Брюксел е недоволен от състоянието на тунелите в България

Съоръженията не се поддържат според минималните изисквания по директива, твърди Европейската комисия

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България не умее и не знае как да се грижи за тунелите си. Това, общо взето, става ясно от съобщение на Европейската комисия (ЕК) днес. Тя обяви, че е изпратила уведомителни писма на Белгия, България, Италия, Испания и Хърватия, тъй като не спазват директивата за минимални мерки за безопасност в тунелите, дълги над 500 м.

Тунелите у нас са болезнена тема и явно вече и Брюксел го знае. Те са трудни за поддържане и са станали опасни с времето, яъпреки че за тях се харчат много пари по непрозрачен начин - това е накратко ситуацията. Отговорните институции като Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и подопечната му Агенция "Пътна инфраструктура" просто не се справят с ангажиментите си.

Сега България има два месеца да се подготви с отговор за мерките, които са приели за коригиране на положението. Ако те не го направят, ЕК може да реши да приеме мотивирано становище.

Трагедията в "Ечемишка"

През февруари 2017 г. осветителна греда в тунел "Ечемишка" на магистрала "Хемус" падна върху автомобил и уби жена. Това се случи в тръбата за София, където не е правен съществен ремонт от 1984 г., когато е пусната в експлоатация. И все още не е предвиден такъв.

Нелепото в случая бе, че за лошото състояние на "Ечемишка" се е знаело от 2005 г. Тогава пътната агенция сключва договор с Консорциум "Техностил 2001-Курортно строителство", в който 99% са на свързаната с ДПС фирма "Трансстрой-Бургас". Тя получава авансово 2.4 млн. лв., но така и не започва работа.

Както "Капитал" написа тогава в свой коментар по темата: "Тунел "Ечемишка" е каталог на превзетата, некадърна държава."

И досега във въпросната тръба не е извършен голям ремонт, освен че след инцидента бяха подменени осветлителните системи за 304 хил. лв. Кога ще има пълен ремонт, не е ясно. От АПИ коментираха пред "Капитал", че през 2019 г. не е предвиден такъв, защото тече ремонт на "Витиня" и движението на "Хемус" ще се затрудни съвсем.

Остават още притеснения

Трагичният случай освети огромния проблем, който съществува с поддържането на тунелите. Тогава служебният регионален министър Спас Попниколов нареди да се изготви доклад за състоянието на съорженията по републиканската пътна мрежа. От него стана ясно, че общата дължина на тунели с "много висок, висок и съществен риск" по нашите пътища са над 10.5 км..само за едната тръба. Иначе казано: 21 км тунели у нас са опасни.

Само от 2016 г. насам в ремонтит за тунел "Витиня" са налети над 27 млн. лв. за ремонти, сочи справка от АПИ. Според източник от строителния сектор там има голямо напукване и е необходимо сложно преизчисляване, което досега никой не успява или не се наема да извърши, за да бъде укрепено съоръжението по ефективен начин.

Казус има и с тунел "Топли дол" на "Хемус", чието състояние също е обозначен като притеснително в доклада от 2017г. От АПИ обясниха в отговор за "Капитал", че там "през последните 10 години са извършвани текущи дейности, свързани с поддържането на съоръженията", без да уточнят за какви точно дейности и на каква стойност става въпрос.

Всички тези ремонти се възлагат на пътноподдържащото дружество за "Хемус" - държавната "Автомагистрали". Договорите се сключват за фиксирана сума - напр. 10-20 млн.лв. за няколко години, но впоследствие без състезание им се възлагат дейности за милиони левове, а те от своя страна ги превъзлагат на други фирми.

Бъдещето на тунелите

Занапред у нас предстоят да се построят редица големи тунелни обекти по пътища, жп трасета и метролинии. Скоро трябва да започне строителството "Железница" на магистрала "Струма", който ще е най-дългият у нас - над 2 км. По отсечката през Кресненското дефиле трябва да се построят още общо 4 км тунели.

Източници от строителния бранш споделят, че в България има недостиг на специалисти в тунелното строителството. Според коментарите от сектора основна причина да бъде отхвърлен варианта за 15 км тунел на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле беше именно строителното лоби: никоя българска компания нямаше да може да се справи с неговото изграждане. Поддръжката му също щеше да е много трудна: ако пътната агенция и държавата като цяло не може да се погрижи за тунел "Ечемишка", дълъг малко над 800 м, абсурд е да се разчита за такова огромно съоръжение.

Притеснителното е, че у нас се действа на принципа: ако не се случи трагедия или Брюксел не размаха пръст, проблемите се трупат и прашасват, а опасността продължава да се надвесва над автомобилите.