Подкаст с Илиян Михов | Въпросът е елементарен: "Ако не е еврото, тогава какво е?"

Какво е вашето очакване за лихвите?

Исторически инфлация като тази никога не е намалявала от само себе си. Когато лихвеният процент е по-нисък от инфлацията, рационалното поведение е да купуваш в момента неща, вместо да спестяваш, защото следващата година тези стоки ще бъдат по-скъпи, отколкото са днес, и спестяванията няма да могат да компенсират това. Така че в един момент, когато лихвените проценти са по-ниски от инфлацията, хората купуват повече, което води до повече инфлация. И този цикъл може да се спре единствено с по-високи лихвени проценти.

Значи има доста още път нагоре...

Има доста статии, написани по това. Известно е правилото на Джон Тейлър от "Станфорд". То показва какъв трябва да бъде лихвеният процент, когато има определена инфлация и определено ниво на производство. Тоест има две променливи, които се слагат в уравнението и то казва колко трябва да е лихвеният процент. В момента според тази формула, за да се намали инфлацията, лихвените проценти трябва да бъдат между 6 и 9%. И това правило е работило доста добре от средата на 80-те години. То показва, че текущите лихвени проценти са много по-ниски, отколкото би трябвало да бъдат.

А защо централните банки се забавиха?

Има няколко обяснения - рационални и нерационални. Рационалното обяснениe е, че всъщност инфлацията помага за намаляването на държавния дълг като съотношение към БВП. То спада, когато инфлацията е висока, защото БВП се увеличава с инфлацията, докато дългът, който е бил емитиран вече - не.

Това обаче означава, че централните банки обслужват правителството, което ние знаем исторически, че не е добре. То води винаги до много по-висока инфлация, отколкото би било приемливо за населението.

Има и нерационални обяснения. През 2008 г., когато започна финансовата криза, в САЩ, а после и централната банка на Англия и ЕЦБ увеличиха значително паричната маса. В САЩ - от 800 млрд. до 4 трлн. долара и нямаше инфлация. Ние винаги очакваме, че когато паричната маса се увеличава, има инфлация. Пет пъти увеличение на паричната маса е хиперинфлационно. По време на пандемията балансът на Федералния резерв се увеличава от 4 до 8 трлн. долара и в САЩ може би си мислеха, че пак няма да има инфлация.

Но голямата разлика е, че 2008-2010 г. в САЩ и по света централните банки започнаха количественото разхлабване (quantitative easing). Те създадоха схеми, така че частните банки, когато получат парите, да ги слагат обратно в централните банки като депозит. Тоест увеличава се паричната маса, но тя не влиза в обращение. Докато през 2019-2021 г. парите, които централните банки емитираха, държавите ги взеха и ги разпределиха на населението. Парите влязоха в обращение.

Историческите уроци от 70-те години показват, че след такова увеличение идва инфлация. Защо това нещо не са го видели аз нямам обяснение.

Какво мислите за посоката на глобализацията?

Глобализацията в дългосрочен план ще продължи. Исторически винаги е имало епизоди, когато държавите започват да издигат всякакви бариери, данъци и т.н., за да спрат тези потоци на стоки, пари, но това винаги е било временно.

Ювал Харари в книгата си "Сапиенс" има една глава, която се казва "Стрелата на историята". Тя е за това, че всъщност посоката, в която пътува тази стрела на историята, просто не може да бъде дискутирана.

В исторически мащаб е ясно, че човечеството върви към повече отвореност, повече обмяна и повече глобализация. Така че, дори и да имаме сега 10-15 години на не толкова бърз растеж на търговията, на капиталовите потоци, това ще бъде временно.

А специалната връзка Китай - САЩ?

Това според мен e един от другите проблеми, които в момента определят динамиката в световната икономика. Аз мисля, че напреженията, които съществуват, ще продължат. И в двете страни има повече фокус към домашни цели вместо към глобални.

Има два проблема в тези отношения. Първият е не толкова икономически, колкото политически. И той е желанието на Китай заедно с Русия да покаже на света, че автократични режими могат да бъдат добър избор за други държави. Виждаме как се държи Путин. Китай действа по по-различен начин - Китай има една програма в Източна Европа, която се казва 17+1 - 17 държави в Източна Европа + Китай. Това е програма за чуждестранни инвестиции от Китай към Източна Европа. От тези 17 държави липсват Украйна, Молдова и Беларус. Което означава, че Китай и Русия са се разбрали, че тези държави са в сферата на влияние на Русия. В останалите държави нивото на инвестиции е силно свързано с нивото на корупция и липсата на добри институции.

