Как се вписва България в плановете на ЕС за реформа на единния пазар и конкурентоспособността

Енрико Лета представи доклада си за единния пазар

Икономическите институции на ЕС са изградени за един различен свят, с по-малко международна взаимозависимост и по-малко геополитически заплахи.
Марио Драги подчертава, че на "ЕС отчаяно му липсват стратегически отговори на новите предизвикателства и спешно се нуждае от нещо подобно на Европейска индустриална сделка".
Отбраната, телекомуникациите и енергийната инфраструктура като сектори, които трябва да се превърнат в част от истински интегриран европейски пазар.

Европа днес е различна от 1985 г., когато Жак Делор, френски икономист и тогава председател на Европейската комисия, замисли и представи идеята за единния европейски пазар пред света. Тогава ЕС се наричаше "Европейска общност", а броят на държавите - членки в нея, беше по-малко от половината от днешния. Германия беше разделена на две, а Съветският съюз все още съществуваше. Китай и Индия заедно представляваха по-малко от 5% от световната икономика и акронимът BRICS изобщо не беше познат.

Европа е различна и от 2007 г., когато България стана част от блока. Милиардите финансиране за "догонване" на развитието на българските региони и конкурентоспособност изведнъж секнаха (към днешна дата България е усвоила едва 4% от полагащите се средства за 2021 - 2027 г.). И не защото Европа е по-малко загрижена за обезлюдяващите места със замиращи функции в покрайнините на съюза. Истината е, че Европейският съюз е на прага на сериозни промени, които ще определят как ще функционира в следващите години. Европейски пари ще се отпускат само срещу реформи, и то не само на хартия, при реално спазване на върховенството на правото и демократичните норми на блока (ситуация, в която България трудно успява да се впише), а новите цели от зелени стават индустриални. Фокусът вече е върху икономиката, а България има все още много за наваксване, за да не изостане напълно от новото темпо.

В тази връзка през изминалата седмица получихме повече яснота за промените през следващите пет години. Двама бивши италиански премиери, които бяха натоварени с нелеката задача (лично от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен) да анализират и предначертаят пътя, по който всичко това трябва да се случи, заговориха с конкретика. Енрико Лета представи доклада си за единния пазар, а бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги изнесе забележителна реч в La Hulpe с първи намеци за предстоящия си доклад за европейската конкурентоспособност (който е на финална фаза в подготовката). А заключенията им ще станат част от дневния ред на лидерите на ЕС още през юни, а впоследствие и в приоритетите на блока в следващия мандат. Те са важни и за подготовката на България в процеса на преход към нов, различен съюз.

Реформи - сега или никога

От думите и на двамата експерти - и Лета, и Драги, едно прави силно впечатление - спешността, с която и двамата смятат, че е нужно да се действа. Посланието "сега или никога" в речта на бившия председател на ЕЦБ Марио Драги може да се тълкува и като строго напомняне на бъдещата Европейска комисия да се адаптира към новите глобални реалности, където запазването на статуквото вече не е приемлива опция. В контекста на потенциалния военен напредък на руската армия в Украйна, ескалиращите конфликти в Близкия изток и възможността Доналд Тръмп да бъде избран за президент на САЩ, изискването на Драги за силно и решително лидерство не може да бъде пренебрегнато.

И двамата подчертават, че икономическите институции на ЕС са изградени за един различен свят, с по-малко международна взаимозависимост и по-малко геополитически заплахи. Формите на интеграция, възприети през 80-те и 90-те години на миналия век, вече не са достатъчни и дори могат да се превърнат в спирачка за растежа.

Европа все още не успява да се възползва достатъчно от размера си. Както отбелязва Лета, "някои сектори бяха оставени извън единния пазар по политически причини; други - особено услугите и данните - пренебрегвани, защото са били по-малко важна част от трансграничната търговия в миналото". Маркус Дж. Байрер, главен изпълнителен директор на най-голямата шапка на организации в Европа Business Europe, коментира, че е съгласен с идеята за рестартирането на европейския единен пазар спрямо новата реалност. "Г-н Лета правилно обръща внимание на тревожната тенденция компании и инвестиции да напускат Европейския съюз поради прекалено сложна и бюрократизирана регулаторна рамка, която също е източник на разпокъсаност. Ние силно подкрепяме неговия призив за опростяване на правилата на ЕС", добавя Байрер в позицията си.

