20 въпроса: Петър Трифонов и Антон Георгиев (hug or handshake)

Като какъв човек се определяте?

Петър: Възпитано и замечтано момче, но и вечно изморено. Имам около 25% от енергията на нормалните хора.

Антон: Емоционален и непостоянен. Когато работя по нещо, което ми харесва, мога да забравя за глад, сън, земетресение, вулкан и да не спра с часове, докато не го завърша... Но и също толкова лесно се разсейвам и губя концентрация, когато трябва да свърша нещо по-тъпо.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

П: В обичта на мама. За нищо друго не съм сигурен.

А: Вярвам, че всичко подлежи на съмнение (освен думата на жена ми, разбира се).

Любимият ви момент от деня?

П: Когато се прибера вечер и седна на дивана. Рокендрол.

А: Напоследък е вечер, след като бебето заспи и имам пет минути да се опъна на дивана, преди и аз да си легна.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

П: В работата - работа, да не кажа нещо тъпо от опит да се направя на умен. В музиката - да се измисли нещо, което всъщност звучи интересно и не е посредствено.

A: Балансът между работа и живот. Когато работиш нещо с фиксирано работно време, самото работно време ти подсказва кога да работиш и кога да почиваш. В музиката обаче няма работно време, трябва заедно със семейството ти да се организирате и да намерите добър баланс, който да работи за всички. Почти невъзможно е, но още не сме се отказали.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

П: Играем си с играчки, които правят звуци.

А: Както бих го обяснил и на 55-годишно. Петгодишните са доста умни и разбират много.

Как си почивате?

П: Най-вече като се опитвам да не мисля. Физическата умора от нещо като ходене на планина също помага доста.

А: Като не си поглеждам телефона.

Какво ви зарежда?

П: Да видя, че това, което правим, въздейства на хората.

А: Тишината, спокойствието, работата по ново парче.

Какво ви разсмива?

П: Най-вече нещата, които сам си представям наум.

А: Веднъж видях един човек със счупена ръка и се смях два дни. Следователно, ако си достатъчно голям идиот, може просто да се смееш на себе си.

Какво ви натъжава?

П: Пак същото. Мислите често могат да те вкарат в кофти посока. Не че се хваля, но съм професионалист.

А: Натъжава ме, когато кажа нещо тъпо и нараня някого, и после се опитам да оправя нещата, обаче ги влоша.

Какво ви вбесява?

П: Когато хората нямат себеусещане и емпатия.

А: Когато паркираш на място за трима, запушиш други двама, оставиш колата там за една година и дори не ти прави впечатление. Общо взето същото, което и Пепи каза.

Личност, на която се възхищавате?

П: Мак Демарко. Човекът изглежда, сякаш е винаги 200% себе си.

А: Май си нямам. И най-възхитителните хора рано или късно те разочароват.

Кое свое качество харесвате най-много?

П: Понякога съм забавен.

А: Колко бързо забравям.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

П: Искам да се науча да ставам рано.

А: Колко бързо забравям. И също че много често не знам кога да спра да говоря.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

П: Да мога да лекувам хората от всякакви болести. Ако има как всички наведнъж обаче, тъй като бързо се уморявам.

А: Да мога да нося две китари, кубе, педалиера, пиано, стойка и лаптоп едновременно.

Последният подарък, който направихте/получихте?

П: Магнитче за хладилник.

А: Последно подарих на жена ми пръстен за рождения ден. По принцип спонтанните подаръци без повод са по-яки, но твърде рядко се сещам да ги правя.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

П: Сигурно е "братле". Започнах да го казвам, когато дойдох да живея в София, за да се вписвам с местните братлета. Докато се осъзная, вече бях прекрачил границата. За мен е късно, но който може, да се спасява навреме.

А: "ще го видим", "нещо такова", "лошо ми е", "чешко/Чехия"

Къде бихте искали да живеете?

П: Има едно видео на Кевин Перкър от Tame Impala, в което си свири сам в къщата си на брега на океана. Представям си българската версия на това.

А: Някъде насред природа. Не е необходимо да е близо до София, само да е уютно и спокойно и в България. Не се виждам да живея в чужбина.

Коя е последната книга, която прочетохте?

П: "Убийството на Командора" на Харуки Мураками. Бърз цитат: "All minivans look identical to me. Like cans of tasteless biscuits."

A: What to Expect When You're Expecting. Дори да съм запомнил нещо от тази книга, всичко се изтри моментално, след като се появи хлапето.

Най-интересното място, на което сте били?

П: Може би Лос Анджелис. Като по филмите е, "братле".

А: Едно училищно мазе в жк "Фондови жилища". Бяхме в 6-7-ми клас, беше пълно с всевъзможни стари и захабени вещи и естествено строго забранено за експлоатация.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

П: "Животът продължава да ти се случва независимо къде си, независимо дали ти харесва ли не" (Avatar the Last Airbender).

A: "Yeah, well, you know, that's just, like, your opinion, man..." от "Големият Лебовски". Напомня ми да се старая да съм мил с хората, особено когато те не са мили с мен.