Плащай, за да живееш

- Подобна политика е изключително рискова за пациентите с ниски доходи, които могат и да не си позволят частично или изцяло цикъла на лечение.

- Здравната каса плаща най-евтиното лекарство, което обаче невинаги е най-доброто; така хората, които могат да си позволят по-подходящото лечение, не могат да се възползват в пълна степен от това, че плащат здравни вноски.

Фармацевтичните компании и пациентските организации настояват, че средствата, които здравната каса отделя за лекарства на хронично болни - близо 800 млн. лв., трябва да се увеличат и да се разпределят по-справедливо между всички пациенти. Техният интерес в случая е очевиден, но основният им аргумент заслужава внимание - в случая с масовите заболявания много пациенти се отказват от терапията си или я намаляват по финансови причини, а това води до непрекъснато увеличаващ се брой инфаркти и инсулти, за чието лечение обществото плаща скъпо.

През 2018 г. здравната каса е платила напълно или частично медикаментите на 1 953 697 пациенти с масови заболявания. Според информацията всеки от тях е платил средно 150 лева допълнително от джоба си, за да получи лекарствата си. По данни на световната маркетингова компания IQVIA и Европейската асоциация на иновативните производители България е държавата в ЕС с най-голямо плащане в брой от джоба на пациента за лекарства – 34% от целия пазар на лекарства с рецепта от 2.5 млрд. лв., или 758 млн. лв., е покрит от здравната каса, останалите 66% са доплащания от самите пациенти.

За да може да намалее процентът, който пациентите плащат в брой за животоподдържащо лечение, при положение че цените на лекарствата са най-ниски в ЕС и продължават да падат, през следващите години е необходимо сумата от 300 млн. лв., които пациентите сега доплащат, да се свие.

Защо пациентите доплащат

В данните, предоставени от здравната каса, ясно личат няколко основни проблема за болните хора. Първият е, че и до момента здравната каса и здравното министерство смятат, че най-масовите заболявания – сърдечно-съдовите, не могат да се покриват напълно. И най-евтиното лечение струва много за нея и затова тя плаща частично – основно 25%, 50% или 75% от цената на най-евтиното лекарство в групата. Ако лекарят прецени, че болният се нуждае от по-скъпо лекарство, доплащането се увеличава, тъй като НЗОК покрива само процента от стойността на най-евтиния медикамент. Така излиза, че за 50% покритите медикаменти за сърдечни проблеми пациентите са доплатили 146 млн. лв., а касата е дала само 86 млн. лв. При 25% от покритите хапчета за сърце пък доплащането от пациентите е 107 млн. лв., а касата е покрила 26.8 млн. лв.

Според данните здравната каса плаща повече за лечение на диабет, от който по нейни данни страдат 380 хил. души, отколкото за сърдечно-съдови заболявания, където болните са над три пъти повече - 1.2 млн. души.

Това обаче не значи, че и при диабета, и при психиатричните заболявания, астмата и рака пациентите не доплащат нищо, ако лекарството е 100% покрито. Болните от диабет са доплатили общо 22.5 млн. лв., като 10.7 млн. лв. от тях са за напълно платени лекарства. Притеснителното е, че и пациентите с рак и психиатрични заболявания също са били принудени да доплатят над 2 млн. лв. за лечението си.

Защо се получава така, че пациентите доплащат и за напълно покритите медикаменти? Причината е, че обикновено в една група лекарства има няколко медикамента, като касата приема да покрива стойността на най-евтиния медикамент. Така, ако лекарят е изписал по-скъпо лекарство, то не е напълно безплатно за пациента, независимо от това дали му действа по-добре и какво е заболяването му.

Размерът на истинските плащания за лекарства за масови заболявания не е съвсем точен, защото част от нуждаещите се не ползват рецепти от здравната каса. Причините са две – понякога доплащането от НЗОК е по-ниско от таксата за преглед – 2.90 лв. за личен лекар или специалист, или пък НЗОК не покрива всички медикаменти, от които пациентът се нуждае, и той предпочита да не чака само за един или два и си пазарува директно от аптеките.

Съществува и още един феномен, който лекарите изтъкват – поради финансови причини пациентите им пестят от лекарства – намаляват дозата, и затова заболяванията им не са добре контролирани. Преди две години здравното министерство планираше да глобява личните лекари, ако пациентите им имат високо кръвно налягане или висока захар, но се отказа заради това, че лекарите не могат да бъдат отговорни дали пациентите имат пари за лекарства.

От една от фармацевтичните компании, които осигуряват множество лекарства за основни социално значими (масови) заболявания - хипертония, сърдечна недостатъчност, стенокардия, диабет, заболявания на щитовидната жлеза и др., посочват няколко числа за нивото на покритие от здравната каса.

