Хайде, вместо да горим, да пестим
Енергийната ефективност в България засега е повече приказки, по-малко действие
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Енергийната ефективност е любима дъвка на еколозите – няма неправителствена организация с еконасоченост, която да не е изчислила с подмяната на колко крушки може да се затвори един реактор на АЕЦ "Козлодуй". Тази седмица и премиерът Бойко Борисов заключи, че с промяна на осветителните тела, уредите и модернизация на електропреносната мрежа може да се затвори един хилядник на ядрената централа.
Oбемът на осъществените проекти за енергийна ефективност обаче е доста по-малък от медийния шум по темата. Цялостно санираните жилищни сгради до момента са 54, т.е. 0.3% от всички, който би трябвало да бъдат реновирани. Процентът на промишлените сгради, при които се прилагат някакви мерки за енергийна ефективност, е по-висок, но също е капка в морето. Докато за строежа на нови мощности се говори съвсем конкретно – тук милиард за АЕЦ "Белене", там няколкостотин за "Цанков камък", ефективността остава на заден план. Нищо, че в правителството на ГЕРБ всъщност тя има много привърженици.
На практика в момента няма единна държавна политика за енергийна ефективност. Няма водещата тема. Има политики на парче, които не само че не водят до съществен резултат, но дори компрометират идеята. Пример за това са инвестициите в кръпки по старите сгради, които водят до минимално подобрение в енергийната ефективност, но за сметка на пречат на по-сериозните реновации, с по-голяма възвращаемост на инвестициите. "Това е своеобразен енергиен капан", казва Юлиан Попов от Европейската климатична фондация.
А фактите са ясни
Българската икономика е енергийно най-неефективната в Европа. Според официалните данни в енергийната стратегия на България енергийната интензивност (енергийното съдържание на единица БВП) е с 89% по-висока от тази за ЕС. Казано по друг начин, ако енергийната ефективност в страната беше близка до средноевропейската, със същото количество газ, въглища и ядрено гориво можеше да се произвежда двойно по-голям брутен продукт. Или обратното, да се изразходва двойно по-малко енергия. До този резултат се стига, въпреки че за периода 1999 - 2007 г. енергийната интензивност е спаднала с една четвърт.
Всяко международно проучване извежда ефективността като най-евтината мярка за спестяване на емисии от въглероден двуокис. В проучване на McKinsey и Siemens от миналата година за потенциала на Лондон да се справи с климатичните предизвикателства се заключава, че само изолацията на сгради може да доведе до 10% по-малки емисии на CO2. "Модните решения често са скъпи методи за намаляване на въглеродните емисии", се казва в доклада. В България обаче, когато не се говори за ядрена енергетика, се говори за фотоволтаици и вятърни перки, вместо за влагонепропускливи мембрани. Примерно.
Защо нещата мога да се променят
Ситуацията обаче има шанс да се измени. Досега спирачките бяха няколко. Инвестициите в ефективност бяха с неясна възвращаемост. Цените на енергията в България са такива, че спестяването не може да избие вложените средства. Втората причина беше прозаичната липса на пари – например националната програма за обновяване на жилищните сгради в България си остана добро пожелание, което мърда само поради активността на Програмата за развитие на ООН и спорадичната подкрепа от държавата. Дори в най-добрия период за енергийната ефективност, 2005 - 2009 г., кредитните линии (общо седем) и грантовите схеми трудно закръгляха 100 млн. годишно. И третата – нямаше достатъчно воля. И най-малката съпротива срещу промените в законите за етажната собственост, които целяха да дадат малко повече права на хората, които искат да подобрят жилищната си среда, просто замразяваха промените.
