Следващата голяма цел е горската реформа

Сега, след като Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) вече съществува, какви ще са новите ви задачи?

Следващата ни голяма цел и предизвикателство е горската реформа. Скоро ще бъде окончателно приет законът за горите, с който ще бъде осъществена най-голямата реформа в сектора, отделяме контролната от стопанската дейност в горите. Това е гаранция, че няма как да има разбирателство, както досега, между тези дейности. Правим шест държавни горски предприятия, които ще се конкурират помежду си. При тях няма да има политически назначения, защото става дума за бизнес. Няма да е необходимо и ръководителите на тези предприятия да са горски служители. Искаме да използваме ресурсите на гората, а когато казвам ресурси, това не е само дървесината. Например това, което досега не е използвано, е биомасата, от нея можем да добиваме годишно енергия, равна на единия хилядник в АЕЦ "Козлодуй". От друга страна, ако не чистим гората от тази биомаса, влошаваме състоянието й.

Имате ли представа как въвеждането на стандарт за хляба ще се отрази на цените на производителите?

Това е относително, защото БДС не е задължителен. Може и само една фирма да реши да го прави, но според мен повечето ще искат. Ще бъде като с киселото мляко, в началото започнаха само две фирми, а другите чакаха да видят дали тези две няма да фалират, и започнаха и те. Същото и за "Стара планина", някои фирми казаха, че ще се откажат, но нито една не го направи, и как ще го направи, като има около 18-20% пазарен дял. Отсега мога да кажа и на хлебопроизводителите, които искат да правят БДС за бял, "Добруджа" или типов хляб, че са обречени на успех.

Как върви диалогът ви с бизнеса?

Ами, казват, че ще ме съдят, но после се отказват. Не ме е страх, че някой ще ме съди, но никой не е опитал още. Представители на бизнеса ми звънят, дори вечер... Винаги вдигам телефона. И тук идват, срещат се с мен, говорим. И се надявам да ме чуват.

Като дойдохме на власт, бизнесът каза "искаме правила". Като направихме правила, те почнаха да викат "ама много са строги, не може ли малко да отпуснем". Не, малко пуснем ли, отиде в реката. Не, няма да има компромис. Ще стоя до тези, които искат правила и ги спазват след това. Няма компромиси и приятелство няма. Една от фирмите, които хванахме с акцията "Стара планина", е от Враца, от където съм и аз, и ги познавам. Бях регионален директор на службата в града, аз съм им дал сертификат да започнат дейност, беше ми много тежко после. Но те поискаха стандарт, който е доброволен, и не го спазиха.

Аз защитавам бизнеса и прокарвам пътеки. След посещението в Персийския залив не можем да смогнем с доставката на пилешко там. Аз съм министър на земеделието и стоя зад аграрния бизнес, където държавата трябва да застане и да каже "да".

Когато бизнесът ми каза имаме проблеми, не можем да изнасяме яйца за Австрия, аз с бизнеса отидох ръка за ръка при австрийския си колега и му казах: колега, ако не ни пускате яйцата, това не отговаря на принципите за свободен пазар, ще намерим начин.

Кипър е първата страна, на която ЕС позволи да влияе пряко на пазара чрез контрола върху цени на храни и горива. От друга страна, в ЕС се води дебат за допустимостта на такива мерки. Уместна ли е според вас държавна или институционална намеса на пазара?

ЕС трябва да реагира, защото проблемът с цените се задълбочава. Те растат ежедневно за всички хранителни продукти, обаче една държава не може да решава сама. ЕС обсъжда пакет от мерки, но едва ли ще се спрат на мярката пределни цени, защото, ако тя бъде приета, трябва да се осигури ресурс за компенсиране на разликата. Как ще накарате търговците на зърно да го продават на 500 лв. за тон, ако могат да изнасят за 600 лв. Може, но някой трябва да им даде допълнително 100 лв. или да им обясни откъде ще бъдат дадени. ЕС обсъжда и мерки за намаляване на мита и акцизи при внос, което ще доведе до по-ниско ДДС върху хранителните продукти. И ако това решение бъде взето, държавите членки ще трябва да се съобразят с него. Ние имаме съвет на министрите на 21 февруари, където формално или неформално ще обсъждаме тези мерки.

Кои са мерките, които вие подкрепяте?

Подкрепям увеличенията на акцизи и мита, това ще има моментален ефект. Не е пазарен механизъм въвеждането на пределни цени, защото може да се получи ефект на доминото, утре да поискат и други сектори.

