$О2

Надеждите за големи приходи от продажбата на въглеродни квоти е малка

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

От месеци сред продавачите на емисии въглероден диоксид по Протокола от Киото броди страшен слух - че Русия може да пусне за продажба свободните си квоти на цена от едно евро. Страната, чиято тежка индустрия се сви драстично след промените в началото на 90-те, разполага с няколко милиарда тона. Така, ако руската въглеродна промоция се сбъдне, редицата страни продавачи, сред които и България могат да забравят за възможността да изкарат някой и друг милион.

Това засега са само слухове. Но без "помощта" на Русия трудностите пред реализирането на подобни сделки към момента са големи. Свободните квоти за продажба за периода 2008 – 2012 г. се изчисляват на около 200 млн. т. Преди изчисленията показваха, че България може спечели между 1.8 и 2.2 млрд. евро, ако успее да продаде цялото количество. Сумата зависеше от цената на тон - тогава между 9 и 11 евро.

Редица държави в Централна и Източна Европа, като Чехия например, успяха и вложиха средствата в енергийна ефективност и други зелени проекти. България обаче закъсня. Междувременно предлагането на квоти става все по-голямо, цената им пада, фондът, в който ще се трупат средствата и ще се финансират проектите, стои празен, като в момента дори издръжката му представлява проблем.

Късно

Предходното правителство така и не изработи схема, по която да се управляват средствата от продажбите. Проблемът беше неразбирателството между различните институции за това кой да ръководи изразходването на парите. А интерес за сделки е имало от страни като Испания и Япония, разказваха близки до преговорите. Новото правителство имаше по-голям успех в начинанието. Беше създадена схема за зелени инвестиции и възобновена работата на Националния доверителен екофонд, който да отсява проектите, които да получат финансиране. Последва обаче поредният въглероден провал. В края на пролетта на 2010 г. ООН отне акредитацията на страната да търгува с емисии поради съмнения, че изпуснатите количества не се измерват коректно. От няколко седмици България отново е в играта. Тя обаче вече изглежда различно. Продавачите стават все повече, а цената е паднала наполовина.

Липсата на ново глобално споразумение, наследник на Киото, създаде допълнителна несигурност пред пазара, тъй като не е ясно дали количествата от периода 2008 - 2012 г. ще могат да се банкират и да се прехвърлят за следващ. Така квотите, закупени сега, могат да се окажат неизползваеми за в бъдеще. Ситуацията допълнително се усложнява и от факта, че до момента България не е продавала квоти на никого.

"Идват различни представители, но нямаме новина. Почти няма търсене", коментира Евдокия Манева, зам.-министър на екологията. Министерството обаче не е спирало да преговаря. "Бяхме длъжни да продължаваме да рекламираме българската схема за зелени инвестиции, за да не се насочи интересът към други страни", обясниха от министерството.

Панелни надежди

Органът, който ще управлява проектите и средствата от въглеродната търговия, е Националният доверителен екофонд. Той възниква в резултат на суапово споразумение "дълг срещу околна среда" с Швейцария. Разполага с 23.5 млн. швейцарски франка. Работата му приключва през 2008 г., когато свършват парите. "Към момента проблем представлява издръжката на фонда и обезпечаването на работата на екипа", заяви Манева. Плановете са били организацията да се издържа със средства от продажбите на емисии. "Има остатъчни средства от швейцарските пари, но швейцарската страна не се съгласи те да се използват за издръжка", допълва още Манева.

В момента обаче фондът работи, като от миналия месец започва процедура по набиране на проекти. Целта е да има готови проекти, ако се стигне до сделка за продажбата на квоти. Могат да участват  както общини и публични институции, сдружения по Закона за етажната собственост и юридически лица, като делът на безвъзмездното финансиране е различен. Набират се проекти за подобряване на енергийната ефективност, в сферата на транспорта, като смяната на горивната база или проектите за оптимизация на транспортните схеми например. В сферата на възобновяемите енергийни източници попадат геотермалната енергия и биомасата. Не се предвижда фондът да финансира соларни и вятърни паркове, тъй като за тях има други стимули като по-високата цена на изкупуване на този вид енергия. От екоминистерството заявиха, че регионалното министерство вече е предоставило на фонда набор от проекти, които не са били финансирани по неговите програми за енергийна ефективност. Това са основно проекти за енергийна ефективност на публични държавни и общински сгради.

Въпрос на маркетинг

Едно от нещата, върху които залага българската схема за привличането на купувачи е това, че те ще могат да определят за какъв тип проекти да отиват техните пари. Купувачите на емисии ще могат да участват в работата на фонда. Така например, ако купувач е японска компания, логично е да има предпочитания към проекти, които могат да изискват употребата на технологиите, които тя предлага. Идеята е добра за привличането на купувачи на този труден пазар, но може и да не доведе до изпълнението на целите, които държавата си поставя като приоритет, а именно подобряването на енергийната ефективност на жилищния фонд. Според експерти при сделките за емисии, купувачът на първо място се интересува какво ще бъде реалното намаляване на емисиите при купуването на определеното количество предписани емисионни единици. Така проектите за енергийна ефективност като саниране на жилища не се нареждат много нагоре в тази класация. При тях инвестицията на едно евро дава доста по-малка възвращаемост в намалени емисии от парникови газове.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    politika avatar :-P
    politika
    • - 5
    • + 2

    На Плевналиев приказките за всеобщо,общонародно саниране на сгради е жив популизум!!!!!Шанса да се реализира приоритета МУ е почти нулев.

    Нередност?
Нов коментар