Спасяването на eфрейтор Шалид
Израел игра брутално за живота на един войник, но сега може да срещне много по-силен отпор
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Изглежда почти като да е било очаквано. В един вечно тлеещ конфликт, какъвто е този в Близкия изток, тактиката винаги е готова, преди да е необходима.
Само за една нощ, сякаш изведнъж, израелската армия нахлу в ивицата Газа, арестува десетки палестинци на Западния бряг и само за един ден върна танковете там, откъдето ги изтегли преди година.
Причината за шеметната операция беше отвличането на израелския ефрейтор Гилад Шалид от армейски пост в Южна Газа. Шалид попадна в ръцете на палестински екстремисти, които атакуваха поста през подземен тунел за контрабанда и убиха други двама войници. Подобен случай не се беше случвал от 1994 г., а Израел държи да се знае, че всяко посегателство върху негов военнослужещ се наказва безкомпромисно. През 2004 г. еврейската държава освободи 430 затворници, сред които и палестинци, в замяна на един жив бизнесмен и трима мъртви войници, но тогава сделката бе с ливанската "Хизбула". Подобни преговори с палестинците дори и без евентуални отстъпки на Тел Авив биха означавали прецедент, който неминуемо ще се повтори в недалечното бъдеще и ще даде нови възможности на екстремисти като "Ислямски джихад". "Ние нямаме никакво намерение да преговаряме", заяви твърдо израелският премиер Ехуд Олмерт, а "извънредните мерки", които обеща, трябва да покажат на света, че Израел не е Ирак и заложническите похвати трябва да бъдат изкоренени в зародиш.
Военните части навлязоха в южната част на ивицата Газа и окупираха град Рафах, танкове и артилерия бяха разположени по северната част на територията. Ракети поразиха единствената електроцентрала в Газа, оставяйки 70% от ивицата без ток за месеци напред. Три от най-важните мостове, свързващи южната със северната част, също бяха разрушени. Очевидното послание е, че палестинците трябва да разберат, че
Тел Авив не се шегува
Реакцията на Израел, освен да навлезе с войски в ивицата Газа, беше да арестува 64-ма министри, депутати и кметове на "Хамас" на Западния бряг. Въпреки че палестинските политици отрекоха да са знаели за отвличането, Израел обяви, че ще ги държи отговорни за съдбата на войника. Причината най-вероятно е, че сред организациите, които се конкурират да поемат отговорността, са бригадите "Иззедин ал Касам" - едно от крилата на управляващото движение "Хамас". Това бе първата акция срещу израелска цел на официално крило на "Хамас", откакто спечели изборите в Палестинската автономия. Другите две организации, които търсят слава, са Комитетите за народна съпротива и неизвестната досега "Ислямска армия".
Друга цел пред операцията според израелски източници е да бъде предотвратена възможността за прехвърляне на ефрейтор Шалид в съседна държава, откъдето Тел Авив да бъде изнудван. Израелските медии пишат, че Ехуд Олмерт дори е наредил показен полет на израелски изтребители над лятната резиденция на сирийския президент Башар ал Асад, за да му намекне за тежките последствия, ако сътрудничи с похитителите. Всичко това, извършено само в рамките на 36 часа, заприлича на подготовка за открита война и предизвика недоволството на арабския свят и критиките дори на Вашингтон.
Повторното влизане в Газа обаче може да изиграе лоша шега на израелския лидер. Ивицата е свободна територия от година и екстремистите от Комитетите за народна съпротива, "Ислямски джихад", "Бригадите на мъчениците от Ал Акса" и, разбира се, "Хамас" използваха това време за да се превъоръжат. "Преди имаха няколко десетки противотанкови ракети, сега имат стотици", заяви пред Ройтерс началникът на един от израелските гранични постове. Израелското разузнаване смята, че в Газа са влезли 20 хил. леки стрелкови оръжия, 430 гранатомета и поне 3 млн. патрони. Западни източници нарекоха тези числа подценени. "Не сме спали от 3 дни, за да правим засади на всяка улица, по която може да мине врагът", каза говорителят на "Ислямски джихад" Абу Хамза. ЕС призова и двете страни да "отстъпят от ръба на пропастта, преди да е прекалено късно". Въпросът е кога стъпката назад ще стане невъзможна. Засега нито Израел, нито екстремистите възнамеряват да отстъпват. Дори и да спечели живота на войника обаче, Олмерт ще има срещу себе си доста по-екстремистки настроени лидери. "Поздравления, Израел, още едно поколение ще отрасне, мразейки те", заяви пред Франс прес учител от Газа, след като армията започна офанзивата си.
Ироничното в случая е, че
най-печеливш от ескалацията
на конфликта е най-върлият враг на Израел - лидерът на "Хамас" в изгнание Халед Машаал. Установеният в Дамаск Машаал е основният отговорен за отвличането на Шалид, цитира Би Би Си информация на израелското разузнаване "Шин Бет". Преки доказателства за участието му няма, но ползите за него са повече от очевидни. Отвличането и последвалата го военна акция засенчиха най-важното съгласие, постигано, откакто "Хамас" се качи на власт. Премиерът Исмаил Хания прие плана, представен от президента Махмуд Абас, в който се иска създаването на палестинска държава в границите отпреди окупацията през 1967 г. - де факто признаване на правото на съществуване на Израел. Абас заложи собственото си политическо бъдеще на тази карта, като обеща референдум, ако "Хамас" откаже да приеме плана. Триумфът на умерения президент обаче избледня в ескалацията на напрежението, а Хания се показа пред света като неспособен да овладее собствените си хора, след като призна, че не е знаел за планираното нападение. Анализаторите вече сочат Мешаал като мозъка зад операцията, която отслаби палестинския премиер.
Така пред Ехуд Олмерт стои доста сложна задача - да спре екстремистите на Мешаал, но и да не подрива авторитета на Абас и стоящия зад него Хания, като радикализира палестинците.
3 коментара
докога
Израел окупира Западния бряг и Газа през 1967 г. Защо в периода 1948 - 1967 г. двете области са били гигантски бежански лагери, е въпрос на политика на съседните арабски държави.
В разгара на процеса Осло Израел се изтегли от чужда земя и беше учредена Палестинската автономия. Бяха разрушавани селища, а заселниците - принудително отстранявани. Танковете се върнаха в палестинските градове през 2001 г. по обективни причини.
Миналата година, след пускането в ход на така наречения disengagement plan, Израел пак се изтегли от чужда земя. Жалко е, че пак влезе. Екстремистите точно това и искат. Авторът правилно констатира, че точно те са най-големите печеливши от ескалацията на напрежението.
Защо когато палестинците хванат евреин, това е отвличане, а когато евреите хванат палестинец, това е арест!? Нека авторът да си изясни за себе си понятията арест, отвличане и пленяване.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.