Експерти: Потенциалът на биткойн изобщо не е изчерпан, а предстои да се разгърне

"В златото има защита. Но според мен биткойнът е много по-добър. Има математика и код. Той е защитен от децентрализиран протокол. Не се бъркаш с математиката.", каза още той.

Феновете на най-голямата криптовалута посочиха и неговата лесна и безплатна употреба на фона на традиционните методи за трансфер на средства. "Биткойн има мрежов ефект върху хората, които се разраства все по-бързо. Изпращането на криптовалутата до някого e по-евтина транзакция от всичко останало. За да изпратите идентична сума до Visa например, имате 2.5 до 3.5% такса. За да я изпратите до банка, трябва да платите такса за банковия превод. С биткойн можете да правите неограничени транзакции, във всяка част на света само за няколко сатошита. Това е технология, която се поставя в ръцете на всички и не може да бъде спряна, защото приемането й вече е започнало. Това е промяна, по-голяма от интернет.", каза и Джеф Бут, който е предприемач и автор на книгата "The Price of Tomorrow".

Истинската революция е биткойн, а всичко останало е просто шум, смята Джеф Бут (вляво) и допълва: "Ethereum ще се провали грандиозно. Подобни проекти стават централизирани или несигурни по дизайн и се срутват под собственото си тегло." До него е Кнут Сванхолм по време на "Крипто Революция" в София

Има няколко критики към биткойн, включително, че системата за копаене е изключително гладна за енергия. Криптовалутата също често се свързва с престъпността, като критиците я посочват като идеален начин за извършване на транзакции в сивия сектор. В действителност парите в брой са осигурявали тази функция от векове, а биткойните всъщност могат да бъдат инструмент за правоприлагане, заради историята на транзакциите, записана на блокчейна. "Използвайки биткойн стигаме до място, където хората са по-етични, когато взаимодействат помежду си, това е просто споразумение върху фиксиран набор от правила", каза Кнут Сванхолм, автор на книгата "Всичко разделено на 21 милиона".

Енергийни проблеми в Европа

Дигиталният актив често е критикуван, че използва твърде много енергия или не използва ефективно ток за добива си, дори че направо е климатична/енергийна катастрофа. Още повече поради факта, че Европа преживява енергийна криза, която се изостри от нахлуването на Русия в Украйна. Затова и ЕС иска да промени света на криптовалутите с по-екологични практики и биткойнът е първи на опашката, след като блокчейн на етериум доброволно се промени от доказателство за работа към доказателство за залог.

Когато цената на биткойн достигна исторически връх от $67 000 в края на 2021 г., лидерите бяха по-фокусирани върху излизането от пандемията, отколкото върху ограничаването на въглеродния отпечатък на криптосектора. Светът се промени. Най-популярната криптовалута вероятно ще попадне в графа за класифициране на цифровите валути според тяхната енергийна ефективност, която Европейският съюз планира да очертае и въведе до 2025 г., коментираха участници в конференцията.

В много дългосрочен план, ако биткойнът е изключително успешен и се превърне в системно важен актив и платежна система, използвана от над един милиард души при 10-20x на текущата пазарна капитализация, той отново ще бъде едва няколко десети от процент от глобалното потребление на енергия. От друга страна, ако е неуспешен и не расте много като адопшън от настоящите нива, потреблението на енергия ще стагнира и ще се свие, тъй като при последващи халвинги, количеството биткойн с което се награждават майнърите ще намалява значително.

Българският биткойн магнит

Още преди време блокчейн и крипто предприемачи неофициално са коментира в разговори с "Капитал", че на България се гледа като потенциален хъб за развитие на децентрализирани технологии. Една от причините за това бяха информациите за онези митични 213 519 биткойна, които са задържани преди години от ГДБОП. Информация, която разследване на "Капитал" показа, че е неточна. Въпреки всичко съществуването им регулярно се повдига от криптоентусиасти и специализирани медии.

С тях или без тях обаче представители на сектора смятат, че България има потенциал да привлича блокчейн и биткойн разработчици и компании. "България може да се позиционира като държава приветстваща хора, притежаващи биткойн и да спечели изключително много от това. Не става въпрос да сме следващия Ел Салвадор, но може да има разумни мерки, закони и стимули за предприемачи, които да привличат хората мислещи дългосрочно.", коментира Георги Манолов, мениджър бизнес развитие в Nexo.

Засега обаче на биткойн в страната се гледа по-скоро като на спекулативен актив. "Не случайно, колкото и брутално да звучи, към биткойн се обръщат едни от най-бедните региони. За съжаление знаем, че България, на територията на Европейския съюз е може би най-бедната държава. Mного хора смятат, че това е тип бърза печалба. Във момента големите корпорации, инвестират за диверсификация между половин и един процент от своите активи във биткойн", коментира и Давид Бонев, който е съосновател на криптоборсата Bonex.