ще се промени.

Подобни проекти са доказали своята ефективност в редица държави като Нидерландия, Обединеното кралство, Франция, Австрия и Германия. И макар малка България да изглежда много далеч от тях (по редица показатели), началото трябва да бъде поставено, дори и то да е на "концептуално ниво".

Труден баланс

Повече фотоволтаици, спад на потреблението на регулирания пазар, обединени борсови пазари и все по-нарастващият дял на търговията на свободния пазар са напът изцяло да променят лицето на електроенергийния пазар - такъв, какъвто го познавахме доскоро. В сегашния модел диспечирането и регулирането на системата са поделени между ЕСО и НЕК, а отклоненията на моменти са значителни.

"В рамките на денонощие разликите между минимално и максимално потребление стандартно варират около 1000 мВт, докато в сезонен аспект надвишават 2400 мВт", казва Мартин Георгиев. А предвид размера на българската енергийна система тези колебания са много значими и превръщат управлението им в сериозно предизвикателство. Перспективата пред системните оператори е присъединяването към платформите за балансиране на общоевропейско ниво PICASSO и MARI. Те ще предоставят възможност за споделяне на възможностите за балансиране между отделните страни членки на този пазар.