20 въпроса: Калин Серапионов

"Всеки път си мисля, че нищо не знам и нищо не умея..."

   ©  Надежда Чипева

Още от 90-те години Калин Серапионов е един от най-активните съвременни художници у нас и ако става дума за видео - един от най-разпознаваемите. Както самият Серапионов се изразява, напоследък стъпва в "чужди води" - заедно с Емил Христов той е съавтор на късометражния документален "Прегръдката" за художничката Ода Жон.

Филмът откри последното издание на кинофестивала Master of Art. По-рано тази година Серапинов представи в галерия "Структура" видеоработата "Десертът (с черешката на тортата)", продължение на предишните му проекти "Топлата супа и моята домашна общност" и "Основното ястие". Периодът на социална изолация го провокира за показаната неотдавна видео работа At the End of the Day.

Той е ангажиран и с очакваната през октомври ретроспектива по случай 25-годишнината на Института за съвременно изкуство в София, на който е изпълнителен директор.

Като какъв човек се определяте?

Като ентусиаст.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Изкуството ни дава възможността да живеем по-добре и по-смислено, колкото и клиширано да звучи това. И колкото повече се отдалечаваме от тази вяра, толкова повече потъваме.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин, защото е начало на нещо ново. Не обичам, когато нещата свършват, обичам, когато започват.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Рискът да правиш нещо, от което не знаеш какво ще се получи. Когато създаваш творба, започваш нула, от малка идея. Всеки път си мисля, че нищо не знам и нищо не умея. Настъпва паника, която през годините се засилва. Накрая, когато това, което си направил, се получи, виждаш, че да рискуваш си струва.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Нямам много опит в общуването с деца. Като се върна в моето детство, се сещам за разни щуротии. Един път бях направил някаква беля и родителите ми ме бяха наказали да не излизам. А навън децата играеха, аз обаче трябваше да стоя вкъщи. И за да им го върна, натрих шоколадовите бонбони с едни малки червени люти чушки, които майка ми отглеждаше в саксия. Вечерта имаха гости. Така че това бих казал и на петгодишното дете - правя разни щуротии.

Как си почивате?

Рядко го правя. Все по-често се улавям да седя пред екрана и да гледам дълго едно изображение или кадри, да ги прехвърлям отново и отново, опитвайки се да ги съпоставя, да избера по-добрите. Това като че ли е своеобразната почивка, в която "разтоварването" се случва посредством друг, завладяващ образ.

Какво ви зарежда?

Когато много харесам някое произведение и ми се иска аз да съм го направил.

Какво ви разсмива?

Суетата.

Какво ви натъжава?

Невежеството, глупостта.

Какво ви вбесява?

Когато "някой някъде реже нещо с флекс". Лицемерието също.

Личност, на която се възхищавате?

Всяка личност, победила страха.

Кое свое качество харесвате най-много?

Ентусиазмът.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Егоизмът. У всеки артист го има в някаква степен. Но понякога това доминира и започвам да се дразня на себе си.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Определено не е от тези, за които гледаме по филмите. Но талант може би.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Подарих цветя на Мариела (Гемишева) на 15 август. Последният подарък, който получих, е бял потник.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

По статистиката от телефона ми първите две са Instagram и Facebook, третото се мени. Но първите две са заради навика. Иначе следя някои сайтове за съвременно изкуство, новини, Vimeo, YouTube.

Къде бихте искали да живеете?

Където няма досадници. Но такова място като че ли няма, освен ако не е на самотен остров, но тогава ще е скучно. Така че където живея в момента съм ОК.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Новият Атанор. Начала на философската фантастика" от Боян Манчев. Подари ми я съвсем наскоро. Още не съм стигнал до края.

Най-интересното място, на което сте били?

Най-интересни са ми големите градове в които има различни обществени слоеве. Но се сещам за едно място в морето - една скала, покрита с водорасли, недалеч от брега. Често плувам дотам и оставам за известно време на нея. Нищо особено, но ми дава усещане за дистанция.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Stay Hungry Stay Foolish.

Все още няма коментари
Нов коментар