Подкаст с Илиян Михов, INSEAD, II част | Бизнесът трябва да бъде сила за добро

И всъщност от самото начало нашето ДНК е било свързано с това, че става дума за бизнес училище с повече цели, отколкото само "да се научим да правим бизнес и да управляваме бизнес", а и това какво е влиянието му върху обществото. И тогава е ставало повече въпрос за мир.

Сега, когато бордът ми даде задачата да създам визия и мисия за училището, разбира се, ние имахме мисия и преди това, но си зададохме въпроса защо всъщност сме тук. И аз мисля, че ако бизнесът не е сила за добро, тогава не знам всъщност какво правим.

Идеята за бизнеса като сила за добро според мен има 2 компонента. Първият е, че икономическият растеж е възможен в дългосрочен план единствено когато има създаване на нови предприятия, нов бизнес, нови компании. Без това няма как да стане.

И като погледнем Китай - от една от най-бедните държави в света тя се превърна в една от държавите със среден доход в момента, но с феноменален растеж, с много развити определени индустрии. Целият този икономически растеж стана благодарение на създаването на бизнеси, на предприятия, на компании. И това помогна бедността в Китай да спадне от 850 млн. души, които са живеели под най-ниското ниво на бедност, което се определя на $1.9 (долар и деветдесет цента) на ден. Сега, в момента, според официалната статистика (знаем, че е приблизително вярна) тази крайна бедност е изкоренена, т.е. не съществува. И това е чудо, което никога не е ставало в историята на света. Глобално над 1 млрд. души са преминали над тази граница на бедността. Така че, когато в INSEAD идват студенти от цял свят и после се връщат и създават техни нови фирми или управляват компании и създават растеж, това е единственият начин да се намали бедността по света.

Но това е единият компонент на бизнеса като сила за добро. Вторият, който стана много популярен в последните няколко години, е, че в този процес, когато ние мислим как да управляваме нашите предприятия, как да създаваме нови компании, през 70-те, 80-те и 90-те години управляващите мениджъри просто казват: "Трябва да максимализирам печалбите за компанията, да съм в рамките на закона в повечето време, но това е единственото, което ни вълнува." В днешно време това вече не е възможно и затова ние всъщност създадохме тази мисия, която се базира на идеята, че бизнесът трябва да бъде сила за добро, че в процеса на създаване на стойност за компанията, на печалба за компанията, мениджърите в момента трябва да мислят какво създават за обществото и какво е всъщност въздействието, което те имат върху околната среда.

Тези неща трябва да влязат в процеса на вземането на решения. Защото виждаме, че новото поколение не толерира вече това, че досега ние игнорирахме ефекта върху околната среда. Повишаването на неравенството създава много социални движения по света. Така че това е основната идея на бизнеса като сила за добро. Първо създава работни места, хората преминават от бедност в средна доходност. И второто е, че мислим за това какъв е ефектът от нашите решения извън ефекта за бизнеса.

А можеш ли да дадеш пример или няколко примера за работа между INSEAD и корпорации в посока бизнеса като сила за добро?

През 2018 година създадохме един глобален институт за бизнес и общество благодарение на голямо дарение от Андре Хофман, който е завършил INSEAD през 90-те години. В този институт работим с много компании. В него имаме център за изследване на неравенството, имаме център за социални предприятия и т.н. Имаме различни инициативи и там има няколко програми, в които моите колеги работят с компании за това как например да създадат кръгова икономика - когато произведем нещо и то се използва, в края на полезния живот на този предмет той да се връща обратно и се използва по един или друг начин пак в производството.

По-интересното според мен е, че освен научните изследвания, които правим, освен преподаването и курсовете, които създаваме в тази област, освен конференциите, които организираме по тази тема, това, което е много важно, е, че ние сме една от малкото институции, които силно вярват, че ние самите трябва да правим това нещо. Имаме това, което на английски се казва Walk the talk - INSEAD трябва да прави същото нещо - да намали емисиите на въглероден двуокис и други такива газове до 2035 г. с 67%. Така че има компании, които работят с нас, но според мен по-силният пример е самият INSEAD като организация - ние сме решили, че и ще бъдем част от това движение.

От 2013 г., когато ти поемаш юздите като декан, даренията към INSEAD са повече от удвоени. В Европа няма традиция за дарителство. Как се постига това, как се мотивират донори за такива щедри дарения към образователна институция?

В Европа всъщност има много дарителство, но не към университети. Така че проблемът с това да се мотивират хората да даряват на INSEAD или на някаква друга образователна институция е по-скоро да им покажем, че има ефект, има влияние от това, което те правят. Когато покажем на дарителя, че те ще променят живота на някой със стипендия или ще променят света с някакво дарение, тогава не е толкова трудно.

И така убедихме Андре Хофман. Преди няколко месеца, като говорихме, той каза, че това е едно от най-добрите дарения, които някога е правил. Доволен е, защото вижда ефекта на онова, което той е създал, и сега има толкова силно движение около климатичните промени, около това как да се прави бизнес с кръгова икономика, как да имаме в нашето уравнение, когато решаваме уравнението за бизнеса, как да вземем под внимание границите и възможностите на тази планета.

Тези, които даряват, ако видят, че има ефект, тогава няма проблем. И стипендиите всъщност също са нещо такова. Винаги, когато отивам да говоря за стипендии, да се опитвам да събера пари за стипендии, винаги казвам, че стоя тук пред вас благодарение на това, че някакви хора някога са дарили на университета в Южна Каролина и особено на "Принстън", където цялото ми образование е благодарение на стипендии и дарения от някакви хора, които са завършили "Принстън" и са решили, че това е важно. Така че промяната на живота на някого, на траекторията, на кариерата е много силен аргумент за дарителите.

Какво може да бъде България през 2050 година? Какъв е потенциалът й?

Според мен България може да бъде една от държавите, които са начело в развитието на дигиталните индустрии. Знаем, че още от 80-те години, когато страната се специализира в производството на компютри, много хора тук още тогава се научиха как да програмират. Тоест има такава възможност. Има много предприемчивост в страната. Надявам се, че България ще може да стигне поне едни от високите нива на доход на глава от населението. Надявам се, че ще имаме една зелена икономика, така че да бъдем пак в авангарда на тези, които се опитват да направят нещо за климатичната промяна. Надявам се да имаме стабилни правителства и стабилност в социален аспект и хората да бъдат щастливи. Това в крайна сметка е най-важното. Да бъдат здрави, щастливи, да живеят дълъг живот в добро здраве.

Автор: Милена Иванова