Най-големите инвестиции са в Сърбия, в Унгария. Най-ниските са в Литва.

През 90-те Франсис Фукуяма написа "Краят на историята", където разглежда историята не като поток от събития, а като борба на идеологии и западната либерална демокрация е победила. В последните 10 години виждаме възраждането на историята. Това, което наблюдавахме от 90-те години до може би 2020 г., вече няма да съществува - няма да имаме тази доминантна идеология за пазарна икономика и демокрация, а две много силни и противопоставящи се идеологии. Притеснителното е, че ако погледнем картата на света, по-голямата му част е в сферата на влияние на Китай и Русия. Така че трябва да се подготвим за един много по-различен свят.

Китай стигна вече тази фаза, което напоследък наричат "капан на средния доход". Расте бързо благодарение единствено на политики и субсидии, но за да расте доходът, не е достатъчно просто да имаш държавни инвестиции. Има нужда от това, което бих нарекъл "правилата на играта", да бъдат създадени или поставени както трябва - върховенство на закона, липса на корупция, качеството на регулациите. Ако Китай не се промени и ако няма тези институции, растежът ще се свие.

През последните 15 години съм говорил за това в моите лекции за икономически растеж и винаги съм бил оптимист, че Китай, като достигне този момент, ще се промени и ще започне нужните реформи. За съжаление в момента виждаме точно обратното, което ме притеснява. Защото, ако Китай спре да расте, мисля, че това ще се усети по цял свят.

Можетели като икономистда формулиратепотенциала на България?

Според мен България има възможност за страхотно развитие, но има някои неща, които трябва да се свършат. Мисля, че правителството на Кирил Петков се опита да тръгне в тази посока, но за съжаление не успя да стигне много надалече. В България има сравнително добро образование. Но трябват повече инвестиции в тази област. Има няколко училища, които са страхотни, но за да има икономическо развитие, трябва средното ниво да е по-високо.

Аз сега живея в Сингапур и от 6 години съм член на борда на една организация, която се казва Борд за икономическо развитие (EDB - Economic Development Board). Това е организацията, която създаде чудото "Сингапур". В момента тя е сред трите най-богати държави в света като доход на глава от населението, през 60-те е по-бедна от Ангола. Това, което този борд прави, е да анализира дългосрочното развитие на икономиката и къде трябва да се инвестира. Той има съвсем различен мандат, отколкото едно министерство на икономиката, търговията и индустрията. Това дългосрочно мислене липсва в много държави, не само в България. Трябва да се създаде такава организация, която да бъде част от администрацията, но същевременно да бъде и отделна от нея, за да има перспектива.

Влизане в еврозоната или не?

Бордът, колкото и да е стабилен, винаги има някаква вероятност да падне. Хората мислеха през 90-те години, че бордът на Аржентина никога няма да падне, но като видяха безработица в десетки проценти и проблеми с икономиката, го събориха. И както 1 песо беше 1 долар, сега в Буенос Айрес официалният курс към долара е 169, а реално $1 се търгува за 300 песо.

Винаги има някакъв риск. А той води до премия или по-висок лихвен процент. Когато сме с еврото, пак имаме същата парична политика, каквато имаме в момента, но няма този риск. В момента сме в ситуация, която няма никакво рационално обяснение, освен че хората се тупат по гърдите да кажат, че си имаме нашата валута. От макроикономическа гледна точка не съм чул рационален аргумент, че е по-добре да си останем с лева.

Пол Кругман навремето обясняваше колко лоша идея е еврото...

Ами, аз не съм съгласен с Пол Кругман. Знам, че той има Нобелова награда, но тя не е за парична политика, a за съвсем различни неща. Въпросът е много елементарен и той е: "Ако не е еврото, тогава какво е?" Няма дилема еврото добро ли е или не - за тези икономики, които са силно интегрирани, то е най-малкото зло.

Какваможе да бъде България 2050 г.?

Според мен България може да бъде една от държавите, които са начело в развитието на дигиталните индустрии. Има много предприемчивост в България. Надявам се, че дотогава ще може да стигне поне едно от високите нива на доход на глава от населението. Надявам се, че ще имаме една зелена икономика, така че да бъдем в авангарда на тези, които се опитват да направят нещо за промените в климата.