Агенти и имами

Дали подсъдимите са виновни ще реши съдът. Обвинителният акт и досъдебното производство обаче представляват типичен пример за това как едно добро намерение, каквото е защитата на националната сигурност, може да се превърне в опасно оръжие, от което могат да пострадат мнозина.

Срещи в пустинята

Още от първия ден на делото пред съда в Пазарджик рамо до рамо излязоха ромите от квартал "Изток" и мюсюлмани от Родопите, дошли от Рудозем и други населени места. Под снизходителните погледи на минувачите мъже с дълги бради и напълно покрити жени издигнаха цитати от Корана в подкрепа на своите лидери.

Вътре в съдебната зала бе не по-малко интересно, отколкото пред нея. Един след друг призованите свидетели заставаха на банката пред съдия и прокурор и се отказваха от дадените показания в досъдебното производство. Причината за това бе различна – част от ромите бяха неграмотни и, изглежда, са подписали документи с неясно за тях съдържание. Единственият чужд свидетел, сириецът Муафак ал Асаад, пък знае да говори български, но не е толкова добре с четенето, поради което поиска да му бъде назначен преводач. И също се отказва от показанията си.

Личността на Ал Асаад е една от най-любопитните въпросителни в делото. Сириецът е с двойно гражданство и завършва електроинженерство във Варна през 1989 г., след което се установява трайно в страната. През 90-те години според обвинителния акт представлява заедно с един саудитски и йордански гражданин фондацията "Ал Уакф ал Услями" в България, която финансира изцяло дейността на мюсюлманското вероизповедание в началото на първите години от прехода. Експертът по религиозните въпроси Михаил Иванов казва, че тя обаче се е оттеглила сама поради съмнения за злоупотреби със средствата. Самата дума "уакф" означава организация, получаваща парите си от доброволни пожертвования на мюсюлманите за разпространение на исляма, казва арабистът Павел Павлович пред БНТ. Това съвпада и с политиката на богатата Саудитска Арабия, която поддържа редица "изнасящи" исляма организации, като например "Ал Уакф ал Ислями" или "Световна ислямска лига" (виж малкия текст). Според приведени от обвинителния акт конфискувани електронни документи организацията "Ал Уакф ал Ислями" е финансирала проповедническата дейност на имамите от скамейката на подсъдимите. В  простички таблички са записани месечните възнаграждения - между 200 и 400 евро.

През 2002 г. Ал Асаад регистрира в Софийския градски съд фондация "Ал Уакф" с нестопанска цел и предмет на дейност "учредяване и изплащане на стипендии, предоставяне на финансова помощ в областта на образованието, реставрация на археологически обекти, организиране на конференции и лекции, благотворителни дейности, рекламна и издателска дейност и др.". Тя е създадена с помощта на дарение в размер на 200 лева от гражданин на Саудитска Арабия. Същата е заличена от регистрите през 2004 г., защото е извършвала религиозно-проповедна дейност, без да е имала регистрацията за това.

Сириецът е и един от участвалите в онази първата среща в Мека през 2005 г., на която според обвинението е било взето поредното решение за създаване на "Ал Уакф ал Ислями" в България.

Той е назначен за "административен директор на организационния съвет" и основно свързващо звено със Саудитска Арабия според обвинението, защото е правел преводи на отчетите за извършената дейност в България на арабски език. Изненадващо обаче човекът, пряко участвал в ръководството на миналите въплъщения на мистичната фондация, е призован за свидетел по делото, а не е на скамейката на обвиняемите. Източник на "Капитал" в службите, пожелал анонимност, смята, че вероятно Ал Асаад е бил вербуван от ДАНС. Ако това е така, тогава буди недоумение защо той е призован за явен свидетел с оглед на това, че паралелът за връзката му със службите може лесно да бъде прокаран и така се компрометират всякакви операции, в които той може да е участвал.

Тайни свидетели и един футболен отбор

Друг интересен момент са и свидетелствата, на които почиват обвиненията срещу имама на централната джамия в Рудозем Хайри Шерифов. Според конфискувани в домовете на обвиняемите документи той е бил част от нерегистрираната "Ал Уакф ал Ислями". Конкретното му действие, за което има показания (само на тайни свидетели), е заемането на председателски пост във футболен отбор в Рудозем. Отборът, който Шерифов тренира, е бил използван според обвинението за проповядване на салафитски идеи. Сведения за това дава таен свидетел "003" (оперативен работник на ДАНС), който заключава, че "чрез спортната програма (…) момчетата са привличани за салафитската идеология".

