Малкият НИМХ и голямата игра за климата

Всъщност въпросният доклад "Променящият се климат на България - данни и анализи" бе публикуван едва в края на 2023 г., след като по-рано през годината общественици, представители на бизнеса и неправителствени организации настояха НИМХ най-после да оповести актуалното си становище за климатичните промени и ролята на човека в тях. Според мнозина обаче и в този му вид докладът подценява ролята на парниковите газове, създавани от човек.

Тази почти прекъсната връзка между учени и политици има своите исторически натрупвания, а също така се подсилва и от ред други проблеми: структурни, финансови, кадрови, поколенчески. Те пречат на учените от НИМХ да влязат в модерната си роля на много повече от статистици или на хората, които предвиждат дали вдругиден ще вали.

Време е политиките да се поставят на научна основа. Финансирането да се насочи към научни звена с доказан потенциал.

Юлиян Попов, министър на околната среда и водите (в оставка)

Добрата новина е, че в последните месеци във властта сякаш пролича и повече желание да припознае НИМХ като по-близък партньор. На първата научна конференция по околна среда, организирана от института миналия месец, екоминистърът (в оставка) Юлиян Попов коментира, че е време политиките да се поставят на научна основа. А колегата му Кирил Вътев от земеделското министерство подчерта колко е важна метеорологията за селското стопанство. И не само за него, а за още много отрасли: от туризма през строителството до енергетиката.

И въпреки поредния епизод от политическата криза в България, в който министрите отново ще се сменят, важно е политическият опит за възраждането на връзката с климатичните учени да продължи. А самите учени да припознаят ролята на науката за формирането на политика. България има нужда не просто от институция, която регистрира времето, а която насочва политиките по изменение на климата на база своята богата експертиза. Необходими са по-задълбочени научни изводи и анализи,

Как връзката между наука и политика се скъса през 90-те

Но още при подписването на Рамковата конвенция по изменение на климата и протокола от Киото и влизането ни в Схемата за търговия с емисии през 90-те, научните среди в България съзнателно или несъзнателно са държани като пасивни участници, споделя Йотова. И припомня, че макар малцина да знаят за това, в началото инвентаризацията на парниковите газове се е правила точно в НИМХ.

След като държавата ратифицира Протокола от Киото, тази дейност се прехвърля в структура към Министерство на енергетиката - "Енергопроект", макар че до думите й това е конфликтно - инвентаризацията се прави от дружество, което отговаря за всички най-големи източници на емисии. "Икономическите институти на БАН винаги участваха като подизпълнители на външни фирми и нещата започнаха зле", казва Йотова.

С влизането на страната в ЕС ситуацията трябваше да се подобри, но вместо в правене на политики за решаване на националните предизвикателства в областта на климата, политиката се концентрира в усвояването на пари, добавя тя.

За капак се добавя и това, че навсякъде в Европа за метеорологичните служби има закони, в България Закон за метеорологията и хидрологията няма.

Мащехата МОСВ и сирачето от НИМХ

"Институтът сега има важна роля като хидрометеорологична служба, но е съвсем логично да се превърне в климатичен институт", коментира за "Капитал" Борислав Сандов, който бе екоминистър и вицепремиер по климатични политики при последното местене.

Доц. Лилия Бочева, директор департамент "Метеорология", работи в НИМХ от 30 години и е един от редакторите на последния доклад за климата. Тя е от онези хора, които толкова добре познават работата си, че може да говори с часове по всяка тема, но в същото време е доста скептична и мнителна. Институтът се намира в стара сграда на 7-ми километър, в кв. Младост 1 в София, и ако човек не знае къде точно отива, трудно ще го намери.

"Всяко правителство може да ни мести, където си иска. Екоминистерството не е единственото, което обслужваме, ние правим прогнози за ред други министерства. По тази логика може и в МВР да ни вкарат", коментира Бочева. От НИМХ не желаят да бъдат и към БАН, които според Бочева в момента са бастион на фундаменталната наука. "Ние сме приложна наука, защото правим много справки и анализи", казва тя. Освен това по света няма нито една метеорологична служба към академична институция по информация на специалисти. В последните 15-20 години в много страни се създават специални министерства - например, в Дания има Министерство на енергетиката и климата. В Италия и Гърция метеорологичната служба е към военните, в Австрия пък е отделна структура.