Но цените на храните в момента са поредно доказателство, че когато светът се забави да намира решения, когато има криза, дори в наченки, става по-трудно те да бъдат преодолявани. От около 5-6 години има перманентен дефицит на храни в световен мащаб между 1-2%, обясненията са отварянето на китайския и индийския пазар и климатичните промени. FAO, Организацията за прехрана и земеделие на ООН, се опитваше да алармира, имаше и доклади на Световната банка, но правителствата някак си не реагираха.

Кой подсектор на земеделието е най-конкурентен в момента в България?

Не бива да залагаме на монокултурно земеделие. В момента най-конкурентоспособен е секторът зърнопроизводство, но това е предопределено от начина на плащане на субсидии на единица площ. Най-губещото е животновъдството поради същата причина. Само 10% от животновъдите имат земя, тоест само 10% от тях могат да се възползват от този начин на субсидиране. Затова в бъдещата реформа на общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2014 - 2020 г. аз ще подкрепя предложението на някои държави (включително и българското ще е такова) да намерим коректив, така че средствата да не отиват само към един сектор. Затова и държавите имат определени механизми като националните доплащания, но ето и сега те отиват именно при зърнопроизводителите. Длъжници сме на останалите, а и те са могат да са конкурентоспособни. Зърното не може да се конкурира с това от Русия и Украйна, но в производството на зеленчуците нямаме конкуренция.

Има ли вече изработена стратегия за тютюна? Кога ще спрат протестите на производителите и ще започне истинска реформа на сектора?

Ако започна да говоря за сектора, мога да продължа с дни. За тези хора единственото, което се правеше години наред, е да им се дават субсидии на килограм тютюн, а още от 2004 г. (когато е т.нар. тютюнева реформа в ЕС) се знае, че секторът трябва се преструктурира. България дори да не е била страна член, не е била на друга планета по това време, знаело се е за това преструктуриране и че крайният срок е 2009 г. Изпуснахме възможността да се възползваме от средства за реформа, както направи Гърция. Единствено ни беше разрешено след тежки разговори с ЕК да изплатим последните премии на кг тютюн – 116 млн. през миналата година, от тази година е изключено, само нотифицирахме държавна помощ в размер на 143 млн. лв. Идеята е тези пари да се дадат, за да може да се пренасочи бизнесът в друга посока. Сигурно тази година ще дадем пак 70 млн. лв., имаше вече разговори и с министър Дянков. Ще ги дадем, но не така, както се очаква, а след като има стратегия за развитието на регионите, която да получи широко обществено одобрение. Стратегията трябва да бъде готова до началото на май и нека и производителите проявят малко повече активност към нея, а не само да проявяват активност по време на протести. Стратегията ще е свързана с цялостна визия за развитието на районите – социална политика, заетост и развитие на района и през инструментариума на европейските програми. В изработването й трябва да участват социалното министерство, министерствата на икономиката и регионалното развитие, за да може производителите, получавайки парите, да направят нещо, а не както досега - да посадят пак тютюн. Аз мислех, че те са разбрали, че няма да получават субсидии, но се оказа, че са посадили два пъти повече тютюн от миналата година. Не трябва да се хващат за тютюна като удавник за сламка, а после и да излизат навън да викат "Умираме!".

Не ДПС, а други хора подклаждаха протестите. Депутати от ДПС идват на срещите между министерството и производителите, защото те са основният им електорат. Но такива като Корнелия Нинова не идват, а аз каних и нея.

Какво ще стане с фермите, които не отговарят на санитарните изисквания на ЕС?

Направих отсрочка за затварянето на тези ферми от две години и въпреки това те и сега (в края на този период) не спазиха изискванията. Около 80 хил. ферми просто ще бъдат затворени. Но и това е друга тема, че имаме 130 хил. ферми при 200 хил. млечни крави. Когато отида в Брюксел, на няколко пъти вече се опитвам да обясня, че ферма е и това стопанство с едната крава, въпреки че конкурентите са тези с 30 крави. Производителите с двете крави гледат на МЗХ като на социално министерство и казват едва ли не дайте ни пари, защото умираме. Пари ще се дават за създаване на модерни стопанства, не може за една година да се дават по 300 лв. за една крава, колкото се дава на едно дете за същия период. Това е големият проблем. Сигурно ще има социално напрежение, но искам да кажа пак, че до края на годината ангажиментите трябва да са изпълнени, ако не затваряме фермите и свършваме с 300-те лв. за една крава и овца. Искам да ви кажа, че се стига до гледане на животни в землянки само и само да се получават пари. Това става бизнес, нищо че млякото и месо не отговарят на хигиенните изисквания.

* Отговорите на читателските въпроси, зададени към министър Найденов във форума на Капитал (в периода 14.02.-17.02.) ще бъдат публикувани през седмицата.