"Не е разпитан никой от детския футболен отбор, никой не е разпитан от родителите им. За футболния отбор говори служител на ДАНС, който разказва оперативна информация, което е недопустимо. Той не е бил на тренировка, не е бил на мач, не е бил на лагери с децата", коментира пред "Капитал" адвокатът на обвиняемия Васил Василев. Обяснението на източника на "Капитал" от обвинението е друго: "Не са разпитани децата от футболния клуб поради простата причина, че в обвинителния акт няма обвинение за Рудозем." Шерифов от друга страна казва, че е срещан по улиците от момчетата в тима, които с недоумение го питат "защо говорят такива неща по телевизията". Имамът допълва, че лесно може да бъде проверено на какви лагери и къде е ходил отборът, както и какво се е правило там. Това обаче, изглежда, не е било свършено.

Другият свидетел, даващ показания срещу Шерифов, е таен свидетел с код "002". От показанията му разбираме, че той вероятно е местен жител на региона и познава лично обвинения имам, когото сочи за "един от учениците от Саудитска Арабия", който "изповядва" салафизма. Показанията на свидетеля обаче са изпъстрени с многоточия, а самият той все още не е бил разпитан от съда, за да потвърди казаното по-рано. Самият Шерифов приема това за нормално. Откакто се завръща от Саудитска Арабия, е свикнал да бъде обект на специален интерес на службите. "От първата година, в която съм заминал, до годината, в която съм си дошъл, (не е имало случай) да не бъда привикан", казва имамът пред "Капитал" и дава пример: "Тук един път правихме семинар, годината не си я спомням. С пълни документи, назначени от районното мюфтийство в Смолян. За една седмица, в която беше семинарът, три пъти имахме проверки от ДАНС и МВР. Идват тук и почват: имаш ли образование, имаш ли правоспособност, дай документите."

Другият обвинен в членство в "Ал Уакф ал Ислями" по документи е районният мюфтия на Смолян Неджми Дъбов. В обвинителния акт също така пише, че той се е обучавал в Турция (което той отрича) и е бил зам.-кмет (без да се посочва на кое населено място) по вероизповеданията. И отново преките свидетелства са от таен свидетел "002", който твърди, че е чувал как Дъбов призовава да не се гласува за "гяурите". Другият свидетел срещу мюфтията е помощник-нотариус от София, който е заверявал документи на Главното мюфтийство години наред, и в хода на досъдебното производство е било решено, че това му дава достатъчни познания за исляма и той може да се изкаже компетентно по тези въпроси. "Стефан Стойков не е мюсюлманин и никога не е присъствал на никакво мероприятие, свързано с Неджми Дъбов. В същото време не е разпитан никой от присъствалите на проповедите му", обръща внимание адвокат Васил Василев, който защитава четирима от обвиняемите, в това число и Дъбов.

Липса на експертиза?

До тези не толкова просто звучащи обяснения, приведени в синтезиран вид от учени с дългогодишен опит, се достига след експертен анализ. Част от имамите обаче изразяват съмнение, че агентите в специализираните служби могат да се похвалят с подобни качества.

"Ще ви дам пример с последната акция, която беше от най-смешните. Дошли да търсят книги на фондация "Уакф" или не знам си какви и те самите не могат да четат арабски и един ме пита: това Коран ли е, книга ли е? И ако му кажа, че е Коран, той я оставя, ако му кажа, че е книга, я взима. Дори му дадох съвет и той ме послуша, една книга е 24 тома. Викам няколко само от всички и ти ще разбереш за какво става въпрос в цялата. И друго има, че тези книги вече веднъж са проверявани на граница. Същите тия книги, един път присъствах на дискусия, която се водеше в Хелзинкския комитет, с Неджми Дъбов и Евстатиев (доцент по арабска история в Софийския университет – бел.ред.), говорихме на тая тема относно книгите и той самият каза, че те ги имат в университета, в тяхната библиотека. Неговите думи бяха: Ако трябва да вземат вашите, трябва да вземат и нашите." Районният мюфтия на Смолян Неджми Дъбов подкрепя това мнение и задава въпроса дали изобщо службите би трябвало да се месят във вътрешната дейност на една религиозна институция. Позицията на Главното мюфтийство е също толкова дипломатична. "Не искаме апропо да изказваме мнение по отношение на съдебното решение, което ще излезе. Нас ни притесняват единствено и само обвиненията, които са поднесени по един непрофесионален, манипулативен и недоизпипан начин", казва говорителят Ахмед Ахмедов. Той допълва, че мюфтийството не е било потърсено за теологическа експертиза във връзка с казусите в обвинителния акт срещу хората, на които дава работа – как се извършва молитва или погребение, какво е значението на конфискуваните религиозни текстове и в какъв контекст те се използват или не се използват и т.н.