"Делът на пациентите, които получават своята терапия през НЗОК, през последните три години е около 50-60%. При нас например броят на пациентите, които ползват плащания от касата, е равен на тези, които си купуват лекарства на свободния пазар, което означава, че реално той е два пъти по-голям от този, който НЗОК покрива. В повечето страни в Европа, когато се говори за реимбурсирани продукти, се има предвид 100% заплатени от съответния здравен фонд. В България за съжаление това не е така. Само за пример - един от най-предписваните кардиологични продукти се покрива около или под 10%, останалите 90% пациентите доплащат сами", коментира д-р Ана Цакова, изпълнителен директор на "Мерк България".

Като първа причина за това, че касата не покрива всички лекарства на всички болни, вероятно би се посочила липсата на достатъчно пари. Това, разбира се, е вярно, но само отчасти. Всяка година бюджетът на здравната каса се увеличава. През тази година например увеличението беше 400 млн. лв. Те обаче отиват основно за болнично лечение, което е най-скъпата услуга в сектора, вместо за профилактика и извънболнична грижа. Лекарствата наистина са единствената стока в сектора, която има ясна цена, която се регулира до максимум от държавата. Трудът на медиците все още няма цена и болниците имат стимул да приемат всички, пристъпили прага им. Работа на здравните институции е да преодолеят тези изкривявания в системата и да преразпределят средствата от болниците към лечението на болните у дома.

Как доплащането да намалее

"В момента съществуват два вида доплащане – явно и скрито, при което пациентите направо си купуват лекарствата с пари от джоба си. Тези два вида доплащания се отразяват пряко върху пациентите, защото те сами решават да не се лекуват, ако се почувстват по-добре, и започват да пестят от джоба си. Проблемите в България са два – първо няма широк достъп до нужното на всеки лечение, а след това няма и придържане към терапията – болните или се отказват от лечение по финансови причини, или взимат по-малки дози и се влошават", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. Той казва още, че доплащането е все така високо, независимо от отстъпките от цената от 180 млн. лв. годишно, които компаниите правят на здравната каса. Отделно от това част от производителите са поели доплащането на пациентите за скъпите лекарства, които са частично платени. Само през миналата година те са отделили за това 80 млн. лв. Освен това част от компаниите са се опитали да намалят допълнително цените на своите продукти

"Всичко това се прави на база на най-ниските цени на лекарствата в ЕС, но възможностите на бизнеса не са безкрайни, той работи под непрекъснат ценови натиск, на ръба на икономическата рентабилност. Това е и причината да има такова масово изтегляне на лекарства от продажба в България", казва Денев.

"Нееднократно сме действали за преодоляване на неравностойния достъп до лекарствена терапия на различните заболявания. Положителна оценка за социалната политика на една държава се постига, когато всички нейни граждани, независимо от вида на заболяването, получават необходимото достатъчно високо заплащане за лекарственото си лечение от обществените фондове срещу своите здравноосигурителни вноски", коментира Николай Хаджидончев, председател на "БГФарма", организацията, която обединява генеричните фармацевтични компании, представени в България. Той отбелязва, че в останалите държави от ЕС вноските за здраве покриват 65-75% от стойността на необходимите лекарства, а останалото се покрива от допълнителни застраховки или в брой, докато в България пациентите доплащат от семейните си бюджети 66% от стойността на медикаментите.

"Това нарушава нормалния достъп до лечение по финансови причини. Надяваме се в искреността на намерението на институциите поетапно да се повиши минималният процент на заплащане за най-важните лекарствени групи през бюджета на НЗОК за следващата 2020 г.", казва Хаджидончев.

Деян Денев допълва, че държавата трябва да работи за увеличаване на достъпа до иновативна терапия и за намаляване на доплащането на пациентите.

"Инвестициите в здраве трябва да се увеличат. По-добрата профилактика, диагностика и лечение на заболяванията ще се отплати в дългосрочен план, защото българите ще живеят по-дълго и ще бъдат по-здрави", смята той.

През последните години здравните институции периодично предлагат здравното министерство да отдели фонд и да започне да плаща лекарствата за редки болести, при които около 6000 души ползват медикаменти за 115 млн. лв. и тези средства да се ползват за увеличение на средствата, давани от НЗОК за масовите заболявания.

"Ако се върнат лекарствата към министерството, това ще върне квотите за отпускането им и винаги ще остават пациенти без лекарства. Просто трябва да се промени начинът на финансиране – здравната каса пак да отпуска лекарствата за редки болести, а здравното министерство да ги плаща от бюджета си", казва Пенка Георгиева, председател на пациентските организации "Заедно с теб". Според нея НЗОК не се справя с договарянето на цените на лекарствата и има още резерви да осигури по-ниско доплащане на пациентите.