КСНС: Крачка назад в преговорите със Северна Македония

Позицията на президента и партиите усмирява амбициите на Кирил Петков за бърз завършек на спора дни преди посещението му в Скопие

Продължилият 5 часа КСНС препотвърди българската позиция за Северна Македония и на практика комбинира досегашните български позиции от последните 3 години
Продължилият 5 часа КСНС препотвърди българската позиция за Северна Македония и на практика комбинира досегашните български позиции от последните 3 години
Продължилият 5 часа КСНС препотвърди българската позиция за Северна Македония и на практика комбинира досегашните български позиции от последните 3 години    ©  Цветелина Белутова
Продължилият 5 часа КСНС препотвърди българската позиция за Северна Македония и на практика комбинира досегашните български позиции от последните 3 години    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Връщане назад към някои от позициите на ГЕРБ и ВМРО за Северна Македония и малки шансове за бързо решение на спора. Така може да се обобщят резултатите от продължилия до понеделник вечерта петчасов Консултативен съвет за национална сигурност. Заключенията от заседанието връщат на дневен ред Рамковата позиция от 2019 г. и последвалата я декларация на 44-ото Народно събрание. Tогава те допълнително обтегнаха отношенията с Република Северна Македония и поставиха трудно приемливи за съседката ни условия, които се оказаха и трудни за разбиране от партньорите на България в ЕС. По този начин твърдата линия спрямо Северна Македония взима превес, но в приетия от Консултативния съвет текст има компромиси и към по-либералните позиции на "Демократична България" и "Продължаваме промяната".

В изявлението си Радев усмири и амбициите на Кирил Петков, който на 18 януари ще посети Скопие по случаи 30-годишнината от българското признаване на Македония, за бързо разрешение на обсебилия българската външна политика спор. "Съгласието за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати", каза Радев след заседанието. Общото послание към Скопие обаче е за усилен натиск по досегашните искания на България, включително за историческите спорове, а не за ускорени преговори, базирани на икономическите интереси на двете страни. След изявлението Петков напусна залата, без да отговаря на въпроси.

За всекиго по нещо

Парадоксалното е, че исканията на КСНС са компромис между участниците, но въпреки това са ескалация на исканията спрямо досегашната заявена стратегия на "Продължаваме промяната", а и на служебното правителство на Радев, което през изминалата година се опита да направи българската позиция по-разбираема за европейските ни партньори и по-приемлива за Северна Македония.

Позицията на КСНС започва именно със завръщане към Рамковата позиция и Декларацията на НС от 2019 г., които бяха пълни с неприемливи за македонската страна формулировки спрямо македонската идентичност и език. Връщането им на дневен ред дни преди Петков да замине за Скопие, са ясен реверанс към "Има такъв народ" и по-малко към БСП, но бяха приветствани и от Десислава Атанасова от ГЕРБ. И двата документа обвързват какъвто и да е прогрес в преговорите с напредък в работата на съвместната историческа комисия, която стои на едно място вече две години. Налице е и изискването в официалните си документи Северна Македония да не може да използва фразата "македонски език", както и да признае, че езикът на страната е еволюирал диалект на българския. Именно българските претенции за езика бяха остра точка на конфликт и по-късно отпаднаха от преговорните точки на България. От изявлението на Радев не стана ясно дали сега се връщат на дневен ред, но в Скопие едва ли са забравили предишните спорове.

Едновременно със завръщането на позициите от времето на "Борисов 3" обаче се появяват и двустранните работни групи по различни теми, заложени в Договора за добросъседство, предлагани от "Продължаваме промяната". Във фокуса върху върху засилените инфраструктурни връзки между двете държави, както и върху "енергийната и дигитална свързаност" си проличават идеите на "Демократична България" и "Продължаваме промяната".

Предложенията на КСНС към изпълнителната власт

1. При провеждане на външната политика на страната Министерският съвет да изпълнява националната позиция на България, като спазва изискванията, произтичащи от Договора от 2017 г., Рамковата позиция от 2019 г. и Декларацията на 44-ото Народно събрание.

2. Даването на съгласие за започване на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи.

3. Изпълнителната власт да продължи да работи за отчитане на изпълнението на Договора от 2017 г. в преговорния процес за членство на Република Северна Македония в ЕС.

4. Изпълнителната власт да изготви и обезпечи в кадрово и финансово отношение план за действие с мерки за постигане на осезаем напредък във всички области на двустранните отношения с Република Северна Македония.

5. Изпълнителната власт да предложи на партньорите в Република Северна Македония създаването на съвместни работни групи по области в съответствие с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с цел активизиране на двустранните връзки.

6. Изпълнителната власт да предприеме мерки за ускоряване изграждането на Коридор №8 съвместно с Република Северна Македония и Република Албания като единен проект в неговата цялост - автомагистрала, жп линия, енергийна и дигитална свързаност.

7. Народното събрание да предложи на законодателния орган на Република Северна Македония създаването на структуриран диалог между парламентарни комисии и групи за приятелство, който да засили доверието и да подпомага цялостния процес.