Сега вече има достатъчно демонстрационни проекти, които показват качеството на една или друга мярка. Според експерти от Агенцията за енергийна ефективност цената на един спестен kWh в индустрията е 46 ст. При саниране на жилища – 75 ст. Сметките на хората, участвали в програмата "Обновен дом" на ПРООН и МРРБ, спадат реално с около една трета. "Ако държавата намери ресурс за половината от необходимата инвестиция – около 5 хил. лв. на апартамент, за 70-80% от обитателите инвестицията в сериозно саниране става поносима", казва Цвета Наньова от ПРООН.
В България дори вече има "пасивна къща", т.е. сграда, която потребява до 15 kWh енергия на квадратен метър годишно (т.е. над десет пъти по-малко от стандартните жилища). Според арх. Георги Николов от сдружението "Пасивни сгради" цената за реновирането на многофамилна сграда по такъв стандарт може да стигне до 85 евро на кв. метър. По неговите думи той вече е имал запитване от отделни общини, но пречката е Законът за обществени поръчки – при цена от 600 до 800 лв. на квадрат за суперефективни прозорци няма кмет, който да се осмели на такава стъпка. Вероятно най-голямата пречка обаче е манталитетът - "ми когато запаля цигара, цялата херметизация на ефективната къща отива на кино", обясни съмненията си инженер от голяма фирма, занимаваща се с енергийни подобрения.
Средствата също могат да нараснат. ЕС вече изисква минимум 4% от парите за регионално развитие да отиват за енергийна ефективност. България най-накрая ще може да се възползва и от продажбите на свободните си квоти от Протокола Киото (вижте текста $O2), а от 2013 г. постепенно ще започнат да се трупат ресурси и от издаването на разрешителни за българските предприятия. Към това може да се добавят и сериозните средства във фонда "Козлодуй". Така че няма причина в България да не се отпускат поне 300 млн. годишно за реално работещи проекти.
И третият стимул е политическата воля. Санирането на жилища е идеален инструмент за печелене на популярност – множество съкооператори получават възможност да видят олющените си блокове боядисани и топли; много малки и средни фирми могат да участват в процеса; ще се нароят нови професии като професионален управител на сграда и мениджър саниране; а доста банки ще намерят по-добро вложение за кредитите си. Погледнато по-философски, държавната инвестиция разпределя ползите от ефективността между максимален брой хора. В САЩ това стана известно като "зелен данъчен кредит". В Белгия правителството пък реши да отложи затварянето на ядрените централи на страната срещу вноски от тяхна страна за подобряване на енергийната ефективност - така че един ден да няма нужда от изграждане на заместващи мощности, когато те бъдат закрити.
В България едва ли се нуждаем от драстични мерки. Просто всеки път трябва да се изтъква сметката, че един спестен мегават струва горе-долу колкото един новопостроен.
Защо санирането не работи
1. Ниска платежоспособност - разходите на апартамент от 75 кв. м. могат да достигнат 10 хил. лева при цялостно обновяване на панелна сградата. При сегашната цена на енергията, изплащането на банков кредит може да достигне до над десет години.2. Повечето хора се недоотопляват. След саниране на сградата, техния комфорт се подобрява, но не се намаля енергийното потребление. Така че изплащането става трудно.
3. Няма ясна собственост, а система за колективния кредит в България работи много трудно.
4. Голяма част от живеещите в сградите подлежащи на саниране, просто нямат шанс да се класират за банков кредит.
5. ЕСКО договорите, в които инвеститор влага средства в саниране, а си изплаща парите от спестената енергия, не работи при частните сгради. За да тръгне процеса, в закона за енергийна ефективност беше въведено понятието "нормализирано енергопотребление", т.е. разходът, които една сграда би трябвало да прави. Той е по-високо от реалния. На негова база се правят изчисленията за спестена енергия и съответно заплащане на ЕСКО фирмата. Подобна форма обаче може да бъде поета само от държавата и общините. Частните инвеститори няма как да плащат за фиктивно спестяване на енергия.
