20 въпроса: Гаро Кешишян

Любимият ви момент от деня?

Следобед, когато отида в кафенето и се опитвам да си поръчам на Ванчето, преди да са ме почерпили.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да мога и да искам да навляза под маската на хората, които снимам. Трябва да им спечелиш доверието, а това е предизвикателство.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Не бих могъл, но бих го снимал.

Как си почивате?

Срещи с приятели, с които си говорим едно и също. Обичах да ходя много за риба, но сега повече приказвам, отколкото да ловя.

Какво ви зарежда?

Повече хората, отколкото пейзажите зад тях. Така или иначе душата на един човек е пейзаж, понякога буреносен, понякога красив, често мъглив.

Какво ви разсмива?

Най-много настроение ми създава Красимир Машев, сатирик, мой приятел и съставител на новата книга.

Какво ви натъжава?

Почти всичко, особено като поостарях. Започнах да се разплаквам от нищо. Абе, страшно е.

Какво ви вбесява?

Комунистите.

Личност, на която се възхищавате?

Те са много. Ако трябва да избера един, ще е Чарли Чаплин. Това, което той е направил, други само се мъчат да имитират.

Кое свое качество харесвате най-много?

Променям се през годините, не знам дали имам едно постоянно качество. Но мисля, че с приятелите си винаги съм бил много честен.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Влязохме в дълбокото... Не обичам квалификации като "най", животът е нещо много по-разбъркано. Да кажем, че нещата, които не харесвам у себе си, са много повече от тези, които харесвам. Понякога съм твърде директен.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Не искам никакви суперсили, искам да си бъда обикновен човек.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих присъствието на приятелите си на премиерата на последната книга, на някои хора я подарих.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Няма такива.

Къде бихте искали да живеете?

Бил съм в много държави по света и, честно казано, те често ми се струват много стерилни. Може би някъде, където непознатото ще ме пленява. Норвегия беше страна, която ме замисли в тази посока.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Философски новели" на Волтер, този път на Kindle. При всяко препрочитане откривам нещо ново. Книгата не се променя, но, изглежда, аз се променям.

Най-интересното място, на което сте били?

Токио, някъде през 1989-1990 г. Веднъж излязох, изминах 25 метра и се загубих.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Ще цитирам нещо, което си мисля. Родени сме като убийци, но се надявам да не убием малкото добро в себе си.