Защо прогнозите за времето вече са изключително важни

По думите му без напояване добивите на царевица падат до 400 кг от дка, а с вода достигат и 1600 кг от дка. Затова вървим в посока на разрешаване на проблема на достъпа до вода за напояване и опростяване на разрешителните режими. Обмисляме разполагане на метеорологични станции на нашите структури, за да бъдат защитени и да дават достоверни данни, посочи той.

Председателят на Комисията по околна среда в парламента Светослав Анастасов посочи ролята на прогнозите за предотвратяването на бедствия. "Затова е важно да се продуцират прогнози в реално време, необходимо за селско стопанство, енергетика, общини", каза той. Атанасов цитира данни, че 1 лев в превенция спестява 7 лева за предотвратяване на щети, която зависимост обаче често се пренебрегва от политиците. Вратите на комисията са отворени за решения за повече финансиране за работата на НИМХ, добави той.

(Не)типичните опасни явления

Освен високите температури и горещите вълни, както и наводненията и бурите има и други опасни климатични явления, свързани с промените в климата, които коментираха учените на първата национална научна конференция за околната среда.

Такова опасно климатично явление е например фьонът в България - лесно се различава, че приближава фьон с появата на типичните фьонови облаци. Това са пулсации на вятъра над 30 метра в секунда. Може да предизвика силен вятър от 100 км в час, което застрашава инфраструктурата и не само. Не всеки южен вятър е фьон, той се характеризира с рязко понижение на влажността и повишение на температурата.

Средногодишният брой на дните с фьон в София е 7. Но след 2004 г. се наблюдава тенденция към намаляване. Тази промяна няма общо със затоплянето, но пък се повлиява от промените в характера на циклоните. Още през 2005 г. учените установяват, че пътят на средиземноморските циклони през Унгария вече не е типичен. Това вероятно е една от причините за намаляването на средногодишния брой дни с фьон в София. Месецът с най‐голям брой дни с фьон е март, а с най‐малък - юни.

Все още има малко проучвания на това явление в други райони на страната. Предстои да направим климатология на фьона в България, съобщи Красимир Стоев от "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ.

През март в България има най-много сахарски прах

Пренос на прах от Сахара към България е имало в миналото, има сега, ще има и в бъдеще. Това е следствие от прашни бури в пустинята Сахара. Световната метеорологична организация дефинира прашните бури (ПБ) като съвкупност от частици прах (пясък), издигнати на голяма височина от силен вятър. Месецът с най‐голям брой дни на сахарски прах у нас е март - 76, а най‐ рядко пренос на сахарски прах има през летните месеци.

Сахарският прах е опасно явление - намалява видимостта, оказва влияние на икономическите дейности, оказва влияние на човешкото здраве, увеличава фините прахови частици. Затова неговото наблюдение е изключително важно, ежедневно предоставяме прогнози към Министерството на околната среда и водите, каза Ралена Илиева от НИМХ. За периода 2011-2020 г. са установени 365 дни със сахарски пренос у нас. Максимален брой дни има през 2013 г. - 53, а минимален - 16 дни са през 2017 година.

Градушка над фотоволтаика

В южния централен район на България размерът на зърната на градушките нараства, съобщи Стефан Георгиев от Изпълнителната агенция "Борба с градушките".

В България една от основните причини за щети върху изградената инфраструктура и селскостопанските култури е свързана с опасната едрозърнеста градушка, силни пориви на вятъра и проливни валежи от дъжд. Поради тази причина качественото прогнозиране на процесите е от съществено значение, като това би довело както до минимизиране на негативните последици от тях, така и до повишаване на качеството на живот в региона.

Въпреки наличието на множество проучвания, които се фокусират върху опасните метеорологични явления в България, многогодишен анализ относно възможността за използване на среза на вятъра като индикатор за опасен валеж от град все още липсва, посочи специалистът. И ако преди по полето имаше култури, днес има фотоволтаици, които са много чувствителни на градушки и дори малки частици след обработката с противоградови ракети могат да предизвикат щети, коментира експертът. Това изправя сектора пред нови предизвикателства пред бизнес и наука за подготовка на най-добрите прогнози и решения за проблемите.

Промените в среза на вятъра може да са фактор за поява на торнадо, но такава наблюдателна мрежа не съществува не само в България, но и никъде по света. Използват се данни от снимки, съобщения, спътникови данни, наблюдателни мрежи, посочиха учените.

На първата национална научна конференция по околна среда най-силно впечатление обаче направи фактът, че повечето анализи показват тенденциите във времето, но не бяха свързани с анализи на настоящи промени или прогнози за бъдещ период. Това още веднъж показва колко е важно да се инвестира в повишаване квалификацията и възможностите, да се стимулира българската наука, да се стимулира и сътрудничеството между учените в България, но и на международно ниво.