Войска с прекършен гръбнак

За съжаление през последните няколко дни получаваме поредната порция косвени индикации, че обещаното въоръжаване на сухопътните войски с нов западни бронирани машини за почти 1.5 млрд. лв. отново може да се окаже в режим на изчакване.

Първата "червена лампа" беше внесеният в парламента закон за държавния бюджет за 2020 г. Въпреки доскорошните политически ангажименти от страна на управляващите, че програмата за превъоръжаване на пехотата ще бъде финализирана догодина, в проекта за нормативен акт пари за тази цел не фигурират. Единственият ясно разписан инвестиционен разход за отбрана е сумата от 100 млн. лв. за подобряване на авиобаза "Граф Игнатиево" за използване на изтребителите F-16.

Следващият тревожен сигнал беше едномесечното отлагане срока за подаване на обвързващи оферти (RfP) от страна на четирите финалиста в наддаването: ARTEC GmbH (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics European Land Systems – MOWAG (САЩ/Швейцария). Първоначално те трябваше да депозират своите документи до 20 ноември, но военното министерство изтегли финалната дата на 16 декември.

В началото на месеца пък съвсем между другото изтече новината, че тръжната комисия всъщност няма да излъчи един победител, а... два. "Оптимистичната ми прогноза е до средата на февруари офертите да бъдат оценени и да преминем към втория етап на оценката. На втория етап от двата избрани изпълнителя ще се поиска да представят поне основната машина и някои от системите, които да бъдат тествани дали покриват качествата, които са декларирани от фирмите", коментира командирът на Сухопътни войски и бивш началник на Специалните сили ген.-майор Михаил Попов пред otbrana.com. Или, казано с други думи - в края на зимата (ако няма забавяния) ще стартират нови, този път полеви изпитания. Така че до започване на финални преговори с избрания фаворит на теория може да се стигне не по-рано от началото на лятото.

Интересната подробност тук е, че по информация на "Капитал" бойните машини ще бъдат подложени на тестове, правени по времето на "Варшавския договор" за БМП-1 и които закономерно са със занижени изисквания. Това вероятно ще направи полевите изпитания по-скоро формални, ще позволи на всички фирми безпроблемно да ги преминат и така ще бъдат стимулирани онези участници, които използват най-евтината техника и съответно предложат най-ниската цена. Това обаче потенциално излага на риск живота на българските военнослужещи, ако попаднат в бойни действия срещу противник, използващ технологии от 21-ви век.

Косвените индикатори, че нещата не отиват към оптимистичния сценарий, обаче продължиха да идват и през изминалата седмица. Същият този ген. Попов, който в началото на месеца изразяваше умерен оптимизъм, произнесе във вторник изненадващо остра и критична реч по повод професионалния празник на пехотата. В някаква степен тя наподобяваше речта на президента Румен Радев, преди да хвърли оставка като началник на авиацията. "Когато очаквах високотехнологично обновление на Сухопътни войски в средата на годината, виждах светлина в тунела. Оказа се, че светлина имаше, но не беше тази, която очаквахме. И сега пак сме в тунела, светим си с газения фенер и се надяваме", обяви той пред политици и офицери във Военна академия. И добави: "Надеждата на Сухопътни войски е като котката – с девет живота. Дано да ни стигнат, че не останаха много."

"На сухо" ли са Сухопътните войски

Острият тон на генерала вероятно има връзка с неофициалната информация, която бе потвърдена пред "Капитал" от няколко независими източника, че проектът за 150-те бронирани бойни машини вероятно ще претърпи поредно отлагане след 16 декември. Един от много вероятните сценарии, които хората от отбранителния бранш коментират, е, че и четирите участника в надпреварата ще направят оферти, надвишаващи пределната сума от 1.46 млрд. лв. Причината според източници на "Капитал" е, че военното министерство е вкарало в заданието всевъзможни неща и екзотични екстри (например картечница със "съветски" тип боеприпаси), като най-оскъпяваща е била частта за комуникационно-информационните системи. Няколко независими източника твърдят, че заданието е написано така, че в крайна сметка комуникациите да доставяни от щатската фирма "Харис", чийто местен представител "Електро Прогрес" е собственост на известния бизнесмен и бивш управляващ партньор в "Икуест" Георги Крумов.

Оттук нататък отбранителното ведомство ще има няколко варианта за действие, всеки от които е свързан с процедурно забавяне и/или целенасочено "тупане на топката". Военното министерство би могло да поиска увеличаване на бюджета (което изисква ново гласуване в парламента) и рестартиране на процедурата, орязване на по-амбициозните изисквания в RfP документацията и/или пък допускане на още фирми. Последното би удовлетворило протестите на турската OTOKAR, италианската IVECO и щатската Textron, които не бяха включени в "късия списък" за участие, както и на мистериозната американска The Armored Group (TAG), която изненадващо се самопредложи в края на септември, въпреки че процедурата вече беше в напреднал стадий.

Made in USA

Тук е мястото да се отбележи един ключов детайл - в настоящия къс списък от потенциални изпълнители на проекта не присъства 100% американска компания. Дори General Dynamics Land Systems (GDELS), която заедно с финландската Patria в момента минава за фаворит, всъщност е европейско подразделение на мултинационална корпорация с преобладаващо щатско участие. Показателно е, че GDELS до момента не е получавала директна и нееднозначна подкрепа от посолството на САЩ у нас по начина, по който това се случваше при покупката на изтребителите F-16.

В този контекст е важно да се проследи как ще протече посещението на премиера Бойко Борисов във Вашингтон в края на месеца и срещата му с щатския президент Доналд Тръмп. Ако по време на разговорите въпросът с модернизацията на българските сухопътни войски бъде пряко засегнат, настоящата процедура едва ли ще продължи без участието на чисто американска отбранителна фирма. Което вероятно ще върне проекта в изходната му точка.

След всичко това горчивият и гневен тон на пехотинец номер едно ген. Михаил Попов е някак си закономерен и оправдан. "Чувал съм, че ние сме гръбнакът на българската армия. Но кога се грижим за него? Когато стане късно. Сухопътни войски сме първи по проведени учения, по участници в тях, първи сме по участие в мисии, първи сме при оказване помощ на населението. В другите области, особено свързани с финансирането, често не може да се класираме дори в челната тройка", метафорично обобщи ситуацията генералът. И с нетипична откровеност отсече: "Това е може би защото не сме атрактивни. Може би защото не мога да правя вятър на този или онзи. Може би причината е, че не пълня ушите на хората, че сме най-важни, най-ценни, най-най."