Бумът на дигиталните портфейли в България

Едва след експанзията на финтех компаниите банките започнаха активно да развиват своите мобилни приложения и да ги правят все по-привлекателни за клиентите си. Днес почти всички банки в България развиват своите мобилни приложения, като преди години сред първите бяха Първа инвестиционна банка (ПИБ), БАКБ, ОББ, след което се присъединиха и другите по-големи банки.

Постепенно обаче и по-малки като Инвестбанк и TBI Bank започнаха да се налагат с тази дигитална среда, като последната предложи приложение с условия, които директно конкурират финтех приложенията.

Като цяло всяко от мобилните приложения за банкиране предоставя различен набор от услугите си в дигитален вариант - откриване и верифициране на идентичност, кандидатстване за дебитна/кредитна карта, нареждане на преводи, изпращане на пари по мобилен номер, плащания на ПОС чрез near field communication (NFC) на смартфона и много други. От миналата година няколко банки предлагат и светкавичен превод в своите банкирания, благодарение на системата Blink, която е разработена от БОРИКА.

Все по-голямата конкуренция във финтех сектора прави портфейлите на отделните компании по-иновативни и с повече функции, като ги превръща в платформи, които предлагат по-голям набор от допълнителни услуги - инвестиции, застраховки, спестовни продукти, билети за събития, карти за лоялност, резервация на хотели и пътувания. Наричат се финансови супермаркети или суперапове.

Наличието на толкова много дигитални портфейли с нови и различни функции прави избора кой конкретно да бъде използван все по-труден за потребителите, както и задачата на компаниите да ги задържат на платформите си.

Welcome to Bulgaria

Макар български финтех компании за финансови услуги като iCard да съществуват в страната още отпреди, а банки като ПИБ да са пионери в предоставянето на част от услугите си в собствени дигитални платформи, истинският бум при дигиталните портфейли дойде със стъпването в страната на чуждите платформи като Revolut.

Основаният през 2015 г. във Великобритания финтех гигант Revolut тъпи официално в България през март 2019 г., когато предостави на българските си клиенти възможността да държат и да захранват сметките си в лева, а най-привлекателната функция беше лесният и светкавичен превод на пари. Платформата бе достъпна за българи и преди това, но можеха да я използват в евро и останалите достъпни към онзи момент валути. Днес Revolut предоставя на клиентите си в страната пълен набор от основните си услуги като незабавни преводи между двама потребители, съхранение и обмен в над 30 валути, международни преводи, търгуване с акции, крипто и ценни метали. Към тях са и сейфовете, към които наскоро беше добавена възможността да се печели чрез влагането на средствата в тях в "силно диверсифицирани фондове с ниска волатилност".

През миналата година от финтех компанията съобщиха, че регистрираните им клиенти в България са задминали половин милион, а към юли тази година те са вече над 620 хил. души (от над 30 млн. по света), което разкри за "Капитал" Андриус Бицейка, заместник главен изпълнителен директор и член на борда на Revolut Bank. От тях над 250 хил. са регистрирани в столицата София, която е с 40 процент на приемане сред населението в трудоспособна възраст, за която през март тази година Бицейка разказа, че е осмият по брой на потребителите град. Сред основните услуги, които се използват в България, са инстантните трансфери между двама потребители, международните трансфери, обмяната на валута и разплащанията с карта в страната и чужбина.

Средно на месец от началото на 2023 г. българските клиенти на компанията правят по 8.8 млн. транзакции. За първите шест месеца на годината те са получили над 850 хил. входящи трансфера, включително инстантни от Revolut потребители. Те идват от 68 страни, а в топ три се нареждат Великобритания (328 хил.), Нидерландия (82 хил.) и Германия (70 хил.) като средната сума е 1292 евро. Изходящите са до 144 държави и са общо над 998 хил. като средната изпратена сума е 1227 евро.

