След скандала: Законът "Магнитски" и има ли той почва у нас

Тогава служебното правителство на Стефан Янев създаде работна група, която да изработи механизми, за дa се пpeдпaзят дpyжecтвaтa c дъpжaвнo и oбщинcĸo yчacтиe и дpyги paзпopeдитeли c дъpжaвни средства oт ефекта на санкциите. А Министерството на финансите състави "черен списък" с рестрикции за компаниите, свързвани със санкционираните лица.

През февруари т.г. Върховният административен съд отмени действието на този списък по жалба на майката на Пеевски Ирена Кръстева и други засегнати лица. В мотивите беше посочено, че "глобалният закон "Магнитски" би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице".

Приемането в България на такъв национален закон означава в него да бъде отразена философията на оригиналния закон "Магнитски" на САЩ. Неговата особеност е, че има силно занижени стандарти за доказване при взимането на решения за налагане на санкциите, а при обжалване, обратно, са много високи. Решенията по американския закон са и вид коректив на бездействието на националните власти по отношение на нарушаване на човешките права и непреследването на корупция.

Идеята на "Продължаваме промяната", залегнала в разпространената в медиите чернова - запори на имущество и конфискация да стават по бърза писта и без съдебен контрол, беше отхвърлена от останалите партньори още тогава.

Близо шест месеца по-късно, когато по неофициална информация е възможно САЩ да санкционират в близките седмици още българи по глобалния акт "Магнитски", темата очевидно става отново актуална - както за управляващите, така и за опозицията, с която се очаква да бъдат свързани засегнатите.

Ето защо изтичането на проекта в началната фаза на писането му вероятно цели изпреварваща реакция. Но остава проблемът с изработването на такъв закон.

Опит да се заобиколят неработещите институции

От проекта ясно си личи, че управляващите опитват да намерят ефективен вариант за санкциониране на лица, за които българската прокуратура се разсейва, но проблемите около тяхното имущество и капитали са видими - както от обществото в България, така и зад граница. Такъв е примерът със санкционирания по "Магнитски" депутат от ДПС Делян Пеевски.

Въпреки всички публични скандали около него, особено след 2013 г., когато се опита да оглави ДАНС, държавното обвинение или прекратява проверките, свързани с него, или изобщо не ги започва. Което ясно онагледява и политическата зависимост на прокуратурата в България. Затова и управляващата коалиция прогласи за свои основни приоритети антикорупционната политика и провеждане на съдебна реформа, която да върне върховенство на правото.

Изтеклият проект за български еквивалент на закона "Магнитски" прави опит да заобиколи неработещите прокуратура и антикорупционна комисия КПКОНПИ. Той обаче има един съществен недостатък - дава възможност на политически лица без решение на съд да разпореждат запори и конфискации.

В месеците след съставянето на правителството темата беше замряла, след като ДБ, БСП и "Има такъв народ" се бяха противопоставили на подобни идеи. След изтичането на проекта партньорите заподозряха, че опозицията са се сдобили с черновата и са я разпространили, за да дискредитират правителството.

Министърът на финансите Асен Василев, а след това и министърът на иновациите Даниел Лорер потвърдиха, че темата е на дневен ред, но и двамата отрекоха, че същинският проект ще включва предизвикалите скандал текстове.

Какво предвижда черновата

Видялата бял свят чернова урежда въвеждането на черни списъци със санкционирани лица по подобие на закона "Магнитски". Проблемният текст е, че имуществото на лицата, които са в него, ще бъде запорирано.

Предвижда се още да бъдат създадени национални списъци на лицата и свързаните с тях лица, за които има данни, че застрашават националната сигурност - че използват с престъпни цели високотехнологични продукти; извършват злоупотреби и измами в киберпространството или нерегламентирана дейност на инвестиционни посредници или пък се опитват да трансферират чрез български банки средства с неустановен произход, както и злоупотреби със средства на ЕС.

Включването в един от двата национални списъка ще е основание за започване на проверка по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество и запориране на имуществото.

Ако учредител или председател на политическа партия и коалиция бъде включен в списъка, на формацията няма да се предоставя държавна субсидия. Според текстовете предоставянето на информация на новата структура, която ще бъде към министъра на финансите, не може да бъде отказано от съображения за банкова, търговска, държавна или служебна тайна.

