Мартин Георгиев: Отпадането на НЕК като обществен доставчик е добра новина

Като основни причини за настъпилата авария се посочват високи локални напрежения, които се създават в турбината, и значителното повърхностно разрушаване на метала, които водят до натрупване на умора и микропукнатини, които стават все по-големи. Това в комбинация със забавената диагностика и рехабилитация е довело до настъпването на инцидента.

Какво е цялостното състояние на съоръженията на НЕК?

Възрастта на основните съоръжения на НЕК е над 60 години, някои от тях са столетници. В много от тези отговорни хидротехнически съоръжения са забавени необходимите инвестиции за превантивна поддръжка, рехабилитация и модернизация, което увеличава риска от аварийност. Един от основните ни приоритети е наваксване на това закъснение и увеличаване на инвестициите. През 2023 г. инвестициите на НЕК са на рекордно ниво от над 32 млн. лв., докато амбициите за 2024 г. са да продължаваме да надграждаме и инвестираме в нашите съоръжения с ускорено темпо. За пример - през 2014-2015 г. тези инвестиции са били в размер на 1.5-2 млн. лв.

Може ли да се говори за рискови обекти?

Правим анализ, но нямаме рискови обекти. Много от съоръженията обаче са подземни, подводни, което изисква специфична поддръжка. Например при подводните обекти - България е малък пазар и често пъти при водолазните услуги се налага да идват хора от чужбина - от Нидерландия, от Великобритания.

Какво може да се направи по отношение на съхранението, докато се чака ремонтът на ПАВЕЦ?

Съхранението на енергия има ключова роля за декарбонизацията и навлизането на нисковъглеродно производство. Поради неконтролируемия характер на това производство са необходими източници на енергия, които да произвеждат при неговото отсъствие и да съхраняват свръхпроизводството. Въпреки бързото развитие на различни технологии за съхранение на енергия хидроенергията остава най-зряла и широко разпространена технология. В случая не говоря в частност само за ПАВЕЦ, но и ВЕЦ с изравнители, които могат да съхраняват дългосрочно енергия под формата на вода, която да се произвежда в случаите когато има нужда от нея в енергийната система. Разглеждаме и възможностите за батерийно съхранение на енергия, като за целта развиваме пилотен проект на площадката на ВЕЦ "Въча", където имаме наличен капацитет за присъединяване към мрежата.

В този смисъл докъде е проектът за изграждането на язовир "Яденица", който ще позволи работният капацитет на ПАВЕЦ-а да бъде увеличен?

Проект "Яденица" е в много напреднала фаза, като 2022 и 2023 г. бяха ключови за неговото развитие. Последното предизвикателство, което предстои да бъде решено, е финализиране на процесите по осигуряване на съответствието на проекта с европейското законодателство в областта на околната среда и по-конкретно - анализиране на въздействието му в светлината на специфичните и подробни природозащитни цели и мерки за защитените зони в близост до проекта. Очаквана стойност на инвестицията за "Яденица" е около 230 млн. евро.

Какви са рисковете България да се окаже в ситуация на недостиг на балансиращи мощности?

Развитието на електроенергийния пазар през последните години претърпява съществени промени, изразяващи се в увеличение на дела на ВЕИ производителите, намаляване на потребителите на регулиран пазар, обединение на борсовите пазари между съседни държави и все по-нарастващия дял на търговията на свободния пазар. Всички тези промени се отразяват на начина на диспечиране и регулиране на системата, което в сегашния пазарен модел е поделено между ЕСО и НЕК. Ролята на НЕК се изразява в управление на сериозните отклонения в потреблението на битовите клиенти, което има както изменения в денонощен, така и сезонен хоризонт. В рамките на денонощие разликите между минимално и максимално потребление стандартно варират около 1000 мВт, докато в сезонен аспект надвишават 2400 мВ. Имайки предвид размера на българската електроенергийна система, тези флуктуации са много значими и управлението им е сериозно предизвикателство.

Инцидентът в ПАВЕЦ "Чаира" е уникален и изисква уникални решения, смята шефът на НЕК Фотограф : Надежда Чипева

Как завърши годината за НЕК и очакван ли беше този резултат предвид ниските борсови цени на електроенергията и слабите валежи?

