Военното министерство задвижи поръчката за бронирани машини за 1.5 млрд. лв.

Четири компании ще участват в надпреварата за доставка на 150 единици бойна техника

Военното ведомство очаквано сведе участници в надпреварата до четири отбранителни компании - ARTEC (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics Land System – MOWAG (Швейцария)

Момчил Милев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Проектът за бронираните машини е пресечна точка на много разнопосочни интереси.

След месеци двоумене и задкулисни битки Министерството на отбраната най-накрая днес даде официален старт на поръчката за закупуване на бронирани бойни машини за пехотата. Стойността на проекта е 1.464 млрд. лв. Срещу тази сума армията трябва да получи 150 единици бойна техника за оборудване на три батальонни бойни групи на Сухопътни войски по стандартите на НАТО. Амбицията на управляващите е бойните машини поне частично да се произвеждат или сглобяват в България, като за евентуален местен партньор се спряга държавното военноремонтно предприятие "Терем", което е под шапката на Министерство на отбраната.

Военното ведомство очаквано сведе участници в надпреварата до четири отбранителни компании - ARTEC (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics Land System – MOWAG (Швейцария). До фирмите вчера са изпратени искания за обвързващи оферти (RfP), които трябва да бъдат получени в министерството до 31 октомври.

След това междуведомствена работна група ще анализира и оцени предложенията, като крайният срок за решението й е 20 декември. Така на практика евентуалният договор с бъдещия доставчик на бронирани машини за пехотата ни може да бъде сключен чак догодина.

По-дългият срок по тази сделка ще облекчи бюджета тази година, след като България изхарчи всички налични средства в сферата на отбраната за придобиване на нови изтребители с финална цена 2.2 млрд. лв. Въпросната сума предстои да бъде преведена наведнъж на САЩ в следващите няколко дни, като за целта страната ни дори двукратно трябваше да емитира държавни облигации. Затова и при следващите приоритетни проекти за превъоръжаване на армията – за модулни патрулни кораби и бронирани бойни машини – страната ни ще търси опции за разсрочено плащане в рамките на 5 - 10 години.

За разлика от закупуването на изтребителите, където доставчикът на техниката е един (в случая - американската корпорация Lockheed Martin), проектът за бронираните машини е пресечна точка на много разнопосочни интереси. На практика четирите гореспоменати компании са само производител на шаситата и системен интегратор, който може да работи с най-различни подизпълнители – доставчици на куполи, оръдия, боеприпаси, ракетни установки и ракети, комуникационно оборудване, оптика, хардуер и софтуер за управление на машината и огъня и какво ли още не. Кои точно фирми ще могат да се включат на практика зависи от конкретните параметри в искането за обвързващи оферти, което бе изпратено днес до фирмите интегратори. Както се очакваше, военното министерство не обяви публично съдържанието на въпросната документация по проекта.

За момента обаче все пак е ясно, че бойните машини задължително трябва да са със задвижване 8х8, а поддържащите - с 6х6 или 4х4. Така от състезанието например отпадна щатската отбранителна фирма Textron, която не произвежда 8-колесни машини.

След месеци дискусия военните също така са поискали да инсталират оръдие от типа на Mk44 Bushmaster II (или подобно) с натовски боеприпаси, въпреки че различни гласове в отбранителната общност лобираха за въоръжение с много по-евтините снаряди от времето на Варшавския договор, които се произвеждат от българските отбранителни предприятия. За да отговорят на подобни изисквания, някои от фирмите, произвеждащи куполи за бойните машини, предложиха модулен вариант, при който оръдието може да се сменя без сложни заводски процедури. За момента не е ясно дали българските военни са предпочели да използват по-стария тип куполи с мерач или роботизирани такива, при което целият екипаж е по-надеждно защитен в долната част на бронираното шаси на машината.

Комуникационното оборудване пък най-вероятно ще е на американската компания Harris. Дебатът по темата какви радиостанции да се използват беше една от най-тежките задкулисни битки и взе главата на външния консултант в министерство на отбраната Христо Ботев Томов. По неофициална информация той първоначално е движил проекта, но през есента на миналата година изненадващо бе освободен, като причина за това са били именно интригите около комуникационната система на бронираните машини.