Подкаст с Велислава Димитрова: Имаме 25 години, за да намалим драстично парниковите емисии

Същото е и с електромобилите. Цената в следващите няколко години ще падне под тази на автомобил с двигател с вътрешно горене и това е отново благодарение на субсидиите. И от този момент нататък компаниите ще инвестират сами в развитието на тези технологии, защото те вече са рентабилни. Така че капитализмът и правителствата трябва да работят ръка за ръка отново.

Като казвате, че нямаме време - колко време имаме?

Малко. През последните 40 години глобалната температура се е повишавала с около 0.2 градуса на десетилетие. За да избегнем много катастрофални последици, ние не трябва да позволяваме затопляне с повече от 2 градуса над нивото от прединдустриалната епоха. Преди целта бе 1.5 градуса, но вече нямаме никакъв шанс за нея. Според повечето източници в момента сме на около 1.2 градуса повишение, но дори да спрем горенето на въглища днес, затоплянето ще продължи заради постефектите и пак ще стигнем до 1.5 градуса, т.е. директно вече сме на 1.5 градуса. Ако продължим с темп от 0.2 градуса на всеки 10 години, ще стигнем лимита от 2 градуса в следващите 25 години. Така имаме 25 години да намалим емисиите много драстично.

Какъв е позитивният сценарий за този период? Какво дава надежда?

Фондът, който управлявам, е пуснат с идеята да инвестираме във всички технологии, които могат да помогнат драстично да намалим емисиите - съществуващи технологии като вятърни турбини, слънчеви батерии, електромобили, автоматизация и т.н., както и технологии, които са още в бъдещето - зелен водород, алтернативно месо и протеини.

Събрахме данни за това с колко всяка от тези технологии може да намали емисиите. Резултатът е, че ако днес цялото човечество приеме всички тези технологии глобално, емисиите ще са с около 80% по-малко. Това е доста обещаващо. Разликата - останалите 20%, трябва да дойдат или от технологии, които още не са рентабилни или даже не са измислени, или от технологии, които могат да улавят и съхраняват въглеродния двуокис.

Но както казахме - нямаме много време, имаме 20 до 30 години. Ако погледнем исторически, нещата не изглеждат много добре. Да приемем толкова масово колите ни е отнело 90 години, за електричеството - 47 години. Ние трябва да направим този следващ скок от много нисък процент използваемост до 100% изключително бързо.

ЕSG нашумя като част от климатичните решения, но напоследък имаше и скандали, фондове бяха свързвани с greenwashing. В САЩ има доста дебати, някои от които мотивирани и политически. Какво виждаш ти вътре в кухнята?

Тук може би има два отделни въпроса - единият е за дебата в САЩ, а другият е какво се случва с тези ESG фондове. Съгласна съм, че донякъде дебатът е провокиран по политически причини, тъй като има много голям капитал, който ще бъде застрашен от такива зелени фондове - предимно инвестициите в нефтената индустрия и в добив на шистов газ. Соларите, вятърните централи, електромобилите в дългосрочен план ще вземат дял от тези инвестиции.

Откъм проблема greenwashing - като всяка нова вълна и нова тема в началото тя не е добре дефинирана и подлежи на атака от по-безскрупулни хора и хора със спорна мотивация, а за 2-3 години излязоха много нови фондове на пазара. Но от позитивната страна, регулаторите в Европа са много наясно какво се случва и регулациите стават все по-стриктни, задължават компаниите и фондовете да спазват по-стриктни критерии и това вече виждам, че дава ефект за опитите за злоупотреба и нелоялни практики. Така че този проблем ще бъде разрешен, просто ще отнеме някакво време.

Дали проблемите означават, че ESG като концепция ще изчезне, не смятам, че е така. Защото поне E факторът, т.е. околната среда, едва ли ще се оправи от само себе си - виждаме все повече екстремни събития, които застрашават все повече сектори. Така че аз не виждам фактор, който ще измести фокуса на инвеститорите от ESG.

Какъв вид инвеститори са привлечени от климатичните фондове ?

Географски, има може би най-голям интерес от северните държави, след това Централна и Южна Европа, азиатските инвеститори са по-назад в тази ниша, американските също. Като тип - може би най-голям интерес има от по-богатите инвеститори, т.нар. wealth managers, но виждаме през последните години, че интересът се засилва не само при един тип инвеститори и това най-вероятно ще се ускори заради осезаемата промяна в климата и заради промяната в регулацията. Има много повече изисквания към компаниите да ни предоставят информация и данни за това как те влияят на климата, на биоразнообразието и това ще засили още повече интереса към тези фондове.

На фона на битката Китай - САЩ, както и войната в Европа, някои икономики включиха обратно централите на въглища и изкопаемите горива. Дали това е краткосрочен феномен, или ще има и дългосрочни последствия?

Да, в краткосрочен аспект емисиите няма да изглеждат много добре - тази, може би и следваща година. Но от положителна страна - войната ще ускори изграждането на вятърни централи и соларни панели, защото те помагат да си осигурим независимост от газа и Русия. Така че желанието на европейските правителства да са енергийно независими всъщност ускорява процеса на инсталиране на ВЕИ и режимът за одобряване на тези централи става по-облекчен.

Китай обаче продължава да гори много въглища. Как стои този проблем на общия фон?

По-голямата част от енергийните нужди на Китай наистина сега са покрити от въглища, но техните планове за чиста енергия са доста оптимистични, в тях е заложен доста агресивен растеж на соларните панели и вятърни централи, така че не губя надежда, че те ще продължават да местят инвестициите от въглища към тези технологии. Но, да, ако трябва да намалим емисиите за 25 години, те ще трябва да ускорят този преход.

За финал - темата природа и устойчивост може ли да бъде част от формула на успеха за България?

Да. Намаляването на цените на новите технологии много помага на държави като България, защото им позволява веднага да преминат към тях на по-малка цена, без да е необходимо да инвестират такива големи суми както западните държави, които са налели огромни субсидии - поради което например цените на електричеството в държави като Германия е много високо. Така че ние ще се възползваме от тези технологии в бъдеще. А дали реално това може да бъде позитивен двигател на икономиката - това зависи и от политиките, които приемат нашите управници.