Да паркираш на инат

Липсата на места за автомобилите е проблем, който стои на дневен ред вече 15 години. Смяната на кметовете и общинарите не води до никаква промяна в наследеното статукво. Напротив, с всяка изминала година картината се влошава все повече. Потърпевши са не само собствениците на коли, които обикалят с часове в търсене на място за паркиране, но и пешеходците, които са принудени да вървят по улиците заради задръстените с автомобили тротоари. Общината рекетира хората, като не им осигурява достатъчно места за паркиране и по този начин ги принуждава да вършат нарушения, а след това ги наказва с „паяци“ и им съставя глоби.

Всеки път, щом стане дума за проблеми с паркирането, от общината излизат с аргумента, че

Автомобилите са пет пъти повече

В началото на 90-те години автомобилите в столицата са били между 120 000 и

130 000, сочи статистиката. Замогването на хората и притокът на хора от провинцията доведе до почти петкратното им нарастване. Според някои данни автомобилите в София вече надхвърлят 600 000. Ако се смятат и пристигащите от провинцията, през отделни периоди бройката им скача до 900 000. Според повечето специалисти градът не е проектиран за обслужването на толкова голям брой автомобили. Успоредно с това се отчита нарастване и на средната използваемост на колите. Ако през 80-те години хората са ползвали своите коли два или три пъти седмично, сега болшинството от шофьорите го правят всеки ден. Според заместник-кмета по транспорта Велизар Стоилов всеки ден над 250 000 автомобила минават през центъра на града, което неминуемо води до претоварване на центъра и по-оживените пътни артерии. Вярно е, че има разрастване на трафика, но това в никакъв случай не е основната причина за транспортния хаос, обхванал града. Истината е, че

Общината не инвестира в инфраструктура

Изградените през последните години пътни възли и нови булеварди се броят на пръстите на едната ръка. Повечето големи транспортни съоръжения, в това число и единственият по-голям аутобан - „Цариградско шосе“, са от времето на Тодор Живков. Инвестиционната стратегия на общината (ако изобщо има такава) се свежда главно до кърпене на дупки, но не и до строене на нови естакади и пътни възли, които да отнемат част от трафика по най-натоварените булеварди. Общината се оплаква непрекъснато от липсата на финансови ресурси, но не прави нищо за стимулиране на частната инициатива и привличане на инвестиции отвън.

Няма обяснение и за ниската печалба, която „Паркинги и гаражи“ отчита всяка година. Фирмата, която държи омразните на всички софиянци „паяци“, упорито отказваше да съобщи дълго време постъпленията си под предлог, че са търговска тайна. Според бившия шеф на дружеството Георги Василев печалбата на общинската фирма би могла да е значително по-голяма. По неговите изчисления всяка година от постъпленията на дружеството се губят около 10 млн. лева под формата на укрити приходи от паркиране в синята зона и т.нар. служебен абонамент.

Не е построен нито един нов паркинг

Още през 1993 общинският съвет взе решение за търсене на подходящи петна, върху които да се строят подземни или многоетажни паркинги, каквито има в почти всички европейски столици. За десет години обаче не беше построен нито един такъв паркинг. Кметът и неговите служители постоянно размахваха списъци с парцели, за които впоследствие се оказваше, че има реституционни претенции или се засягат паметници на културата.

Самата община не правеше нищо за осигуряването на подходящи терени. Кметът и общинската фирма „Софийски имоти“ предпочитат да апортират по-хубавите парчета земя в смесени дружества за строителството на хотели, бизнес центрове и бензиностанции. Това е обяснимо, като се има предвид, че приходите от подобна дейност надхвърлят в пъти постъпленията от паркиране.

Колкото и паркинги да има обаче, ситуацията няма да се промени, ако не спре злоупотребата с инвалидни талони за паркиране в синята зона.

Всеки втори мерцедес - с инвалиден талон

По закон хората с физически увреждания имат право на безплатно паркиране в центъра на града. Правото на инвалидите да оставят колите си в синята зона е неограничено по време за разлика от останалите автомобили, които могат да престояват в нея не повече от три часа. Тази вратичка в закона масово се използва от собствениците на луксозни автомобили, които си осигуряват по този начин безплатно 24-часово паркиране в синята зона.