В проектозакона е заложено още, че се създава междуведомствен съвет, който да защитава държавата от рискове за икономическата и финансовата система, който да бъде оглавен от финансовия министър Асен Василев. (Санкциите по глобалния закон "Магнитски" също се определят от финансовото министерство на САЩ.)

Това е друг спорен момент, защото се смята, че по този начин политически лица (в лицето на финансовия министър) ще вземат репресивни решения.

Какви са нагласите в коалицията?

Вицепремиерът Асен Василев потвърди за съществуването на работна група в Министерството на правосъдието, която работи по написването на подобен закон, но каза, че не е чел текста, разпространен в медиите.

"Това, което е публикувано, не е прието от работната група и не е пуснато за обществено обсъждане", каза Василев. Той обясни, че обявяването на санкциите по американския закон "Магнитски" преди година е заварило "дупка" в българското законодателство, а правителството е поело ангажимент да запълни тази празнота.

От БСП пък подчертаха, че в коалиционното споразумение няма предвиден специален закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата.

Председателят на парламентарната група на социалистите Георги Свиленски отрече такъв проект да е коментиран в коалиционен формат, нито вътре в самите партии от управлението.

По думите на Христо Иванов (ДБ) подобен закон е необходим. Той обаче посочи, че изтеклите текстове в медиите създават проблеми с конституцията и с Европейската конвенция по правата на човека. "Ние по никакъв начин не бихме подкрепили нещо, което създава такъв тип проблеми. В този смисъл ясно и еднозначно трябва да се каже - такъв законопроект няма и няма и да има", каза председателят на парламентарната група на ДБ.

"Фашизмът" и неговите изобличители

В реакциите си представители на участващата в управлението "Има такъв народ" се подредиха в един хор с ДПС и ГЕРБ. Депутатът от ИТН Станислав Балабанов определи фалшивата по същество новина за проекта, изтекъл в БНР, като "абсолютен фашизъм". "Ако това е минало през мозъка на някой политик - това е абсолютен фашизъм и това не може да бъде подкрепено от нормално мислещите хора", добави Балабанов.

От ДПС също определиха "законопроекта" като "пълзящ фашизъм".

А според Томислав Дончев (ГЕРБ) подобни текстове никога няма да бъдат приети. "Това, което повече ме притеснява, е степента на индивидуална и политическа патология, която е родила подобен текст, начин на мислене. Ако този текст никога няма да види бял свят, аз се притеснявам този начин на мислене какво ще произведе утре - врагове на народа", попита Дончев.

И все пак: нужен ли е такъв закон

По неофициална информация на "Капитал" към момента в коалицията има единомислие, че подобни текстове са неприемливи. "Продължаваме промяната" и "Демократична България" обаче ще настояват да се направят стъпки в посока приемане на закон, който да регламентира какво се случва с наказаните по закона "Магнитски" в САЩ.

По думите на Христо Иванов, докато в България няма независими съд и прокуратура, страната ще бъде отворена към това външни фактори, включително САЩ, да "правят подобни интервенции, които създават извънредни ситуации, които после се чудим как да ги уредим, и да произвеждаме ето такива публични драми".

"Ако не искаме да се чудим как подобен тип санкции да ги уредим във вътрешноправното си пространство, трябва да си оправим прокуратурата и да знаем как да я направим тази съдебна реформа. И в ГЕРБ, и в ДПС са абсолютно наясно с това нещо, просто трябва да излязат от политическия си ступор и да вземем решение принципно да си оправим къщичката", коментира той в парламента.

Междувременно в ефира на БНР министърът на иновациите Даниел Лорер каза, че подобно законодателство е нужно. Появилият се в медиите текст по думите му обаче е "някаква заготовка за проект, която е един от многото варианти за закон по темата". Той коментира, че "очевидно няма да се предложи закон, който противоречи на базови европейски правни рамки".

Лорер допусна, че текстът на черновата е изтекъл от "лица, около темата "Магнитски", за които в момента е удобно да разсейват общественото мнение от основното към метода (по който ще се реализира).

Кога ще бъде готов

Пред "Капитал" представители на управляващата коалиция коментираха, че в най-скоро време работната група, сформирана в Министерството на правосъдието, би трябвало да представи на четирите партии "драфт на проект за закон".

Определен срок за това няма, но "Продължаваме промяната" смятат, че до месец развитие в тази посока ще има.

Не е изключена и възможността текстове с подобна насоченост да залегнат и в Закона за противодействие на корупцията, който предстои да бъде доработен в следващия месец.