Но какво точно иска НИМХ е сложен въпрос: искат хем да са независими и сами да избират ръководство, но в същото време да са на делегиран бюджет, гласуван от Народното събрание, защото в момента Института не може да се издържа въпреки изключително ценните услуги, които би могъл да предоставя на компаниите в редица отрасли. Бизнесът обаче не е силната страна на учените в НИМХ (виж по-долу). Този "хибриден" модел - хем независими, хем на издръжка, надали ще се случи, най-малкото не и преди реформи.

НИМХ да бъде самостоятелна агенция към Министерския съвет е най-доброто, смята Антоанета Йотова. Независимо къде ще бъде ситуирана подобна научна структура обаче, по-важно е тя да бъде фактор във формирането на климатичните политики и мерките за адаптация.

Проблемът с кадрите и заплащането

Може да имаме модерни измервателни станции, но измерванията не могат да се случат и без наблюдатели на място.

Доц. Лилия Бочева, директор департамент "Метеорология" в НИМХ

Според доц. Бочева общото събрание на учените на НИМХ наброява 60 човека, а целият персонал на Института е над 1000 души. Според нея обаче не може да се говори за "раздут" щат. "Това не са хора, които може да хванеш от улицата и да замениш. По-голяма част от персонала е с висше образование, дори и техниците със средно образование са карали техникум по метеорология. Все по-трудно се намират наблюдатели. Може да имаме модерни измервателни станции, но измерванията не могат да се случат и без наблюдатели на място", казва тя.

Проблемът с намирането на специалисти и заплащането са свързани. По неофициална информация основната заплата за млад специалист е 1200-1300 лв. Брутната заплата на специалист е 1400 лв. Напоследък недоволството се покачи и поради факта, че всички академични институти и звена към МОН получиха увеличение на заплатите си с бюджета. Но НИМХ не влиза в това число.

И макар работата да е удовлетворяваща, защото в нея има много смисъл и да дава възможности за международно развитие и сътрудничество, ниското заплащане не привлича млади перспективни кадри. Така в института преобладава "старата школа" - по-възрастни, по-консервативни, по-технократски настроени специалисти, които трудно се справят с бизнес услугите, комуникацията и "политиката".

"Трябва да се промени финансирането - да се насочи към научни звена с доказан потенциал и капацитет, към учени, които успяват да се докажат на световната сцена. Да подкрепяме особено младите учени, които за съжаление в България са потиснати", казва Юлиан Попов.

Нека институциите не виждат в нас враг, а хора, които могат да бъдат полезни.

Анастасия Стойчева, директор департамент "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ.

"Трябва не само по-голямо финансиране, но и отношение към природните науки. Държавата трябва да "провиди", че е необходимо създаването на кадри в тази сфера", смята Анастасия Стойчева, директор департамент "Прогнози и информационно обслужване". Институтът продължава да работи по проект "Професията на метеоролога и хидролога" и доброволно и безплатно НИМХ посреща ученици, които искат да опознаят работата на метеоролога. "Системите ни за мониторинг може да не са най-модерните, може да ни липсват кадри, но по-големият проблем е в отношението на държавата. Нека институциите не виждат в нас враг, а хора, които могат да бъдат полезни", коментира Стойчева.

Добрата новина

Наскоро МОСВ обяви също, че Дирекция "Политики по изменение на климата" се трансформира в Главна дирекция. Ще бъдат създадени три териториални звена - Югоизточен регион (Стара Загора), Южен централен регион (Пловдив) и Северен централен регион (Габрово). Дирекцията ще засили сътрудничеството с научните среди и университетите в страната, особено с НИМХ, където има значим капацитет и потенциал за привличане на млади учени.

За съжаление обаче сигналите от държавата за важността на изменението на климата все още не са еднопосочни. Работата на Консултативния съвет по Европейската зелена сделка е в застой и от началото на кабинета "Денков-Габриел" не се е свиквал. Научната общност и граждански сектор очакват свикването и на Националния експертен съвет по изменение на климата, което също не се е случвало отдавна.