"България държи на пълното равноправие на македонските българи с останалите части от народи на Република Северна Македония, изрично изписани в тяхната конституция. Десетилетната политика на дискриминация на македонските българи, 120 000 от които са и български граждани - а с това и граждани на ЕС, в последно време ескалира в открити публични атаки срещу граждани, декларирали българския си произход", заяви Радев след заседанието, като по този начин за пореден път повтори тезата си, че българите трябва да бъдат включени в конституцията на Северна Македония. В номерирания списък с условия обаче тази позиция на Радев е отбелязана само като "постигане на реални резултати по отношение на правата на македонските българи", което е по-близо до коалиционното споразумение между четирите партии, а не до непостижимата засега промяна в македонската конституция. Не се изтъква и числото 120 000 македонци с български паспорт, много от които са кандидатствали за такъв единствено като мост към ЕС.

Напредъкът става по-малко вероятен

КСНС не може да формулира политиката на правителството - отговорността за нея е на премиера и министрите, но въпреки това сега на Кирил Петков ще бъде по-трудно да осъществи надеждите си за бързо разрешение на спора. Възможностите му за компромиси сега са силно ограничени. Предложенията изпращат ясен сигнал към Скопие, че българската позиция не се е променила с нищо и не може да се очаква бързо разрешение на нещата. Включването на Рамковата позиция и Декларацията на НС като водеща точка допълнително може да създаде проблеми, ако българската външна политика се върне и към безкомпромисните им позиции за македонската идентичност и език. На практика КСНС комбинира всички досегашни позиции от 2019 г. насам в един документ.

Въпреки че според Радев и партиите позицията от понеделник вечер е "всеобхватна и единна", символно този ход може допълнително да затрудни преговорите, ако се счете от македонската страна, че за пореден път България променя правилата на играта, особено ако неофициалните преговори между правителството на Петков и бъдещото правителство на Димитър Ковачевски се различават от позициите, изразени от партиите и президента в понеделник вечерта.

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 3
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679
    • - 3
    • + 4

    Как пък всички грантови медии пишат едно и също!

    Нередност?
  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • - 3

    Запънали сме се като магаре на мост с тази Македония!

    Нередност?
  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 3

    Четейки текста, веднага ми идва на езика култовата реплика на Антон Радичев от Оркестър без име: Абе, защо ни правят на идиоти, бе?

    Какви срокове, каква нова икономическа посока на преговорите с БЮРМ? Каква културна дискусия с хора, дето ни викат татари и дето са ни пребъркали и присвоили цялата история? Български народни песни на братя Миладинови от десетилетия се издават оттатък Врдара без прилагателното български. Чукнете в уикито да видите как е изглеждала коридата на първото издание от 1861 г.

    Политическата и икономическата посоки на БЮРМ от десетилетия е юг-север Сърбия - Гърция, а не запад - изток Албания - България. Кой ще пътува по коридор 8 от Вльора до Бургас? По няколко рейса с туристи и 2-3 тира с керемиди Тондах и зарзават? Излазът на вътрешното Черно море е на 650 км от Скопие, а Солун им е на 250 км.

    Откъде ще се вземе пътникопотокът, който да осмисли изтърканата от преповтаряне теоретична авиолиния София-Скопие?

    Бях в Атина на милионния митинг срещу позицията на Ципрас за признаване на Македония, макар с Преспанския договор точка по точка Гърция да си взе всичко окрадено от историята си.
    Скопяните вече не са потомци на Александър Велики.
    Скопското летище вече не се казва Александър Велики.
    Магистралата от Грция на север не се казва Александър Велики. Паметникът насред Скопие вече не е на Александър Велики, а на някакъв "антички войн на кон"...

    20 години нито Европа, нито Америка, нито Капитал дори не поучаваха елините да не си търсят окрадената история.

    Македония е може би единствената тема, която еднозначно обединява българите и ни кара да загърбваме политическите, идеологическите, социално-икономическите, образователните, религиозните, културните и пр. различия помежду си.

    Няма политически лидер, партия или правителство, което да оцелее, ако тръгне напреки всеобщото чувство за гавра с национални светини, което скопяните правят от 1945 г насам.

    Турците, с които като народ би трябвало да се мразим заради робството, ме срещат в Истанбул с комшу. Сърбите, с които сме се клали във всички войни след Освобождението, ми викат брате. А потомците на много далечните роднини на баба ми от Охридско ми викат бугарин фашист?

    Преди Киро да тръгне с тия празни нагласи натам, трябва да си помисли, че вероятно ще иска и да се върне...

    Нередност?
  • 6
    weiss avatar :-|
    Weiss
    • + 1

    Не бях ходил в Македония никога. Преди няколко месеца минах от там, на път за Албания и обратно. Половината ден в Скопие и трите часа на връшане в Охрид ми стигат за цял живот. Отиди до ФИРОМ, Евпетра, виж, поговори с местните, пък после говори как сме се запънали като магарета точно ние. Няма такава българомразна сган! Наскоро в Ютуб ми попадна случайно листа с "Македонски народни песни" на някакъв тамошен юнак. За Биляната и Миле и какво ли не си беше очаквано и в реда на нещата, но с Руфинкината ме закопа...

    Нередност?
  • 7
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#6] от "weiss":

    Ходила съм много често до Македония и познавам различни хора - някои са чугунени глави, други са достатъчно интелигентни, за да знаят как да те развеждат из Охрид и околностите без да засягат по никакъв начин чувствителни теми. Значи, може.

    Нередност?
  • 8
    oshog avatar :-|
    Георги Драганов
    • + 1

    Интересно мнение. Почти сякаш има някакви частни интереси намесени.

    https://voinaimir.info/2022/01/macedonia-photovoltaics/

    Нередност?
Нов коментар