Ще стигне ли военният бюджет за всички

Корабокрушение?

Така, докато управляващите се надпреварваха да хвалят качествата на F-16 Block 70, тихомълком отмина поредната ключова дата за армейската модернизация - 12 юни. Това беше крайният срок, в който работната група на военното министерство и военноморските сили трябваше да оцени техническите и ценовите оферти на кандидатите да доставят бойни кораби и да внесе предложение за класирането им в Министерския съвет. Става дума за германската военна компания Lurssen Werft, италианската Fincantieri и българската "МТГ – Делфин". Те подадоха своите технически предложения в средата на април, а финансовите оферти – в края на май. По принцип военното ведомство се надяваше, че първият модулен патрулен кораб ще е готов до 2023 г., а вторият – до 2024.

По информация на "Капитал" обаче докладът и класирането на трите корабостроителници не са били разглеждани на правителственото заседание в сряда дори като секретна точка. Военният министър Каракачанов даде индикации за подобно развитие преди около седмица, като обяви, че ще иска от фирмите "подобряване на офертите", каквото и точно да означава това. "Забавяне на проекта за военноморския флот може да има само ако до 12 юни, докато се подготвя докладът, се докаже, че ценовите и техническите параметри, които се разглеждат, имат пропуски. В този вариант Министерството на отбраната ще даде възможност на фирмите за корекция", обяви той миналия петък. И тъй като техническите изисквания на бойния флот са официално фиксирани в искането за обвързваща оферта (Request for Proposal, RFP), въпросното подобряване вероятно би трябвало да означава сваляне на цените.

Настоящата ситуация обаче подозрително започва да прилича на предишния опит да се поръчат бойни кораби, който изненадващо завърши с провал. В края на 2017 г. само една фирма – участникът и в настоящата процедура "МТГ – Делфин", подаде оферта за участие. Тя бе избрана, но впоследствие сама се отказа. Официалното обяснение звучеше, меко казано, странно – в последния момент се оказало, че отпуснатият бюджет в размер на 820 млн. лв. трябва да бъде намален с 20% ДДС. Неофициалното беше, че останалите чуждестранни участници дори не си направили труда да подадат предложения при тези условия, формално аргументирайки се с кратките срокове и липсата на тръжна документация на английски. Така държавата явно е била принудена да "натисне" "Делфин" да се откаже, за да не се компрометира търга като надбягване с един кон.

Ще дойдат ли "танковете"?

В почти толкова неясна позиция е и програмата за доставка на нови бойни машини за нуждите на Сухопътни войски. За разлика от проекта за флота в този случай дори още не са изпратени исканията за обвързващи оферти до потенциалните фирми изпълнители. По неофициална информация това трябваше да се случи до средата на юни, но заради процедурни пречки е било отложено до края на месеца. Все пак неофициално се знае списъкът на компаниите, които ще бъдат поканени за участие: германската ARTEC GmbH, доставяща машините Boxer, финландската Patria с AMV, френската NEXTER Group с VBCI 2 и мултинационалната с американско участие General Dynamics Land System – MOWAG с машините PIRANHA. Въпросните фирми трябва да доставят 90 бойни и 60 спомагателни машини за нуждите на Сухопътни войски, като за целта са заделени почти 1.5 млрд. лв. От практическа гледна точка този проект има по-голям шанс да бъде припознат от управляващите като приоритетен в условията на евентуално намаляващо финансиране. За разлика от корабите плащанията по него в по-голяма степен могат да бъдат разтегляни във времето, като армията поръчва по-малко машини в първите години от осъществяването му.

Основните спорове около проекта за Сухопътни войски до момента бяха свързани с комуникационните системи и използваното оръдие – дали то да изстрелва боеприпаси с натовски калибър или по-евтините (и произвеждани от българските оръжейни заводи) "съветски" тип снаряди. За да намери "соломоновско" решение на последния проблем, един от производителите на куполи за бойните машини – белгийската John Cockerill Defense (бивша CMI), предложи модулна система, при която оръдието може да се сменя според мисията в диапазона от 25 до 105 милиметра калибър. В крайна сметка обаче по информация на "Капитал" българските военни са се спрели на натовските оръдия с калибър 30 милиметра. По отношение на комуникациите пък Сухопътни войски са поискали максимална съвместимост с използваните до момента системи, което вероятно ще наклони везните в полза на американската отбранителна компания Harris.

Интересен е и въпросът каква ще бъде тежестта на критерия за участие на фирми от българската индустрия при сглобяването на бъдещите бойни машини. Представители на управляващата коалиция, включително самият Красимир Каракачанов, нееднократно обявяваха, че ще се стремят машините да се сглобяват у нас. От военно министерство обаче също недвусмислено дадоха да се разбере, че по-скоро нямат достатъчен капацитет да упражняват ефективен контрол върху бъдещото "индустриално сътрудничество" и "трансфер на технологии". Затова от ведомството обявиха намерение да наемат частна консултантска компания, която да се занимава с този аспект на модернизационния проект. Подробности по темата обаче за момента липсват. От друга страна обаче, именно вкарването на субективно избран консултант в проекта увеличава шансовете управляващите да са мотивирани наистина да го завършат.