Цените на плановете на Revolut в България варират от 6.99 лв. на месец за Plus, 13.99 и 25.99 съответно за Premium и Metal, до 90 лв. за чисто новия Ultra. Всеки от тях има различни включени услуги като cashback, застраховка при пътуване, безплатен достъп до летищни салони или увеличени лимити за обмяна на валута и теглене на банкомат. Най-разпространеният план е Standard, който е безплатен и с ограничение за безплатна обмяна на валута до 2000 лв. (1% след това) на месец, а тегленето на ATM без такса е до 450 лв. (след това 2% от теглената сума). Поръчването на стандартна карта струва 19.99 лв. като тя се получава по пощата и отнема до 9 работни дни.

Литовската компания Paysera започна операция в България през 2016 г. (още преди Revolut) като стартира с услуга за парични преводи. Днес тя предоставя на клиентите си в страната пълен набор от стандартните за финтех услуги като картови разплащания, обмяна на валута, трансфери. Това, което отличава компанията, е, че предоставя български IBAN (издаден от "Пощенска банка"), възможност за плащания чрез QR код, както и собствена платформа за организиране на събития и продажбата на билети за тях.

От компанията обръщат внимание и на опцията за отворено банкиране, която "дава възможност на купувачите да плащат директно от платежната си сметка в банка или дигитален портфейл". В България интеграцията е с 16 банки, както и с Revolut. В партньорство с Datecs за бизнес клиентите си Paysera предоставя и ПОС-терминални устройства.

Физическите лица, клиенти на компанията в страната, от миналото лято са над 50 хил. души, а към средата на 2023 г. регистрираните бизнеси са близо 8500. По данни на компанията, които предостави на "Капитал", за първите шест месеца на годината дигиталните плащания нарастват с 20% и достигат над 130 хил. на обща стойност 636 млн. лв.

Откриването, поддържането и управлението на сметка за клиенти физически лица е безплатно. Поръчването на карта струва между 3 и 20 евро, като има и допълнителна такса от 1 евро на месец. При плащанията с нея в различни от лева и евро валути, независимо дали се случва в ЕС или извън него, има такса между 0.10 и 0.70% от стойността на плащането. Тегленето на банкомат в България и ЕС се заплаща по 1 евро на транзакция, а за тези в трети страни или в друга валута се заплаща допълнително процент от сумата. За преводи в лева потребителите плащат такса между 1 и 2 лв.

За бурното развитие на финтех дигиталните портфейли в страната допринасят и платформи като Curve и Settle. По-особеното при тях е, че дават възможност на клиентите да добавят повече от една банкова/финтех карта и да избират с коя искат да плащат. За разлика от останалите подобни платформи те не изискват предварително захранване на сметката със средства. При плащане със Settle, например, средствата се дърпат директно от сметката, към която е издадена конкретната карта. Най-отличителната функция на Curve пък е възможността да "се върнеш във времето", като смениш картата, с която дадено плащане е направено. Също така могат да бъдат добавяни карти за лоялност и приложението напълно да замести реалния портфейл на клиента.

Чрез Curve може да се плаща и безконтактно с телефон на ПОС-терминал. Също така от приложението се поръчва физическа карта, която да се използва за касови и онлайн плащания. Не на последно място, ако добавената карта е с мултивалутна сметка (има подсметки в различни валути), от меню с настройки на картата може да се избира в коя валута да се извършва плащането през Curve. В допълнение Settle от своя страна има възможност да изпраща суми по мобилен номер - функция, добре позната от платформи като Revolut, Paysera и A1 Wallet. Друг плюс е, че при плащания с платформата при търговци, които използват Settle, се предлагат специални отстъпки, различни при отделните обекти.

От България с любов

За същински пионер в дигиталните портфейли може да бъда обявен този на създадената през 2007 г. iCard. Днес освен в България тя оперира в още над 30 страни, като по информация, предоставена на "Капитал" от Мария Вълева, изпълнителен директор на компанията, потребителите ѝ са над 2 млн. Не уточнява колко точно от тях са частни лица и фирми, нито колко са българските клиенти, но посочва, че освен местния основни пазари на iCard са още Италия, Румъния, Германия и Франция, a Испания и Гърция са бързо развиващи се. През 2022 г. клиентите на платформата са направили над 2 млрд. разплащания, "като най често използват акаунтите си за банкови трансфери, онлайн поръчки и преводи между потребители и сметки", разкрива Вълева.