Източник на "Капитал" от службите също коментира, че според него липсва професионална експертиза по ислямските въпроси. "Трябва да се вкарат мюсюлмани в службите, те са затворена общност, без такива хора не може да се работи. Агенти има по места, но не и офицери. Няма специалисти по арабски език. Един добър арабист няма да дойде да работи в ДАНС за 2000 лева заплата", казва той.

Следващото развитие на тази сага ще бъде на 29 октомври, когато е поредното заседание по делото. На него преводач ще помогне на Муафак ал Асаад да даде най-накрая ясни показания. Ще дадат свои показания и вещите лица, изготвили експертизите на иззетата литература. А пред съда в Пазарджик случайните минувачи отново ще могат да се запознаят с цитати от Корана, издигнати от мюсюлманите, които подкрепят своите. И се чувстват много засегнати.

В дълбините на терминологията

За да анализира голямото количество литература, съдържание на електронни пощи и записки на ръка, следствието се е обърнало към специалисти в областта на арабистиката, тюркологията и социологията. В 43 страници арабистите представят аналитична оценка на намерената литература, която класифицират и правят опит за определение на съдържащите се в нея понятия, използвани понякога прекалено свободно от българските медии. В крайна сметка експертите арабисти заключават, че в литературата не са намерени призиви за сепаратизъм или свързани с упражняването на избирателното право. Подчертава се, че религиозният светоглед на мюсюлманите салафити, останалите мюсюлмани, а и в останалите монотеистични религии по презумпция се отличава от възгледите за света в модерните либерални демокрации.

Салафизмът е сред сложните понятия в исляма, които се използват разнопосочно, пише в арабистката експертиза по делото. Той идва от т.нар. праведни предци "ас салаф ас салих", които са живели по времето на пророка Мохамед. Салафизмът възниква като част от реформаторското течение в исляма през XIX век в Египет. През 60-те и 70-те години на XX век младото кралство Саудитска Арабия започва да "внася" квалифицирани специалисти в различни области, като основен източник става египетското движение "Мюсюлмански братя", което е подложено на гонения в Египет. Този период бележи и обвързването на салафизма с уахабизма под егидата на саудитската монархия. Обобщен извод в арабистката експертиза е че салафизмът преди всичко е метод за търсене на религиозната истина, свързан със стремеж да се практикува ислямът точно такъв, какъвто е бил "низпослан" по времето на пророка Мохамед.

Ханифизмът, който понякога неправилно е слаган на една и съща понятийна плоскост със салафизма като доктрина, е една от четирите основни религиозно-правни школи в сунитския ислям. В редица отношения той е гъвкав и умерен в прилагането на шариата. Ханифизмът е официално възприет в Османската империя, поради което повечето мюсюлмани на Балканите са по традиция именно ханифити.

Плашещо звучащият уахабизъм е пуритански тип ислям, произлязъл в земите на днешна Саудитска Арабия през XVIII век и приет от династията Сауд като официално вероизповедание. Той отхвърля модерните влияние, докато салафизмът по-скоро се опитва да примири исляма с модерността. Общото между двете течения е отхвърляне на традиционните течения и предпочитане на пряка реинтерпретация на религиозни извори. С течение на времето уахабитите в Саудитска Арабия започват да се наричат салафити, но също така правят и повечето ислямисти.

Но може би най-противоречиво и подлежащо на тълкувания понятия е "традиционният ислям". В научните среди за под този термин България се приема създадената по време на Османската империя амалгама от сунитски ислям с ханифитско тълкувание на шариата, което е достатъчно гъвкаво и приема в себе си в пряка или непряка форма различни местни традиции (включително християнски и езически). Това е оплетено и с влиянието на мистичната форма на исляма, известна като суфизъм, която се проявява под формата на различни ордени на Балканите. От гледна точка на мюсюлманското вероизповедание в България понятието "традиционен ислям" не е дефинирано. По време на социалистическия режим са предприемани опити за налагане на поведение, забрана за изпълнение на ритуали и други. "И в момента ние какво визираме под традиционен ислям - този, който насилствено е променил религиозната идентичност на дадена общност, или този, който те са изпълнявали по техни убеждения", пита районният мюфтия на Смолян Неджми Дъбов.