Сдобиването с безценния документ не е никак трудно. По закон той се издава от социалните служби на общината само на хора с доказана нетрудоспособност, и то след освидетелстване от медицинска комисия. Не е тайна обаче, че разрешителните се търгуват на черния пазар. Самите инвалиди нито знаят за каква кола получават талон, нито са се качвали някога в нея. Вече не е рядкост в центъра на столицата да бъдат засичани последни модели беемвета и мерцедеси с инвалидни стикери. Никой не знае колко е точната бройка на издадените разрешителни. Според неофициална информация те вече надхвърлят 10 000, а ако се смятат и фалшификатите на талони, бройката вероятно е далеч по-голяма. Не бива да се забравят и специалните карти за безплатно паркиране на общинарите в центъра, които бяха въведени през 1993 г. Първоначално тези карти бяха раздавани само на лицата с изборни длъжности - общинските съветници, кметът, заместник-кметовете и кметовете на райони. Документите бяха поименни и не се поз­воляваше тяхното ползване от други лица. Впоследствие режимът беше променен. Картите бяха раздавани по усмотрение на бившия председател на общинския съвет Антоан Николов, като според неофициални данни техният брой през годините е варирал между 1200 и 3500. Номерацията на картите вървеше от 1 до 999, но самите номера се дублираха. При проверки на „Паркинги и гаражи“ в синята зона са били установявани по едно и също време карти с едни и същи номера, но на различни автомобили. Злоупотребата с привилегии е причина за загубата на приходи, които могат да бъдат инвестирани в строителството на многоетажни паркинги. Според изследване на общината само 10% от автомобилите в синята зона плащат нормално за паркирането си.

Към всичко това трябва да се добави и

Липсата на стимули за примерните шофьори

Общината не прави нищо за усвояване на малкото съществуващи ресурси за паркиране. Според експерти резерви за частично справяне с проблема има в оползотворяването на вътрешните дворове и междублокови пространства. Те препоръчват да се използват местата между кооперациите в центъра. Това би довело до облекчаване на движението, тъй като по-малко коли ще се паркират върху тротоарите или пътното платно. За целта обаче са нужни стимули, които само общината може да осигури на притежателите на коли. Например чрез ангажимент за незабавно вдигане на автомобилите, които заради неправилно паркиране запречват входовете към вътрешните дворове.

Паяците - по ръба на закона

Самите паяци обаче също не са цивилизован начин за справяне с проблема. Споровете около тях продължават повече от десетилетие. Според някои юристи насилственото вдигане на автомобили може да се тълкува като нарушение на закона. Отговорът на общината е, че погазване на закона няма, тъй като решението за санкционирането на неправилно паркиралите се взема от КАТ, а общинската фирма „Паркинги и гаражи“ само извършва транспортиране на автомобилите до наказателните паркинги.

Не са малко случаите обаче на спечелени дела срещу дейността на паяците. Наскоро стана известно за няколко подобни случая в Пловдив срещу фирмата „Общинска охрана“, която е аналог на софийската „Паркинги и гаражи“. Съдът прецени, че на потърпевшите шофьори са били нанесени неимуществени вреди, изразени в „неудобства, злепоставяне пред околните и въвличане в конфликт“. Съдът осъди фирмата да възстанови наложената глоба за отнасянето на автомобила и да плати разноските по делото.

Според адвокатите на ощетените има два основни аргумента за незаконността на паяците. Първият е, че актовете за нарушения често пъти не се пишат на мястото, където е установено нарушението, а много по-късно от служител в т.нар. наказателни паркинги чак след като колата е закарана там. Така служители, които не са били свидетели на нарушението - действително или измислено - съставят акт, в който „констатират“ неправилно паркиране.

Вторият аргумент е, че вдигането на колите не може да се извършва от общинска фирма. Съг­ласно Закона за движението по пътищата преместването на кола без знанието на собственика и може да стане само от лица, определени от министъра на вът­решните работи, и длъжностни лица, посочени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. В случая това е общината, тъй като улиците и булевардите са публична общинска собственост. Само тя може да определя длъжностни лица, които да „репатрират“ автомобилите, но не и търговски дружества, пък били те и 100% общинска собственост като „Паркинги и гаражи“. Фирмата не е публичноправен субект и не може да извършва административна дейност, поради което действията и са незаконни, категорични са адвокатите на потърпевшите шофьори.

Впрочем немалко спорове предизвиква и законността на т.нар. служебен абонамент, осигуряващ паркиране на фирмени автомобили в синята зона. След като улиците и булевардите са публична общинска собственост, те не могат да бъдат давани за стопанисване на частни лица, твърдят юристи. В случай че има такова преотдаване, то задължително трябва да става чрез концесия след търг или конкурс, а не както досега - срещу заплащане на наем в полза на „Паркинги и гаражи“.