Апликацията има стандартните за повечето дигитални портфейли услуги като захранване с карта, физически и онлайн разплащания, плащане с телефон, инстантни преводи между два потребители на iCard. Ползвателите на платените планове (с цени на месец от 25.99 лв. за Metal и 19.99 лв. за Infinite) могат да се възползват за "по-високи лимити за разплащания, безплатна медицинска и туристическа застраховка, консиерж услуги и други", разказва изпълнителният директор на компанията. "От края на 2022 г. предлагаме иновативна финансова услуга, която до момента в България се предлага само от iCard, а именно паричен превод към карта Visa или Mastercard (дебитна, кредитна или предплатена), издадена от финансова институция, оперираща в Европейската икономическа зона", казва Мария Вълева. За нея обяснява, че "парите достигат до картата за броени секунди, услугата е достъпна 24/7 и няма скрити такси".

Други отличаващи приложението на iCard услуги (някои от тях са достъпни в тези на конкурентите) е възможността за поръчване на предплатена GiftCard, закупуване на автобусен билет в мрежата на "Юнион Ивкони", презареждане на предплатени карти на A1 и Vivacom, плащане на битови сметки и местни данъци, закупуване на винетки. За "Капитал" Мария Вълева разкри, че за есента на 2023 г. е предвидено "потребителите на дигиталния портфейл на iCard да имат възможност да инвестират в криптовалути и инвестиционни метали", като това ще се осъществи в партньорство с BitPanda Technology Solutions.

Банков телеком

Наред с "чистите" финансови финтех компании в сектора на дигиталните портфейли се състезават и два от общо трите мобилни оператора в България - A1 и Vivacom.

От мобилните оператори първи A1 представиха своя A1 Wallet през лятото на 2018 г. В началото за неговата разработка и поддръжка си партнираха с iCard, а впоследствие го повериха на Phyre (виж карето). Днес предлагат услуги за получаване и изпращане на пари до други клиенти с регистрация в A1 Wallet, плащания чрез QR код или такива на ПОС терминал с телефон, както и да се пазарува онлайн с виртуална карта. Сред големите предимства е българския IBAN, който се издава от "Пейнетикс" (създателите на Phyre), както и възможността да се зарежда сметката с пари в брой чрез машините на Cashterminal.

За "Капитал" Яна Янкова, старши мениджър "Финтех и дигитални решения" в "А1 България", коментира, че приложението може да се използва и от хора, които не са клиенти на мобилния оператор. Все пак отбеляза, че струващият 5.99 лв. премиум план "сега е достъпен без заплащане за клиентите на мобилни услуги на А1 за първите 6 месеца от договора им, а след изтичането на промопериода е 1 лев на месец" и допълва, че "с него клиентите безплатно зареждат с банкова карта и получават по-добри ценови условия за някои от останалите услуги". "A1 Wallet е достъпен също за бизнес клиенти, като за тях услугата за плащания чрез QR код е с много изгодни условия и дава редица удобства за крайните клиенти, плащащи чрез А1 Wallet.", каза още Янкова.

Pay by Vivacom е дигиталният портфейл на другият мобилен оператор, който навлезе в сектора. Това се случи през 2020 г. като също работи с Phyre ("Пейнетикс") по разработването и поддържането му. Функционалностите са идентични с тези на A1, като основните разлики са в плановете и най-вече в цените за отделните услуги. За безплатния план на Vivacom издаването на картата струва 9.90 лв., като на месец има такса от 1 лв. Захранването до 500 лв. за първите три месеца от регистрацията е безплатно, а след това се заплаща по 0.9% от сумата. Тегленето на банкомат струва 1.50 лв., а банковите трансфери по 1 лв. и 0.51 евро според това в коя от двете валути е той. Обмяната на валута е 2% от сумата.