Какво може да се направи
1. Голяма грантова схема от страна на държавата. Първоначално субсидията се предвиждаше да бъде около 20%. Според ПРООН това мотивира само една трета от хората, които живеят в сградим които трябва да се санират. При 50%, процентът на желаещите нараства на 70-80. Националния доверителен екофонд, които трябва да управлява средствата от продажбата на CO2 квоти, дори предвижда 70% субсидия за саниране на жилища.2. Промени в закона за етажната собственост, който да позволят по-малко от 100% от собствениците да взимат решения за теглене на колективен кредит.
3. Въвеждането на професионален домоуправител - срещу такса за успех, той да подготвя и предвижва процеса за кандидатстване, избор на фирми за енергийно обследване, подготовка на финансиране и последващ контрол по изпълнението. Тази роля могат да играят и банките, които срещу възможността да опуснат кредите, могат да поемат ролята на мениджъри.
33 коментара
В мафиотска държава като нашата, правителството и монополните фирми имат сметка от ниско ефективно по отношение на енергията и въобще общество. Монополите трупат по-големи печалби, а правителството смуче акциз и ддс. Може алчните печалбари да са решили, че е дошло времето на поредната голяма далавера-санирането. Един път ще се издоят обществени пари и втори път хората. Ако статията е поръчкова(надявам се, да не е така) то активните пи ар-и за обработка на общественото съзнание са в действие. Ние не сме икономика на стимулите, ние сме икономика на забраните и задълженията. Ние сме ДОЛНАТА ЗЕМЯ на ЕС, гетото на ЕС. Тук всяка искрица живот гасне мъчително, приклещена в смъртоносната прегръдка на мафията.
Причините за символичните индивидуални (нефирмени) инвестиции в енергийната ефективност са европейските цени на материалите и на технологиите в областта, съчетани с най-малките в ЕС минимална и средна работна заплата в България. Опитайте да плащате парно, ток, вода, поскъпваща храна, гориво и ремонти за автомобила си втора употреба, общински и държавни такси и всевъзможни други финансови утежнения (тук дори не споменавам едно, какво остава за повече от едно дете) с 600-700 лева месечно и едновременно с това инвестирайте над 4000 лева за най-малкия покривен фотоволтаик, да речем... Трябва да сте или факири, или парите ви трябва да се разтягат и то МНОГО да се разтягат...
Неплатежоспособни съсобственици има навсякъде, не си мислете, че в Мюнхен и Виена собствениците на жилища чакат само да им свирнеш, за да почнат задружно да обновяват сградата. Но там проблемът е решен сравнително просто. Който няма пари в брой, през общината се обяваява търг за банка, която да му замести вноската с кредит. Кредитът се вписва като тежест по имота. Докато собственикът живее вътре, той няма и да разбере за кредита, а само ще се наслаждава на предимствата на обновената сграда. Ако обаче продаде жилището, с парите от продажбата първо трябва да бъде заличена тежестта, преди да прибере остатъка за себе си. Ако жилището бъде наследено, тогава наследниците трябва да погасят задължението, преди да встъпят във владение. За банките това е сигурен бизнес, защото суми за ремонта от няколко хиляди евро са обезпечени с имущество в > 10х размер. За нашите условия по-просто би било създаването на отделен публичен регистър на санираните сгради, в което задължението на всеки апартамент по санирането да може веднага да се вижда от нотариуси, наследници и купувачи.
Каква е сегашната действителност? Имаше няколко случаи в нашия блок, когато някой пенсионер не си е плащал за чистачката и асансьора с години. Останалите го търпят, защото им е жал. Сам човекът видиш ли, ниска пенсия, роднините го забравили и т.н. Но едва що починал, от всички дупки изпълзяват всякакви наследници – до 5. коляно - алчни, напористи, нагли….Пускат наследството за продажба, почват да водят купувачи и да обясняват „ма слънце е входчето, мете се, мие се, ремонтира се, асансьорът е пушка, нищо не сваляме от цената, дума да не става…Това да не е Левски-Г”. Пък когато продадат имота за 70 хиляди евро, все някоя изрусена простакеса заявява на домоуправителя, как „адвокатът я е посъветвал, че за стари сметки по закон не дължало нищо”. А другите наследници само това чакат, за да добавят, че щом братчедката не плаща, и те нищо нямало да дадат…На съвест не може да се разчита – като няма пари, ипотечка с приемлива лихва и това е. Парите ще се избият при продажбата, която ще е на доста по-висока цена, отколкото ако имотът не беше ремонтиран. По-справедливо здраве му кажи!
