"Предпазливото" блокиране на газовия бранш
Забраната за шистовия газ реално налага спирането на всички сондажи за проучване и добив на нефт и газ в страната
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Трудно ли е българският парламент да вземе грешно решение ? Не, просто трябва да се забърка токсичен коктейл от популизъм, протакане, липса на консултация с експертите и внезапно решение на премиера Бойко Борисов да се съобрази с обществения натиск (независимо дали е справедлив или не).
Подобно стечение на обстоятелствата се получи при гласуваната преди две седмици забрана за използване на технологията хидравлично разбиване при проучването или добива на газ и нефт в България. След като близо година депутатите чакаха да започнат смислен дебат под натиска на уличните протести, те взеха и прибързано решение, което официално бе облечено в "принципа на предпазливост по отношение на опазването на човешкото здраве и околната среда". Наред с грижата за човека и тоталната и безсрочна забрана за добива на шистов газ в България на 18 януари депутатите създадоха хаос в бранша, и по-специално в проучванията и добива на нефт и газ в страната. Като резултат малкото сондажи, които се правят у нас, ще бъдат напълно блокирани, а ефектът не се усеща все още поради студеното време.
С отровите да забраниш и лекарството
В решението на парламента използваната за добив на шистов газ технология на хидрофракинг при хоризонтални сондажи е описана като вкарване под земята на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, пропанти, флуиди и механични и органични пълнители под налягане, по-голямо от 20 атмосфери.
Подобни субстанции, както и вода, обаче се използват и при конвенционалния добив на нефт и газ, и то не само в България, а в цял свят. "Само вода обикновено се използва при сондажи с дълбочина до 60 метра", обясни проф. Кристалина Стойкова от Института по геология при Българска академия на науките (БАН). За по-дълбоките сондажи се използват най-често бентонитови глини, или т.нар. глинен разтвор, които са напълно нетоксични. Според Асен Георгиев, супервайзър на сондажите край Рогозина, които се изпълняват от фирмата Rusgeokom BG, ако при тях се сондира само с вода, налягането ще е поне 500 атмосфери, но подобна практика би била неприемлива, тъй като може да доведе до много по-сериозни последствия, отколкото при използването на химикали. Георгиев призна, че в сондажите край Рогозина се използват различни съединения, които по думите му са "традиционни за сондажните дейности в цял свят".
"Гелообразните субстанции, които са забранени с решението на парламента, всъщност се използват вместо вода, но са твърде скъпи", обясни проф. Стойкова. По думите й тези субстанции са напълно рециклируеми, заради което са напълно щадящи за околната среда, защото от тях под земята не остава нищо.
Според Георгиев например в чиренското газохранилище се използват забранените гелообразни субстанции, чиято цел е да се задуши неконтролируемото излизане на природен газ. "След забраната там не могат да се правят никакви ремонти или сондажи", смята той. Според инж. Крум Русев, който е първият директор на хранилището, именно там през 1971 г. е използван методът хидрофракинг, за да бъде добит природен газ.
Пропантите и флуидите, които влизат в забраната, също се използват в конвенционалния добив, обясни Стойкова. В момента най-чистата технология за добив на шистов газ използва именно пропанти вместо по-богатия коктейл химикали, които много фирми използват сега. "Не е тайна, че при конвенционалния добив се използват и химични съединения като солна киселина", коментира и Русев.
Проблемът с атмосферите
Решението на парламента предизвиква притеснения в бранша най-вече заради ограничението да не се правят сондажи с по-голямо налягане от 20 атмосфери, което буквално означава да не се пробива на дълбочина над 200 м. Причината е, че при по-дълбочинни сондажи реално се налага използването на по-голямо налягане от това на земните пластове. Така например при сондажи с дълбочина 2 км налягането става около 200 атмосфери.
"Капитал" се свърза с "Хидроресурс" ЕООД, която прави сондажи за вода. Управителят й Генади Иванов беше искрено изненадан от наложената забрана, въпреки че конкретно тя не засяга сондирането за вода. По думите му стана ясно, че дори и при тези сондажи се използват вода и бентонит, а дълбочината им може да достигне от 30 до 500 м дълбочина.
Проучвателните сондажи край село Девенци на американската фирма "Дайрект петролиум", на които се разчита много, заради големия потенциал на това находище се правят на дълбочина от над 4 хил. м, обясни управителят на фирмата за България Кольо Тонев.
Затова и според Крум Христов, ако от текста на забраната се премахнат абсурдните 20 атмосфери, тя ще изпълни своето предназначение без катастрофални проблеми за българската енергетика.
Кой измисли това
От министерството на икономиката и енергетиката твърдят, че за да не се стигне до пълна истерия сред бранша, спомага студът, заради който в момента голяма част от сондажите са спрени.
Когато обаче земята се размрази, фирмите или трябва да спрат да работят, или да рискуват абсурдната глоба от 100 млн. лв., въведена със забраната. Зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ, Валентин Николов, коментира пред "Капитал", че когато решението е било приемано, експертите не са казали, че то ще блокира всички сондажи, а освен това то е било съгласувано с министерството на икономиката и енергетиката. От министерството обаче казаха за "Капитал", че такова обсъждане не е имало или поне в него не са участвали експертите в тази област. Те посочиха, че вече са получили множество оплаквания от бранша заради наложената забрана и че изискването за сондажи до 20 атмосфери трябва да отпадне, защото блокира сектора.
