Някъде между Гърция и Турция

Окастряйки митовете от обраслия с тях български туризъм, можем да добием по-ясна представа къде се намираме.

Мит 1: имиджът може да се промени

Една от най-устойчивите легенди е идеята, че имиджът може да бъде променен и България - ребрандирана като дестинация от по-висок клас. Това нито е било факт някога, нито ще се случи в обозримо бъдеще. Изследването показва, че европейците нямат кой знае колко информация за България и със сигурност масирана кампания може да привлече вниманието им. Да я приемат като вариант за луксозна почивка обаче е невероятно.

"Този имидж е обективна даденост - не бих казала евтина, но поне масова", смята Людмила Ненкова, управител на комплекса "Свети Тома" в Аркутино и хотелиер с дълъг опит. Елена Иванова, която е собственик на няколко хотела в Слънчев бряг, обяснява, че отговорни за ситуацията са чуждите туроператори, които са позиционирали страната така, когато са навлизали тук. Туроператорите обаче продават онова, което могат да продадат. Българският туризъм, категоричен е представителят на най-големия туроператор в Европа TUI Богдан Христов, получава парите, които заслужава. "Драма със сигурност няма, щом сме пълни, значи работим", съгласява се Иванова.

Опитите да се развие културният, селският, СПА и всички други видове туризъм са добра ниша, но масовият туризъм ще остане движещата сила, а имиджът на страната ще определя и имиджа на конкретния курорт или хотел. 

Мит 2: По-евтин значи мизерен

Да си по-евтин от места като Италия, Гърция или Испания е плюс, не недостатък. В Европа и света има достатъчно хора, които искат да почиват на море, но не могат да си позволят топ дестинации. Презастрояването тук пък доведе до нуждата да се пълнят огромен брой легла (по една консервативна оценка в момента само на юг има около 800 хил.). "Вече имаме доста продукти, които са в средния сегмент, казва Ненкова. Нямаме висок, защото нямаме славата на френската или италианската Ривиера или скъпите гръцки дестинации, за да се борим с тях."

По-ниската цена обаче не значи хаос, безредие и мръсотия (виж текста) - ако може да задържи първото и да поправи второто, българският туризъм ще има две конкурентни предимства в свят на все по-жестока конкуренция. Всичко е въпрос на правила и контрол, не на пари. Мария Михалева от "Слънчев бряг" АД разказва как всъщност договарянето между хотелиери, туроператори и полиция на правила за т.нар. алкохолни турове в комплекса е подействало положително и е ограничило всички вредни последствия от тях, без да се налага да ги спира.

Мит 3: Можеш да си всичко за всички

Илюзия е, че можеш да предложиш всичко на територия колкото може би гръцкото крайбрежие на Халкидики. Турският модел изисква огромни площи с нови хотели, а гръцкият - контрол на високите сгради, разнообразие на ивицата и автентични селища. И двата работят при по-дълъг сезон от този в България. Парти туризмът привлича младите, но отблъсква семейства с деца. Луксозните гости, които биха дошли тук на голф, ще кацнат на летището, на което ще се наредят на една опашка с пътниците на all inclusive чартърите, което също не се връзва.

Елате при нас? Фотограф : Огнян Георгиев

"Важно е браншът да разбере какво точно иска и какви са целите му, когато говорим за профил на туризма. Ние не искаме израелци, които играят в казината, не искаме пияни младежи, това не искаме, онова не искаме, а какво искаме? Дори и да го дефинираме, как ще ги докараме?", пита представителят на TUI. Слънчев бряг е христоматиен пример за това как работят митовете. Докато някои тъгуват по миналото му на улегнал курорт, той се превърна в истинска парти дестинация не заради, а въпреки хотелиерите там (виж текста). Това не е лошо, просто е различно. От настоящата марка "Слънчев бряг" могат да се правят много повече пари и имидж, ако тя бъде развивана целенасочено като това, което е, а не като онова, което вече не е (ако е нужно, можем да се поучим от IKEA, които вече имат идеи в тази посока).

Именно лутането роди странни гледки в Созопол, Несебър, Приморско и редица други градчета по крайбрежието, където старото е размито, а новото - недомислено и често непривлекателно. "Клиенти ми казват, когато си говорим по темата за българския туризъм - "вие нямате облик".  Нямате нещо, което да ви отличава, така че да изберем точно вас", разказва Людмила Ненкова.

Мит 4: Всички винаги печелят от морето

И накрая може би най-важното, което често остава недоизказано или напълно забравено в разговора за българския туризъм - то не е точно мит, а е припомняне на една истина. С думите на експерта по национална репутация Саймън Анхолт, който говори тази година в София, "населението е единственият инструмент, който е достатъчно мощен, че да рекламира нещо толкова голямо като цяла държава, на публика, толкова голяма колкото света." Или, с други думи, за да продаваш туризма си добре, трябва първо да го харесваш достатъчно самият ти. Всичко останало е следствие.