Хайде дано да започнем в тази насока и да не сме последни.
Хич не ми говорете за енергийна ефективност.
Никой не спомена за най-важната причина защо няма да се получи.
Просто цената на тока за бита е твърде ниска все още.
При цена на изолацията да речем 40лв/м2, за две стени ремонта излиза около 2 000 лв. С този ремонт, да кажем ще спестите не повече от 20-30 лв и то само през зимните месеци, но айде за по лесно да кажем че за година ще спестим 200 лв.
И какво стана - инвестицията се изплаща най-рано на 10тата година.
Аз тези 2000 лв ако ги сложа в банката, за 10г ще ми донесат поне 1500 лв от лихви, което е достатъчно да предпочета втория вариант.
Да де, ама изпускаш 2 неща:
Първото е че трайната тенденция е цената на енергията да се повишава - т.e. нищо чудно да излезеш на 0 още на 9-тата или 8-та година.
Второто е че с влог в банка, в дългосрочен план винаги ще тичаш след инфлацията, т.e. може би е по-добре сега да купиш нещо с тези 2000 лв, понеже стойността им днес е по-голяма от стойността на 3500 лв след 10 години
Аз пък съм убедена, че мерките трябва да са си точно драстични. Нас ни интересуват сметките ни, но искаме да падат, без да ограничаваме потреблението. Т.е. трябва да ни ограничат някак отгоре, за да има въобще смисъл понятието "енергийна ефективност". Или съответно, да ни дадат пари, за да се постигне, но това е по-малко вероятен вариант.
А навикът до такава степен не прощава, че аз лично усещайки се как прахосвам, правя някой друг компромис за минута-две и отново се отдавам на разхищение.. : ))
Проблемът не е само в парите.
Доста хора в БГ-то са наясно какво е нужно. Проблемът е в тези, които не са наясно. Основата на уреждането на отношенията в панелките жилищните ни кооперации е сбъркана. А именно там живеят повечето хора.
В САЩ ако живееш в комплекс тип ЖСК, нямаш друг изход освен да се съобразиш с решенията на домсъвета, избран с мнозинство. Ако се реши ремонт или изолация, това е.
Още преди десетилетия, когато ЖСК-та в България бяха учредени, бе пропуснато да се установи, че правата на ползване и разпореждане с имота не са пълни и собственикът трябва да направи компромис, за да използва "ползите" на жителството в ЖСК. Нашенци не могат да се разберат за плащане на асансьора, та какво остава за ремонти и прочее именно защото всеки смята че е изключителен собственик на жилището си и не съзнава, че то е фактически неделимо от останалите, най-малко защото се ползват общи площи и ресурси.
Ако се замислим по-дълбоко, санирането "на парче" е с ниска ефективност. Представете си, че в апартаментите около вас живеят хора, чието финансово състояние не позволява да се изолират. Вследствие на това вие ще продължавате да губите над 65% от енергията в полза на съседите си.
Теоретично, конструираното жилище може да не използва допълнителна енергия през зимата, за сметка на отделената от електрическите уреди, хората, слънцето. Има изградени такива жилища. но цената им е над 1.5 млн $.
Най-ефективния начин за климатизация (отопление и охлаждане) е използването на термопомпа. Това се реализира сравнително лесно за самостоятелни жилища по 2 начина: заравят се пластмасови тръби в градината или се издълбава сондаж, от който се черпи целогодишно вода с температура от +9 до +12 градуса.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.