От "Гражданска инициатива срещу шистовия газ" обясниха за "Капитал", че текстът на забраната реално е бил предложен от тях, като преди това е бил съгласуван с експерти. Те обаче не успяха да се сетят за конкретни имена, с които да разговаряме.
За да предотвратят, или по-скоро за да замажат пропуските от приетото решение, депутатите ще създадат комисия, която да обсъди създаването на поправки в законите, които засягат подземните богатства, чрез които да може да се контролира целият сектор, а не отделни технологии. По думите на Николов това ще стане до седмица-две, но не е ясно кога ще се стигне до действителни поправки в закона. По неговите думи проблемите са възникнали, тъй като не е работа на парламента да приема такива забрани, още повече когато става въпрос за конкретни технологии.
Преди седмица Европейската комисия официално публикува проучване, според което европейското законодателство е достатъчно, за да регулира търсенето на шистов газ. Например комисията смята, че директивата за минната дейност третира течностите за фракинг като отпадъци и забранява тяхното погребване под земята, нещо, което е разрешено в САЩ. В проучването също така се уточнява, че най–вероятно ще са нужни промени за защита на околната среда, но това ще стане, когато Европа навлезе във фазата на разработване на находищата. "Юридическото изследване потвърждава, че няма непосредствена необходимост от промяна в законодателството на ЕС. Това се отнася до сегашната фаза на проучване", заяви еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер при оповестяване на проучването.
"Приемаме сериозно опасенията за околната среда и ще продължим да наблюдаваме развитието на добива на шистов газ в ЕС", допълни той.
В изследването също се посочва, че законовата рамка е адекватна, но препоръчва обществени консултации в ранен етап при планирани дейности, свързани с шистов газ, което ще допринесе да се гарантира правна сигурност за предприемачите.
26 коментара
"От "Гражданска инициатива срещу шистовия газ" обясниха за "Капитал", че текстът на забраната реално е бил предложен от тях, като преди това е бил съгласуван с експерти. Те обаче не успяха да се сетят за конкретни имена, с които да разговаряме."
Някой изненадан?
До коментар [#1] от "anihilator_jack":
Аз не съм :) Когато говори сърцето винаги се раждат такива текстове.
Време е да говори разумът.
Но пък може би беше необходимо - така много хора виждат колко вредно е сляпо да се следват идеите на така наречените 'зелени'... както и преди много години по трудния начин е било установено колко е вредно сляпо да се следват идеите на 'червените'...
Юристите на Филипес анд Партнерс обясняват от октомри в различни формати на всички европейци какви закони покриват и регулират сондажната дейност и всчко около нея. От миналия месец можете да четете пълния доклад - 104 стр. Българските политици са на,а 95 % технологично неграмотни хора, които вървят по акъла на групичка едноклетъчни"зелени еуглени"... ОСТАВЕТЕ ГЕОЛОГИЯТА НА ГЕОЛОЗИТЕ! Всеки един дълбок сондаж предствлява една малка високотехнологична фабрика в която работят специалисти, включително и химици с висши образователни степени. А обсаждането на водоносните хоризонти е тристепенно, цимент висши марки и стомана!!! Уф! От 35 000 сондажа - единици аварийни инциденти! Сметнете си процента!
Една разумна и балансирана публикация. Дано я прочетат и осмислят нашите парламентаристи. За да не работят повече под натиск.
Че трябва да има чуваемост за гражданските инициативи спор няма. Но всички предложения за промени в законодателството трябва да минават през съответните комисии, поредица от изслушвания и едва тогава висшият орган да се произнася. Това моментно решение на парламента беше повече от грешка и час по-скоро депутатите следва да поправят грешката, за да не им стане навик да се поддават на натиск.
За съжаление без значение за каква област става дума - шистов газ, ядрена енергетика, ски писти и каквото се сетите, у нас гледаме пародийни версии на филма "Специалист по всичко". Ако си спомняте героят на Апостол Карамитев си предлагаше услугите с лозунга "Пробивам дупки всякакви" и накрая се опитваше да ги запуши с вестник.
Жалко е, че страдаме от подобен синдром на всякакво равнище. Липсва критично мислене, разумно търсене на АРГУМЕНТИ и стратегическа визия. Затова лобизмът е попаднал на благоприятна почва у нас. Това, съчетано с решенията тип "фурнаджийска лопата" не ни водят към добро.
Добре сте си свършили работата, Ралица, но я да видим дали ще се напрегнете да попрочетете това, може и останалите ръкоплющящи да се помапънат!
http://democrats.energycommerce.house.gov/sites/de
хайде после да съпоставим изводите и да видим, кои са нашите експерти и къде?!
Жалко, че стоите с "широко затворени" очи.
Само да задам едно въпросче:
Каква ще е цената ха евентуално добивания газ и тя няма ли да се определя от Газпром, бидейки лидер в средиземноморския пазар?
Властта да не се оправдава че била подведена!
Никой от протестиращите не е искал спиране на всички видове сондиране! Всички протести бяха ясно, точно и единствено срещу добива на шистов газ!
Формулата за хидростатично налягане се учи в прогимназията, и който е гласувал неграмонто решение да си носи отговорността!
P=ρgh
А плътността на бентонитната суспензия или на геловете не е драстично различна от тази на водата.
Капитал също да не се правят на улави.
И като цяло - стига с подменянето на темата.
Шистов газ може и да е възможно да се добива без замърсяване - при железен контрол. В България сме корумпирани, контрол няма да има, следователно по-добре да не се добива.
Когато си оправим държавата, ще можем и да си го добиваме - газът си е там, няма да избяга, а и цената му само се покачва.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.