В лабиринта на е-образованието

"Терминалите са създадени, за да обслужват библиотеки, летища, интернет кафенета и директната им полза в българското училище в най-добрия случай е от посредствена до средна", коментира Александър Ангелов, управител на неправителствената организация "Център за творческо обучение", която подпомага училищата в търсенето и използването на съвременни технологии за обучение. Според него с терминалите се замества един остарял модел с нов, но с подобна функционалност. А изискванията за поддръжката им са дори по-големи.

Липсата на подкрепа за учителите е един от големите проблеми в опита за използване на нови технологии в образованието, смята Иван Господинов, който преподава немски език и философия в 74-о СОУ "Гоце Делчев" в София и преди години инициира превода на видеоуроците на "Кан академия" на български. Той разказва, че в тяхното училище има два кабинета с терминали - единият оборудван по националната програма, а вторият - по пилотен проект на технологична компания, и разликите в качеството в полза на втория са огромни. Макар училището да разполага с модерна техника обаче, Господинов предполага, че ще е единственият, който през следващата учебна година ще използва новия кабинет. "Другите учители или се страхуват, или не могат да разчитат на работата си с устройства", смята той и допълва, че разработването на уроци с нови технологии отнема много усилия, а ако нещо се развали по време на часа, преподавателят няма към кого да се обърне.

Когато преди две години СОУ "Иван Н. Момчилов" в град Елена решава да купи терминали по програмата на МОН, учителят и ръководител на компютърните кабинети Светослав Михайлов прави обстойно проучване. Иска оферти от всички фирми доставчици, вижда кое решение е най-доброто, но се спира на компромисен вариант заради липса на достатъчно средства. Според Михайлов министерството правилно задава достатъчно високи критерии за продуктите, но парите не стигат за тях, а фирмите често лъжат училищата с по-нисък клас устройства. За учителя по информатика предимството на терминалите е, че се обслужват по-лесно, но имат ограничения за някои видове софтуер. Затова мнението му е, че поне един кабинет в училището е добре да не е обвързан с тези устройства.

Тук - терминал, там - лаптоп

Дали в училищата да има терминали е всъщност второстепенен въпрос. По-важният е как тази и другата техника въобще се използва и доколко инвестициите са част от обща стратегия за развитие на е-образованието. Преди четвъртия транш за терминалите образователното министерство е пуснало анкета с въпроси за закупеното през първите три години оборудване. До редакционното приключване на броя "Капитал" не получи отговор от МОН имало ли е анализ на инвестициите досега и какво е показал той. По неофициална информация въпросната анкета е била само за това кое училище каква техника притежава, но не и доколко е удовлетворено от нея.  

"Политиките по внедряване на информационни и комуникационни технологии в образованието за мен са неконсистентни и непоследователни", коментира предприемачът Михаил-Ернесто Михайлов, който работи в областта на информационните технологии. Според него липсва приемственост между отделните ръководства на министерството и има "залитания в определени посоки, които не са водени от интересите и нуждите на учениците и на училищата, а от политически и лобистки интереси на големи доставчици на оборудване и софтуер".

Не е ясно например как купуването на новите терминали се вписва в приетата миналата година "Стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката". Тя предвижда изграждането на единна информационна среда с облачни технологии, с която терминалните устройства се предполага, че би трябвало да работят. Сред последните планове на министерството според източници на "Капитал" е и закупуването на хибридни преносими устройства (между лаптоп и таблет), но засега също не е ясно как те са част от цялостната концепция.

Тези непоследователни решения водят до понякога безсмислени инвестиции. Иван Господинов онагледява проблема - училището може да има например дигитална дъска, но да я използва за същото, за което би използвало и една обикновена. Според него трябва да се мисли каква добавена стойност за образователния процес дава технологията. "Ако например учениците трябва просто да четат текстове, няма разлика дали е на таблет или на учебник, казва учителят, таблетът обаче ми позволява да групирам учениците и да управлявам по-лесно целия образователен процес."

Техника без съдържание

Най-големият препъникамък продължава да бъде липсата на добро електронно съдържание за учениците. През последните години частни и неправителствени организации, както и отделни учители създадоха свои или адаптираха от други държави качествени е-уроци, които обаче се използват въпреки, а не с помощта на системата.

"В момента ми се налага да сканирам стари учебници, да ги обновявам и да ги давам на учениците", дава пример Светослав Михайлов. И допълва, че последното учебно помагало по информационни технологии за 8 клас е излязло преди шест години и обяснява как се работи с Windows XP. Учителят вижда обаче и липса на желание както у колегите си, така и у самите ученици, да използват новите технологии в учебния процес. "Проблемът е, че като цяло имаме доста порочна култура за използване на интернет за учене", потвърждава и Иван Господинов. По наблюденията му доскоро тя се изразява само със сайтове, от които ученикът копира готово съдържание, предава го и номерът минава. Много от учителите пък преживяват ужас от това, че ученикът може да използва мобилния си телефон в час. А министерството не стимулира допълването на учебното съдържание с различни онлайн ресурси.  

Учителите имат нужда от качествени квалификационни курсове, категорична е началната учителка Десислава Миленкова, която използва активно нови технологии в часовете си в софийското 137 СОУ "Ангел Кънчев" и отговаря за намирането и развитието на иновации в училището. Според нея е задължително преподавателите да разполагат с лаптопи или таблети, но това да е обвързано с ангажимент от тяхна страна - например да разработват учебно съдържание, което да се събира в база данни на министерството и да може да се използва от други учители. По отношение на необходимата среда в училище Десислава Миленкова е на мнение, че има нужда от периодично осъвременяване на наличните устройства и софтуер, навлизане на нови решения и задължително от добър безжичен интернет.

На подобно мнение е и Александър Ангелов. "Училищата трябва да предложат повече образователна среда и по-малко устройства", смята той и изрежда най-важните за него компоненти - разбиране, wifi, търсене, искане и признаване на технологиите, използвани от младите хора. "В много класове учениците вече имат лични устройства - защо те не се използват", пита Ангелов и допълва, че принципът "донеси собственото си устройство" вече е много приложим в някои градове в страната, при ученици в гимназиален етап.

Михаил-Ернесто Михайлов е убеден:  "Пътят към добро е-съдържание е пътят на отворения достъп и конкуренцията." Според него интернет и телевизията отдавна са иззели монопола на училището като единствен източник на информация за света, но МОН все още възприема себе си като монополист в публикуването на съдържание за учениците. Така децата дори да имат устройства, нямат избор на интересно (и разрешено за ползване в часовете) учебно съдържание. "Министерството трябва да е партньор, а не враг на платформите за съдържание", допълва Михайлов и дава предложение - всеки доставчик на съдържание в електронен вид да може да го регистрира, а МОН да следи за адекватност с оглед на защитата на учениците и приложимост към учебните програми, както и да предлага място, където всеки може да намери подходящите учебни материали. В подобна посока трябваше да тръгне националният образователен портал, който МОН финансира преди години, но така и не влезе в употреба.

Използването на нови технологии в образованието е нещо, което се случва неминуемо. Децата израстват с тях, а учителите знаят, че без да ги използват, няма как да стигнат до учениците. Задачата на хората, които би трябвало да движат държавните политики, е да имат идея накъде трябва да вървят училищата и да ги подпомагат в този път. Не звучи чак толкова трудно, нали?