Кой ще превъоръжи пехотата

Може да се очаква също така, че лобитата на непоканените отбранителни гиганти ще дадат всичко от себе си, за да саботират конкурса и евентуално да участват в бъдещо "ново раздаване". Заявка за това също вече беше направена – по информация на "Капитал" шумни протести вече са изразили турската отбранителна компания OTOKAR (по неофициални данни е дала най-ниски ориентировъчни цени), американската Textron, която не произвежда изрично поисканите бойни машини със задвижване 8x8, и италианската IVECO. Въпросните три фирми участваха в предварителното проучване за проекта (RfI), но не успяха да се класират за "късия списък" от потенциални контрагенти, с които реално ще се преговаря.

Любопитно е, че военното министерство е намалило тежестта на местното производство при оценката на офертите Фотограф : Надежда Чипева

За момента индикациите са, че основната битка ще бъде водена между мултинационалната компания с мажоритарно американско участие General Dynamics и финландската Patria. Двете отбранителни фирми са най-активни на местния пазар и подготвят участието си в търга на сухопътните войски от няколко години, включително с демонстрации на техника и реални стрелби. Другите два играча - германската ARTEC и френската NEXTER, се включват по-скоро на олимпийски принцип, тъй като техните машини, макар и изключително качествени, са доста по-скъпи. А според източници на "Капитал", запознати с условията на искането за обвързваща оферта, най-голяма тежест при избора на победител в крайна сметка най-вероятно ще има критерият за ниска цена.

Не се изключва обаче по проекта да има и лобизъм на политическо ниво по подобие на сделката за F-16, но този път от страна на Франция, която да предложи машините на NEXTER на преференциална цена. В този контекст не бива да се забравя дребният политически детайл, че в момента френският президент Емануел Макрон е един от главните лобисти за назначаването на Кристалина Георгиева за управляващ директор на МВФ на мястото на французойката Кристин Лагард, която ще оглави Европейската централна банка. Българският премиер Бойко Борисов пък отбеляза, че изборът на Георгиева е бил част от преговорите при разпределението на ресорите в новата Европейска комисия. Не трябва да се забравя обаче и печалният опит на Париж покрай ангажимента на страната ни да поръча четири модерни френски бойни кораба по времето на Симеон Сакскобургготски, от които в крайна сметка не купихме нито един.

Какво искат генералите (и цивилните им началници)

Най-важните параметри на бъдещата сделка за бронираните бойни машини са записани в искането за обвързващи оферти, което по традиция в българския случай е засекретено. Любопитни моменти от него обаче неофициално си проправят път в публичното пространство - като например обстоятелството, че тежестта на индустриалното сътрудничество в общата оценка е намалена в сравнение с предварително заявеното. Или казано по-просто - ръководителите на отбранителното ведомство явно вече не държат чак толкова изпълнителят на проекта да инвестира в българската икономика. Което е малко странно на фона на многократните заявления – и от страна на военния министър Красимир Каракачанов, и на премиера Борисов, че настояват бойните машини да се произвеждат в България. На практика това означава, че у нас вероятно ще се извършва само финалната сглобка по монтирането на бойния купол към бронираното шаси, както и евентуалните бъдещи ремонтни дейности. Неглижирането на местното производство играе в полза на General Dynamics, които вече имат няколко производствени предприятия в Европа, включително в съседна Румъния, която избра техните машини Piranha V за своята армия.

Другата интересна интрига по този проект ще бъде между производителите на въоръжение за бронираните машини и в частност на куполите за тях. Защото, както казва Беър Мидкиф, вицепрезидент "Продажби и маркетинг" за Централна и Източна Европа на белгийската отбранителна фирма John Cockerill (бивша CMI): "Без добре въоръжения купол тези машини са просто едно скъпо такси за превозване на войници." Освен John Cockerill в тази невидима битка ще се включат поне още три фирми – израелските Rafael и Elbit, както и норвежката Kongsberg. "Силен коз на израелските компании е обстоятелството, че са в състояние да накарат техния министър-председател да се обади на вашия министър-председател по въпроса", коментира за "Капитал" източник от отбранителния сектор, предпочел да остане неназован.

Специфичният тук момент е, че изборът на купол ще бъде извършен не от българското Министерство на отбраната, а от гореспоменатите четири поканени фирми, които играят ролята на системни интегратори. От John Cockerill например обявиха, че вече са водили разговори по въпроса с Patria и NEXTER, като техни куполи със сигурност са съвместими и с машини на General Dynamics. Elbit пък имат опит при интеграцията с Piranha V в Румъния, а Rafael – с германските Boxer в Литва. Rafael също така са провеждали огневи демонстрации с Patria в България, използвайки 30-милиметровото американско оръдие Bushmater II, което, по всичко личи, ще е предпочитаният избор от армията ни. По информация на "Капитал" военните също така са включили в изискванията доставка и на поне 90 противотанкови ракети. Вероятно затова Rafael наскоро представиха у нас своите ракети Spike.

Въпреки че страната ни изрично е поискала бронираните машини да използват стандартните 30-милиметрови натовски боеприпаси, от John Cockerill все пак се опитват да заложат на скрит коз - че в бъдеще военните може да поискат бойната техника да се използва за коренно различни мисии. Затова белгийската фирма се опитва да пласира свои модулни куполи, чието оръдие може да бъде демонтирано в рамките буквално на няколко часа. Така щатският Bushmater II, стрелящ със скъпи снаряди (от порядъка на 200 евро бройката), може да бъде заменен например със свой словашки аналог, използващ боеприпаси с калибър по стандарт на "Варшавския довор", които и в момента се правят в българските военни заводи. Или пък с тежко 105- или 120-милиметрово оръдие, което може да се използва дори за стрелба по леки и средни танкове. В крайна сметка обаче най-голямата интрига при куполите ще е дали ще са автоматични или с екипаж. John Cockerill например нескрито лобират за такива с екипаж, а Kongsberg – за дистанционно управляеми, вероятно защото произвеждат само такива.

Любопитно е също така да се спомене, че от John Cockerill официално обявиха, че дори само те могат да изпълнят и дори и надминат предварително обявеното намерение за местно производство в България на стойност поне 20% от цената на проекта (т.е. около 300 млн. лв.). "Може да започнем да правим куполи във вашата страна шест месеца след подписването на договора", коментира пред "Капитал" Беър Миткиф. Което пак повдига въпроса каква точно е причината българската страна безшумно да започне да се дърпа от поне проформа заявеното политическо намерение да върне в икономиката ни колкото се може по-голяма част от отпуснатия военен бюджет.