ИТН се очертава като управляваща опозиция

• Депутатите отхвърлиха миналата седмица двете проекторешения на управляващите за плащането на строителните фирми по спорните договори с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за поддръжка и ремонт на пътищата за малко над 1 млрд. лв., но коалиция отново предлага на парламента да гласува две решения - едното на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", а другото - на ИТН.

• На петия месец от началото на това Народно събрание от партията на Трифонов се сетиха, че формацията им е получила по-малко места в парламентарните комисии. От ИТН искат техни депутати да бъдат избрани за членове на две комисии и заплашват, че ако това не стане, ще бойкотират работата в тях.

Мамбите със Северна Македония

"Темата за Северна Македония е прекалено важна, за да се организират вътрешнокоалиционни мамби", каза в кулоарите на парламента в петък съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов. На ученическия лагерен жаргон "мамба" е да направиш на някого номер, задължително неприятен.

Иванов не назова в прав текст кои формации от управляващата четворна коалиция си правят такива номера, но коментарът му беше направен малко след като външният министър Теодора Генчовска заяви в парламента, че правителството има две външни политики по въпроса за ветото за преговори на Северна Македония с ЕС. "Външното министерство не говори за срокове. Има очевидно амбиции това да стане до края на френското председателство", каза Генчовска, като уточни, че различията не са с премиера, а със съветническия му екип по външна политика. Тя заяви това след изслушването й в парламента по повод нейна среща с германския външен министър Аналена Бербок, след която Бербок заяви, че има съгласие на България РСМ да започне преговори през първото полугодие на 2022 г.

Изслушването на Генчовска беше закрито, но след него депутати заявиха, че ИТН го е превърнала в "другарски съд" срещу премиера Кирил Петков и външнополитическия му съветник Весела Чернева. Нещо повече - по неофициална информация Генчовска показала грама от еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи, за да докаже, че премиерът е поемал ангажименти за вдигане на ветото за Северна Македония. Петков отрече обвиненията за разминаване в политиката по Северна Македония. "Всяко решение по темата задължително ще бъде взето от Народното събрание", увери той. Нападките продължи и Тошко Йорданов, който в неделя заяви по БНР, че премиерът се опитва "да заобиколи коалиционното споразумение" по въпроса с ветото.

Темата "Северна Македония" предизвиква напрежение в коалицията, защото освен ИТН срещу вдигането на ветото, преди западната ни съседка да е изпълнила поставените от България условия, е и БСП, която обяви въпроса за "червена линия".

Битката за и против безконтролните пари от АПИ

За разлика от казуса със Северна Македония, за чието решаване има по-дълъг хоризонт, проблемът с разплитането на възела около парите за строителните фирми трябва да получи развръзка през новата седмица. Това се наложи, след като миналия четвъртък депутатите не одобриха нито един от двата проекта за решение. Причината беше, че първоначално беше внесен от три от партньорите в управляващата коалиция - ПП, БСП и ИТН, един проект, който предвиждаше първо да се изплати половината от сумата, която АПИ дължи на строителните фирми по сключени от правителството на Бойко Борисов договори, а останалите - след като те приключат работата си по обектите.

Впоследствие обаче от ПП внесоха корекции, които предвиждаха втората част от сумата да се плати на фирмите, след като бъде изготвен доклад от съвместна комисия на регионалното и финансовото министерство, който да премине през одобрение от парламентарната антикорупционна комисия и след това да се гласува в пленарната зала. Мотивът е, че така ще се уточни каква точно работа е свършена и ще се гарантира прозрачност, защото договорите са сключвани на прогнозна стойност общо 711 млн. лв., но са надхвърлили многократно тази сума и тя е станала малко над 3 млрд. лв. Вместо кърпене на дупки строителните фирми са извършвали основни ремонти на пътищата, като по този начин е заобикалян законът, който изисква за тези дейности да се провеждат обществени поръчки.

Първият проект беше разгледан от регионалната комисия, а вторият - от правната, и това наложи и двата да бъдат гласувани в пленарната зала. При гласуването в четвъртък първият проект, подкрепян от ИТН, не получи подкрепа. Вторият, зад който застанаха ПП, БСП и "Демократична България", също не мина, защото опозицията от ГЕРБ и ДПС не подкрепи нито един от двата варианта.

Миналия петък обаче ПП и ИТН отново внесоха две проекторешения. Това на ПП на практика е същото - втората част от средствата по договорите да се изплаща само след одобрение от антикорупционната комисия и след това от парламента, като същото ще важи и за анексите към договорите за ново възлагане, което ще прави АПИ.

Проектът на ИТН е по-различен от предишния, който дава право на АПИ да възлага на строителните фирми чрез открити процедури нови ремонтни дейности по пътищата - с анекси към договорите им. Заедно с това пътната агенция се задължава да предприеме всички действия по завършването на ремонтите по подписаните от правителството на Борисов договори. След като от ПП решиха да подложат на контрол плащанията на строителните фирми, от партията на Трифонов внесоха друг проект - за създаване на временна парламентарна комисия, която да проверява и одобрява плащанията на всички министерства, както и на дружествата с държавно участие, а след това те да се одобряват с решение на Народното събрание.

Сблъсъкът по темата между ПП, БСП и "Демократична България", от една страна, и ИТН - от друга, се очаква да бъде тази седмица, а арбитър в спора отново се очертават да са ГЕРБ и ДПС.

На инат

Заради създалото се напрежение в коалицията и факта, че ПП, БСП и ДБ са с обща позиция по спорните въпроси, от ИТН се опитват да ги уязвят както могат. Миналия петък от партията на Слави Трифонов поискаха ново преразпределение на местата в две парламентарни комисии - по конституционни и правни въпроси и по бюджет и финанси, като дори внесоха в деловодството на Народното събрание съответни проекти. "Оказа се, че в началото ние сме направили един жест към "Демократична България" и те в повечето големи комисии имат по 2-ма народни представители с 16 депутати. Ние с 25 имаме също двама, а БСП с 26 имат по трима", заяви Ива Митева пред bTV.

Спорът за квотното разпределение в комисиите между четирите формации от мнозинството е от известно време. Първоначално от ИТН поискаха да запълнят с техни депутати незаетите места от ДБ в някои от комисиите, но председателят на парламента Никола Минчев отказа с аргумента, че така ще се наруши правилника за работа на Народното събрание. От ИТН предложиха да се направи ново преразпределение, защото това не отговаря на представителността на парламентарната им група, и заплашиха, че ако въпросът не се реши, ще бойкотират заседанията на комисиите. Въпреки че въпросът остана да виси, от партията на Трифонов не изпълниха заканата си.

Сега обаче въпросът отново е поставен на дневен ред, този път официално. В мотивите за искането си за рокади в двете комисии от ИТН са посочили, че за да не се нарушава правилникът за работата на Народното събрание, те трябва да получат полагащата им се квота в правната и бюджетната комисия. И дават пример с "Демократична България", които имат двама членове в правната комисия, колкото и ИТН, при съответно 16 и 25 депутати. Подобна е ситуацията и в бюджетната комисия.

Ако предложението на ИТН бъде одобрено в пленарната зала, двама депутати от ДБ - от правната и бюджетната комисия, ще трябва да ги напуснат.