Любен Гоцев: Генералът сянка

Така през 1977 г. Гоцев е назначен във външното министерство, но запазва поста на зам.-началник на ПГУ. Като такъв придружава американския президент Ричард Никсън при частното му посещение в България през 1982 г. Тогава Гоцев вече е кандидат-член на ЦК на БКП. Година по-късно обаче топразузнавачът е уволнен от ДС и продължава работата си само в МВнР. Причината - правилникът на специалните служби не позволява техни офицери да са и партийни функционери от такова високо ниво.

През декември 1989 г. Гоцев е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи в първото правителство на Андрей Луканов след промените. Месец по-късно е повишен в звание генерал-майор с указ №141 на Държавния съвет. Всъщност той става генерал едва след промените, когато вече не е служител на ДС. Гоцев прави историческо изказване пред колегиума на МВР, където ясно заявява на служителите на министерството, че задачата е "БСП да спечели предстоящите избори с 50+1 гласа", показва стенограмата от заседанието. Една от мисиите на Гоцев като първи зам.-министър на вътрешните работи е разграждането на ДС, но по такъв начин, че да съхрани служителите й.

Ключовото му назначение идва през април 1990 г., когато оглавява предизборния щаб на БКП/БСП по време на първите демократични избори за Велико народно събрание. Оттам тръгва и легендата за раздаваните от него куфарчета с пари в зората на прехода. "Те ни бяха помолили да отпечатаме предизборни плакати на БСП в печатница в Гърция. Парите за плакатите ги даваше Любен Гоцев.", спомня си Красимир Райдовски, тогава служител на ПГУ под прикритие в Гърция. И допълва, че плакатите на СДС също са били печатани в Гърция, но ги платили други. За раздаване на пари от страна Гоцев в предизборната кампания свидетелства и бившият служител на ДС Продан Проданов.

В крайна сметка БСП печели изборите. Според изследователя на архивите на ДС Момчил Методиев по това време са съществували достатъчно обосновани съмнения за манипулации на изборните книжа от предизборния щаб на социалистите.

След изборите Любен Гоцев става външен министър и във второто правителство на Луканов. Следва посланическо назначение в Холандия, но мандатът му е прекратен след идването на СДС на власт.

Добре платен консултант

Според изповедта на самия Гоцев в книгата на Зоя Димитрова "Човекът в сянка" той е пенсиониран на 62-годишна възраст. (Между другото - той се опитва да спре издаването на тази книга.)

Година по-късно получава предложение от създателя на Източната европейска петролна компания (ИЕПК) Димитър Димитров, бивш служител на Второ главно управление на ДС, да стане консултант на фирмата. Сред създателите на фирмата е и друг агент на ДС - Тенчо Тенев-Свинаря от Хасково.

В ролята си на консултант Гоцев получава кабинет на четвъртия етаж на хотел "Орбита", висока заплата и служебна кола, като фирмата плаща и обучението на дъщеря му. На втория етаж на хотела са фирмите на т.нар. борци. Годината е 1994 г. Групировките вече за започнали да набират мощ, рекетират малкия бизнес, крадат коли, завладяват сектори в търговията, а Гоцев... тепърва се запознава с техните представители. Помните началото на текста, нали ?

Ролята на генерала като консултант на ИЕПК е неясна, но пък създава митология около личността му. "Обядите и вечерите бяха безкрайни, цялото политбюро мина през офиса, всички разузнавачи - също. Вместо да си гледаме бизнеса, се превърнахме в една пиянска дружинка. Реална полза за бизнеса нямаше никаква. Гоцев нямаше работещ контакт. Той беше само разходи", спомня си Тони Джунилов, изпълнителен директор на ИЕПК, цитиран в книгата. "В същото време Гоцев се правеше на стожер, който управлява пионките. Ние имахме бизнес преди него, бяхме сключили договорите, преди той да дойде във фирмата, доставките на нефт бяха уговорени преди него, имахме парите преди това. По това време правехме по 20 милиона долара оборот на месец. Хората, които идваха при Гоцев в "Орбита", мислеха, че той раздава парите."

От този период е и случката, когато Гоцев вика Маджо при сътрапезниците и той пристига бързо, с мокра коса, току-що излязъл от фитнеса. Въпросната история многократно е преразказвана в медиите и поради което на Гоцев се приписва, че едва ли не е създател на СИК. Следва разрив във фирмата. Между другото ИЕПК се оказва сред най-големите длъжници след банковия крах от 1996 г.

През 1996 г. ген. Любен Гоцев става консултант на Международната ортодоксална банка "Свети Никола" - т.нар. Банка на Първо главно. Той е човекът, който през 1997 г. довежда в нея собственика на "ЮКОС петролуем" Митко Събев, Денис Ершов и Петя Славова, които впоследствие превземат банката. Сега тя се нарича Инвестбанк.

Гоцев фигурира като съдружник в десетина фирми, които обаче нямат особен икономически успех. В крайна сметка се оказва, че въпреки митологията, че е "раздавал куфарчета с пари", той по-често е бил "на заплата", отколкото мастит бизнесмен.