Правейки специфични препратки към Китай и САЩ, Марио Драги подчертава, че на "ЕС отчаяно му липсват стратегически отговори на новите предизвикателства и спешно се нуждае от нещо подобно на Европейска индустриална сделка". Той се застъпва за защитата на европейските индустрии от асиметриите, създадени от неравномерните условия на глобална конкуренция, включително регулации, субсидии и търговски политики на национално ниво.

Лета и Драги наблягат на това, че отбраната, телекомуникациите и енергийната инфраструктура като сектори, които трябва да се превърнат в част от истински интегриран европейски пазар. Те подчертават също, че всички тези сектори страдат от липсата на безпроблемно банково дело и капиталов пазар.

Това е първа крачка от пътя на ЕС за преработване на правилата за конкуренцията с цел консолидиране на пазарите в ключови икономически сектори и за реформиране на правилата за държавна помощ в подкрепа на трансграничните инвестиции, които намаляват фрагментацията на пазара.

Мария Демерцис, старши сътрудник в брюкселския тинк-танк "Брюгел", коментира за медиите, че все пак остава отворен въпросът "как да намерим политическия консенсус за напредък с някои от тези идеи, като например създаването на капиталов съюз, който ще се стреми да осигури значителни и рискови финанси, от които се нуждаем". "Ако докладът на Лета тласне дебата в тази посока, това ще бъде голям успех", смята Демерцис.

Прочитът за България

В доклада си Енрико Лета твърди, че не можем да говорим за какъвто и да е интегриран пазар,без да разполагаме с нужната транспортна инфраструктура (а в случая с България и в комбинация на нереализиран сухопътен Шенген е силно проблематичен). "По време на пътуване, в което посетих над 35 европейски града, изпитах от първа ръка най-яркия парадокс на инфраструктурата на ЕС: невъзможността за пътуване с високоскоростен влак между европейските столици."

Ситуацията е далеч по-лоша в България, която е по-скоро транспортно разделена,отколкото свързана, изоставайки безвъзвратно с жп проектите за модернизация и разширяване по всички видове финансиране - оперативни програми, план за възстановяване и Механизъм за свързване на Европа. А целите до 2040 г. за завършване на поне основната трансевропейска транспортна мрежа с високоскоростни жп връзки изглежда като невъзможен мираж пред страната ни.

Също така България не участва в никакви дебати за справедлив зелен и цифров преход на блока през изминалите пет години. Този избор отразява дългосрочен ангажимент за трансформиране на европейското общество и икономика по устойчив и справедлив начин. България гласува почти винаги "въздържал се" без ясни аргументи по ключовите досиета за реализирането на тези цели. В тази връзка, ще бъде истинско предизвикателство пред страната да намери сили за силна дипломация и експертиза, за да намери своето място в новата Индустриална сделка, за която Драги говори. Дали ще успеем да се специализираме в производство на продукти с висока добавена стойност, особено в областта на отбраната, чиято индустрия ще бъде стимулирана в близките години, зависи доколко адекватно ще се впишем в новата реалност.

Повтаряйки Енрико Лета, Драги също така подкрепя принципа на икономии от мащаба, позволяващи на компаниите да се възползват от предимствата на оперирането в рамките на икономики с континентален размер, като по този начин насърчава увеличените частни инвестиции и напредъка на иновативните технологии. Това е първа крачка от пътя на ЕС за преработване на правилата за конкуренцията с цел консолидиране на пазарите в ключови икономически сектори и за реформиране на правилата за държавна помощ в подкрепа на трансграничните инвестиции, които намаляват фрагментацията на пазара. Вътрешнополитическите интереси или тези на определени кръгове в икономиката тук трябва да бъдат окончателно пренебрегнати, за да не остане България в периферията не само географски и икономически. Ето защо политиката на сближаване, която е основен елемент на единния пазар и която също предстои да се реформира и европари да бъдат отпускани само срещу реформи, ще бъде от ключово значение за този напредък. И опитът с почти проваления План за възстановяване трябва да бъде запомнен и да не бъде повтарян, ако България иска да не е периферията на ЕС.