Спорът със Северна Македония ще се решава с добросъседство и икономическо сближаване
Днешната междуправителствена среща на практика заобиколи потвърдената наскоро от КСНС българска позиция
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Вижда се огромната синергия, когато има добросъседство", заяви премиерът Кирил Петков на пресконференцията след междуправителственото заседание между България и Република Северна Македония, след като бяха подписани меморандуми за разбирателство за развитие на железопътната връзка София - Скопие, за земеделието и за малките и средните предприятия.
Засега българското правителство търси засилен диалог и напредък в икономическото и инфраструктурно сътрудничество между двете страни, докато спорните въпроси, които трябва да бъдат разрешени, за да падне българското вето върху преговорите на Скопие за влизане в ЕС, остават за по-късно и на практика не бяха дискутирани на днешната пресконференция.
Добросъседството на пиедестал
Общата пресконференция на двете правителства, която оповести подписването на три меморандума с още необявени условия и ангажименти, се проведе с приповдигнато настроение и тон. Целта на меморандумите е "икономическото развитие на целия регион - и гражданите на Северна Македония, и гражданите на България, ще усетят измерими подобрения на стандарта на живот. Ето защо добросъседството ще бъде сложено наистина на един пиедестал и около него ние трябва да работим", обеща премиерът Петков. Петков се похвали, че меморандумът за жп линията връща Коридор 8 обратно на картата. Двамата премиери посочиха, че всяка седмица, включително следващата, ще има среща на някоя от петте работни групи, които са се съгласили на ясен план за работа в следващите месеци и с обещание за конкретни резултати.
Според македонския премиер Димитър Ковачевски конкретните резултати биха означавали ако се обсъжда авиолиния, то в Скопие или в София да пристигнат туроператори от другата държава, които да договорят откриване на авиолиния между двете столици до 1 март; до 2023 г. да се изградят 13 км път до нов граничен пункт и той да започне работа; и чрез работа на всички работни групи и нормализиране на отношенията на двете правителства да се стигне до договор, чрез който да падне българското вето.
Политическите условия на заден план
Последният конкретен резултат на Ковачевски обаче не може да се случи без разрешаване на българските политически условия - въпросите 4+1:
- преодоляване на речта на омразата към България и българите,
- гаранция за ненамеса във вътрешните работи на другата държава,
- реабилитирането на жертвите на комунизма с българско самосъзнание по югославско време
- раздвижване на работата на историческата комисия
- условието "+1" - защитата на правата на българите в Македония, която президентът Радев равнява на вписване на българите в македонската конституция.
Първите две точки не бяха засегнати в днешните разговори. "Министерствата на външните работи ще работят в паралел, докато стават ясни резултатите като авиолинии, нови пътища, нови КПП, икономически сътрудничества, обща работа в образованието - едновременно паралелно да вървят политическите въпроси, така че ритъмът също да бъде толкова динамичен там", обясни Петков.
За съвместната историческа комисия стана ясно, че ще заседава 3 пъти в идните 4 месеца, а в отговор на журналистически въпрос Петков поясни, че засега в състава на комисията няма да се правят персонални промени, тъй като историците и от двете страни са демонстрирали, че са готови на конструктивен тон и конструктивни разговори. Тук пак си проличава стратегията на Петков - да се търси общото в по-лесните за решаване икономически и инфраструктурни въпроси, сближаването по които евентуално да спомогне за разрешаването и на трудните въпроси. "Когато тази група е една от пет, общият тон на разговора е само в посока конструктивен диалог и постигане на реални резултати", добави българският премиер. Въпросната комисия обаче буксуваше, дори когато заседаваше, така че честотата на работата не гарантира напредък.
По време на пресконференцията Ковачевски засегна и правата на самоопределящите се за българи в Северна Македония. Той посочи, че в македонската конституция се набляга на колективни права на групи и че "доколкото има граждани, самоопределящи се по друг начин, да могат да поискат да са част от конституцията". Така Северна Македония остава отворена към изискването на Радев, но това не го прави по-възможно. Промяната в конституцията на Северна Македония изисква две трети парламентарно мнозинство, каквото правителството в Скопие не може да постигне без подкрепа от опозицията, която пък изисква признаване в България на македонско малцинство - непреодолима червена линия за България. Според Ковачевски това потенциално може да се случи по пътя на държавата към ЕС, когато се отваря конституцията за промени. Изказването му обаче не представлява реален ангажимент в една или друга посока, нито обвързва решението на казуса с някакви срокове.
Така днешното заседание продължава тенденцията на разведряване на отношенията между двете държави, но засега не представлява напредък по най-трудните задачи от спора, а по-скоро ги оставя на заден план за по-късна дата.
3 коментара
Радев и Киро са поели ангажименти. До средата на годината ще бъде премахнато ветото за Северна Македония.
Икономическото сближаване, ако беше логично, щеше досега да се е случило от самосебе си, защото щеше да е мотивирано с реални печалби от стокооборота, а не с държавно дотирани пропагандни авиолинии, които ще летят празни ден до пладне, какъвто е Кировият хит.
От след Първата война, дала началото на Югославия, социално-икономическият вектор там е юг-север: през Солун към света и през Дунав за Европа. От двете страни на безперспективната посока изток-запад са били феодално-племенната Албания и изконният исторически враг България.
Няма как да се обърне посоката, колкото и удобен за базата Бондстийл да е коридор №8...
След Плевнелиев остана един словесен отпадък - "надграждане".
Киро ще се запомни с друг, също толкова лепкав - "синергия".
Дават ни за пример сегашните отношения между цял живот воювалите Франция и Германия. Да, за 50 г. със съвместни програми, "остъргване" на ръбвете в общата история и ОБЩИ ДЪРЖАВНИ ПОЛИТИКИ с областта на единението на нациите, Бон и Париж предобриха нещата дотолкова, че поколението на днешните им тийнейнджъри не знае, че страните са били противници в последната голяма война. И смятат, че са били съюзници срещу комунистите на злия Сталин. Или да не беше на злия Путин?...
Така че, изтриването на националния чип за сметка на конвергенцията и глобализацията е удобен западен подход за моделиране на общество от потребители-бройлери, но доколко е адекватен той на Балканите?
Ами не е.
Германите и галите не са една кръв. Ние с макетата как да разделим Климент Охридски, Гоце, Талев и останалите от плеядата, при положение, че от 1945 г. до момента Титовата пропаганда е възпитала 3-4 поколения потомци на някогашни българи в Повардарието в абсурда омраза към де що българско има? И продължава да го прави.
В поробителката Турция ме срещат усмихнати с "комшу", а в "братска" БЮРМ - с "мръсен бугарин".
Докога на злото ще отвръщаме с добро? Да, Христос, ни учи на смирение и да подлагаме бузата си, но веднъж.
А българите спрямо безродниците го правим 24 часа в 7 дни в седмицата, 365 дни в годината в продължение на 77 години.
Е, доста!
Гола демагогия, икономиката има нулева връзка с ветото и причините за същото. Киро опитва да баламосва публиката за да прокара американските интереси. Но твърде елементарно и дори инфантилно.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.