"Гоцев създаваше около себе си ореол на конспиративност. Той искаше да се разбере, внушаваше, че от него зависят нещата в държавата, че той дърпа конците. А от него нищо не зависеше."

Красимир Райдовски

ексофицер от Първо главно управление на Държавна сигурност и говорител на правителството на Жан Виденов

През 1998 година става един от създателите на т.нар. "Генералско движение" в БСП, заедно с о.з. ген. Бриго Аспарухов, оз. Полк. Цвятко Цветков, о.з. полк. Димитър Иванов, Младен Червеняков и др. Според самия Гоцев идеята е на Николай Добрев - старите кадри на партията да помагат за развитието и. Но подозренията, че "Генералското движение" опитва да влияе върху взимането на решенията в БСП и създаването на интриги го оставя в изолация и в крайна сметка то се проваля.

Кръгът "Монтерей"

"Митичният" кръг "Монтерей" всъщност е създаден не от Любен Гоцев, а от неговия приятел Виктор Вълков - дипломат, член на казионното БЗНС по времето на социализма, вицепремиер и външен министър в правителството на Димитър Попов и бивш агент на ДС. Първоначално членовете на кръга започват да се събират в ресторанта на БОДК срещу американското посолство. След това се местят в ресторант "Крим" и накрая в ресторант "Монтерей", срещу дипломатическите блокове в столичния квартал "Изток".

Самият ресторант е собственост на друго бившо ченге - Ангел Стойчев, ексшеф на 8-о РПУ на МВР преди 1989 г., който тогава е в много близки отношения с друг герой на прехода - Румен Гайтански-Вълка. На неформалните срещи обикновено присъстват бивши ченгета от ДС, бизнесмени и бивши дипломати като оръжейният търговец Младен Мутафчийски (сътрудник на ПГУ), бившият шеф на Софийското градско управление на МВР Чавдар Чернев, бившият шеф на ЦСБОП Любен Левичаров, бившият шеф от Шесто управление Цвятко Цветков, бившият шеф на ДАНС Иван Драшков и други. Голяма част от тях са с доста успешен бизнес. Виктор Вълков например е член на надзорния съвет на Интернешънъл асет банк, за която се твърди, че е доминирана от Младен Михалев-Маджо. Младен Мутафчийски пък приживе беше съдружник с него в луксозния комплекс "Хелена ризорт" в Слънчев бряг. Тоест много от членовете на кръга "Монтерей" имат повече основание да се наричат близки до "сикаджията" Маджо, отколкото до Любен Гоцев. В свое интервю от 2014 г. за "24 часа" самият генерал описва идване на Михалев на обяд в "Монтерей", когато той си говори основно с Виктор Вълков, а с него не разменя и дума. Въпреки това миналата седмица Михалев присъства на погребението на генерала на Централните софийски гробища.

Хората от кръга "Монтерей" обаче в никакъв случай не трябва да се подценяват - голяма част от тях имат съпричастност към комунистическите тайни служби и участват в мимикрията им в уж демократични такива. В своята книга "Преходно време" Димитър Луджев, вицепремиер в правителството на Димитър Попов, разказва, че хората, на които е възложено демонтирането на ДС, са Петко Ангелов, Чавдар Чернев, Чавдар Петков, Ангел Стойчев. "М-р Чавдар Чернев ми беше предоставен и препоръчан от Виктор Вълков в офиса на БЗНС", пише Димитър Луджев. Спомняте си и задачата на Любен Гоцев като зам.-министър на МВР, нали?

Любен Гоцев отива на разпит пред съда по делото срещу братя Маргини за поръчката за неговото убийство Фотограф : Георги Кожухаров

Мишена за Маргините

Любопитен факт е, че през 2005 г. изтече информация, че братята Красимир и Николай Маринови-Маргините са поръчали убийството на Любен Гоцев заедно с това на Иван Тодоров-Доктора и Никола Дамянов, последният беше близък до групировката ТИМ. Мотивите за подобна поръчка така и не са открити, но Маргините са задържани и стоят в ареста до 2007 г., въпреки че на финала делото срещу тях завършва с фиаско. Повечето наблюдатели разглеждат това разследване като част от вътрешната битка между Маджо и братя Маргини за наследството на групировката СИК. Всъщност бившият генерал от ДС се оказва "косвена жертва" на тези междуособици, които отдавна са загърбени.

Може би най-точното определение за Любен Гоцев дава Красимир Райдовски, ексофицер от Първо главно управление на Държавна сигурност и говорител на правителството на Жан Виденов: "Гоцев създаваше около себе си ореол на конспиративност. Той искаше да се разбере, внушаваше, че от него зависят нещата в държавата, че той дърпа конците. А от него нищо не зависеше."

Така че, базирайки се на документите и фактите, може да кажем: генералът от ДС, сивият кардинал на БСП, създателят на силовите групировки, диригентът на прехода не е това, за което се представя. И по-скоро влиянието му е повече митология, умело поддържана от самия него, в която любителите на конспирациите вярват, отколкото реалност.