Френският бизнес поиска от Стойнев предвидимост

Целта на реиндустриализацията е не да строим големи заводи и да възстановяваме "Кремиковци", а да насочим частния сектор към сферата на промишлеността вместо към услугите. Така икономическият министър Драгомир Стойнев определи новия фокус на правителството на среща с представители на френския бизнес в страната, организирана от Френско-българската търговска камара. В кои сектори ще се случи реиндустриализацията ще определят инвеститорите, макар че като потенциално перспективни сфери министърът посочи автомобилостроенето и хранително-вкусовата промишленост. Конкретните мерки, с които държавата ще насърчава производството, ще бъдат част от разработваната в момента национална програма. Тя ще бъде обсъдена с бизнеса, след като е готова.

Трудната предвидимост

Традиционно френските фирми отчетоха като предимства в България приемливата цена на работната сила, данъчната политика и близостта до центровете, където се вземат решенията в Европа. Остава обаче основният проблем с предвидимостта и стабилността на законовата рамка. Най-пресният и болезнен за бизнеса такъв пример е с въвеждането на допълнителна такса от 20% за възобновяемите енергийни източници. "Видяхме, че някои инвеститори взеха решение въз основа на бизнес планове, които няколко месеца по-късно се оказаха тотално сбъркани и неотговарящи на новата обстановка", каза директорът на "Шнайдер електрик България" (Schneider Electric) Кристоф де Лафарж. Според Стойнев обаче мярката не е толкова жестока, за колкото се представя. "Просто инвестицията ще бъде изплатена за малко по-дълъг период", каза той. Факт е обаче, че инвестициите във ВЕИ сектора са финансирани с банкови кредити, включително и от държавната Българска банка за развитие, и евентуален провал на тези проекти ще се усети и в балансите на финансовите институции.

Цената на тока

След като наскоро предприятията от тежката промишленост в България сигнализираха, че намаляването на цената на тока за бита неизбежно ще се покрие от бизнеса, за опасните последици от тази мярка сега предупредиха и френските фирми. "Разбираме, че това се диктува от социалната обстановка, но подобно намаление на цените доста утежнява живота в сектора", коментира Де Лафарж. Вместо това той препоръча да се инвестира в енергийна ефективност. Стойнев призна, че по-евтината електроенергия не стимулира ефективността, но отново представи тезата си, че цената на тока е била понижена не само за домакинствата, но и за бизнеса. "Намалена беше нощната тарифа, подпомогнахме малките предприемачи, които правят банички", каза той, но не уточни дали това е част от мерките за стимулиране на индустрията.

Насърчаване на износа

Усилията на правителството за насърчаване на износа ще бъдат насочени към трети страни, тъй като българските фирми вече имат установени позиции в Европа, стана ясно още от изказването на Стойнев. "За нас е важно да подпомогнем българския бизнес да изнася в държави, където има известно затруднение с комуникацията", каза той. Интерес за правителството представляват бившите съветски републики, азиатските страни като Китай и Виетнам и Северна Африка. "В същото време търговските ни представителства в Германия, Италия, Франция и дори във Великобритания стават излишни", посочи министърът. На въпрос на Милена Виденова, управител на "Кофас България" (Coface), Стойнев уточни, че все още няма конкретни мерки, с които да се стимулира бизнесът да изнася. Стана ясно обаче, че ще има промени в Агенцията за експортно застраховане, а от ББР се очаква да разработи специални продукти за експортно-ориентираните малки и средни предприятия.