Въпреки фундаментално променената пазарна среда през 2023 г. и значително по-ниските от обичайното валежи компанията ще завърши с положителен финансов резултат в размер на 100 - 110 млн. лв. Съществен фокус за НЕК е оптималното търговско управление на портфолиата както на регулиран, така и на свободен пазар с цел подобряване на финансовия резултат. За постигане на тези цели се създаде нова организация за търговия в компанията с екипи за анализи, управление на покупките на въглеродни емисии, свързано с дългосрочните договори в централи от Маришкия басейн. Висок приоритет е и участието на краткосрочни пазари, които позволяват максимизация на стойността на гъвкавите електропроизводствени активи на НЕК. За целта се търгува интензивно в режим 365/24/7, като броят на сделките, извършени от екипа ни през годината, е впечатляващият - 157 000.

Как виждате развитието на пазара през 2024 г. - предстои промяна на роля на НЕК заради либерализацията на пазара на ток за домакинствата?

През 2024 г. пазарът на електроенергия в България ще претърпи съществени промени. Либерализацията е процес, който в страната е започнал преди близо 20 години. Моделът с хибридни пазари - регулиран и свободен, значително изкривява пазарните принципи и е нормално отпадането на регулираната част. Етапът, който предстои през годината, е свързан с отпадане на обществения доставчик - функция, която НЕК изпълнява с ангажирането на голям технически и финансов ресурс. Промяната няма да се отрази на битовите потребители, защото цените ще останат регулирани. Не се очакват нарушения в доставките, като основна отговорност за осигуряване на сигурността на снабдяването ще падне върху крайните снабдители, роля, която понастоящем се изпълнява от НЕК. Отпадането на функцията на обществен доставчик ще позволи на НЕК да се фокусира в основната си роля - производител на гъвкава зелена енергия и доставчик на системни услуги.

Как ще се промени работата на НЕК - върху какво ще се концентрира компанията?

От наша гледна точка отпадането на функцията на обществен доставчик е нещо позитивно. Това ще позволи на НЕК да се фокусира в основната си роля - производител на гъвкава зелена енергия и доставчик на системни услуги, който управлява по високо ефективен начин своето търговско-производствено портфолио. Ще продължим също да реализираме гаранциите за произход на енергия от ВЕЦ, като НЕК е най-големият производител на такава електроенергия в страната. Очакванията са през 2024 г. България да стане член на европейската Асоциация на издаващите органи AIB и това да разшири пазарите за гаранции за зелена енергия.

Докъде стигна работата по изграждането на плаващи фотоволтаични централи в язовирите - това всъщност са и проектите на НЕК по линия на Фонда за справедлив преход?

Плаващите централи са най-новата тенденция в световен мащаб и предоставят възможности за прилагане на иновативни решения в стопанисваните язовири. Важни предимства пред традиционните фотоволтаични централи са, че не заемат обработваема земя, имат по-висока производителност поради охлаждането от водата, спомагат за намаляване на изпаряването от водните басейни, съществува изградена инфраструктура за свързаност към мрежата, чието надграждане за нуждите на плаващите фотоволтаици няма да изисква големи инвестиции. Много съществена трудност при реализацията на подобни проекти обаче е отсъствието на нормативна уредба и специфично законодателство, което да регламентира техния статут.

Други два проекта, по които работим, са свързани с изграждането на нови ПАВЕЦ мощности - "Батак" и "Доспат". Плановете са всяка от централите да бъде с инсталирана мощност между 800 и 1000 мВт, конкретните технически характеристики ще се определят на предстоящите проектни етапи. Планираният срок за въвеждане в експлоатация на съоръженията е 2030-2032 г. Съществено предимство при тези проекти са съществуващите водоеми, които обичайно представляват съществен дял от общите инвестиции, както и възможност за съхранение на 30 - 50 тВтч енергия, което представлява значим капацитет дори на европейско ниво.

Какви са прогнозите ви по отношение на пазара на електроенергия и стойностите, които ще бъдат постигнати през 2024 г.?

Цената на свободния пазар е функция от много фактори, които пряко или косвено й влияят. Краткосрочните борсови цени се очаква да бъдат в значителна степен подвластни на метеорологичните фактори и ВЕИ производството, докато международните пазари на електроенергия и енергийни суровини се очаква да останат "нервни" и в голяма зависимост от геополитическите събития в световен мащаб. Въпреки това анализите, които се правят за динамиката на продажбите и цените за следващите месеци, не показват очаквания за значително нарастване на средната цена, а по-скоро стабилизиране или леко намаляване предвид ниските цени на природен газ и въглеродни емисии, както и запълнените газови хранилища е Европа. Разбира се, това не изключва краткосрочни пикове в определени периоди, тъй като пазарът е изключително динамичен и нищо не би ме учудило. Например - имахме един краткотраен скок за около два дни на природния газ през лятото, когато цената му се повиши с над 20%. А причината беше стачка на железниците в Австралия, което създаде проблеми при доставките на LNG.