Еврото – все така близо и все така далеч

Все още не е ясно и дали някои от страните - членки на еврозоната, няма да поставят неформално към България и други условия, използвайки желанието на местните политици да постигнат бърз успех с еврото. Най-често споменавана е нуждата от напредък в областта на независимостта на съдебната система. Те не са записани в писмото с шест мерки от юни миналата година, с което страната заяви желанието си да стане част от държавите, ползващи евро като национална валута. В посланието на еврогрупата миналата година обаче беше споменат Механизмът за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа (CVM). Не че тук не сме наясно, че напредъкът в тази област е критично нужен, но поставянето на нови условия за ERM II ще се превърне във втори Шенген - България уж е изпълнила критериите за членство още през 2011 г. според еврокомисията, но все още стои извън европейското пространство без граници. Подобен подход има един недостатък – може да е дестимулиращ за правителството и ентусиазмът му да се изпари.

Кой е най-оптимистичният и най-песимистичният срок?

Първото редовно заседание на Еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) след лятната ваканция на европейските институции е през октомври. Това е и най-ранната дата, в която може да очакваме България да получи "да" за преддверието на еврозоната. Другите фактори, които може да отложат решението, са свързани със структурирането на новата еврокомисия (през октомври тя все още ще се формира) и все по-реално изглеждащият сценарий за твърд Brexit наесен. Тези две събития може да изтласкат решението за България за след ноември.

При песимистичния вариант българската кандидатура може да остане за следващата година, ако например ЕЦБ поиска първо всички мерки, които предлага БНБ за двете банки с проблеми, да бъдат изпълнени. Например покриването на капиталов недостиг с текущи печалби може да означава първо да се видят одитирани отчети за 2019 г.

Кой взима решението дали да бъдем допуснати в т.нар. чакалня за еврото?

Официално – страните от еврозоната, Дания (която е в ERM II) и ЕЦБ. Неформално обаче, ако еврокомисията и ЕЦБ са ОК със свършеното от България по ангажиментите, които поехме миналата година (освен банковия съюз те включват и куп промени в различни закони), останалите страни едва ли ще са против.

Кога най-рано страната може да използва еврото като национална валута?

Всяка страна, която иска да влезе в еврозоната, трябва да отговаря на няколко критерия за конвергенция – ценова стабилност, определени нива на дълг и бюджетен дефицит, ниво на дългосрочния лихвен процент и минимум две години престой в обменно-валутния механизъм (ERM II). Тоест на теория две години след като левът се присъедини към ERM II, България би могла да започне да използва еврото като национална валута. На практика - едно такова решение е предшествано от нов неформален кръг от разговори с държавите от еврозоната, както и оценка дали присъединяването на съответната държава към клуба на ползващите еврото няма да доведе до рискове за икономиката й, както и на еврозоната като цяло. В този документ се прави преглед доколко държавата кандидат покрива горните четири критерия, а слабото място на България през последните години обикновено е инфлацията.

Защо България иска да приеме еврото?

Извън чисто икономическите ползи – по-ниски транзакционни разходи за бизнеса, по-ниска цена на кредитиране, по-добър имидж за чуждите инвеститори и т.н., членството в еврозоната реално означава по-силна интеграция към ядрото на ЕС. Включително и още един, независим институционален надзорник върху банковата система в лицето на ЕЦБ. Което при традиционно слабите и силно политически зависими институции в страната си е плюс.