Седмичен бюлетин за правни новини

Проект на нова наредба за образование по право; Втората съдебна инстанция при обжалване на екооценки се връща, но от 1 юли 2024 г.; Властите с разграничиха от изтеклия проект за закон тип "Магнитски"

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за нова наредба за образованието по право.

Мирела Веселинова

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за нова наредба за образованието по право. © Лили Тоушек

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Новината на седмицата безспорно е публикуването на проекта за нова наредба за образованието по право, макар че в медиите тя намери далеч по-малко място от информацията, че главният прокурор Иван Гешев е внесъл отрицателно становище срещу законопроекта за легализиране на индустриалния коноп (становището вижте тук).

Но и двете теми отстъпиха на скандала на седмицата - новината за проект на български закон "Магнитски", от който всички парламентарни партии - и опозиция, и управляващи, се разграничиха (вижте по-долу).

Цветан Василев получи политическо убежище в Сърбия, а сръбският съд окончателно отказа да го екстрадира, съобщи първо БГНЕС. Тази новина има потенциал за нов голям политически скандал.

Европейската комисия предложи избягването на наложени от ЕС санкции да бъде обявено за общоевропейско престъпление, след като се оказа, че едва 12 от 27-те държави имат подобни разпоредби. Според европейското право именно националните власти трябва да следят за спазването на въведените от ЕС санкции, а ако не го правят, ЕК може да започне наказателни процедури срещу тях. Автор на предложението за разширяване на списъка с общопризнати в ЕС престъпления е еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс.

//ТОП 3

Проект на нова наредба за образование по право - по-либерални правила за прием, единен държавен изпит, нови дисциплини, практическа насоченост на обучението

Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Проектът предлага два варианта за прием с по-големи опции за висшите училища да определят критериите, но единен държавен изпит пред държавни изпитни комисии и по конспект, определен от министъра на правосъдието. Предлагат се и съществени нови изисквания към учебния план и включените в него задължителни, избираеми и факултативни дисциплини, нови задължителни предмети - права на човека и право на ЕС, завишен хорариум по други дисциплини, по-голяма практическа насоченост на обучението по определени критерии. Предвижда се наредбата да влезе в сила от учебната 2023-2024 г., а заварените студенти да завършат обучението си по досегашните правила. Още по темата и коментар на преподавателя в СУ доц. д-р Христо Христев вижте тук.

Министерството на правосъдието работи над закон тип "Магнитски", но не стои зад разпространения в медиите текст

В Министерството на правосъдието е създадена работна група, която да изготви проект на закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата. Разпространеният в медиите текст обаче противоречи на конституцията, актовете на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека, поради което не може да бъде подкрепен в този му вид. Това се казва в съобщение на министерството, след като в четвъртък първо БНР съобщи, че управляващите предлагат създаването на нов извънреден орган, който ще защитава националната сигурност по подобие на американския закон "Магнитски". БНР публикува и версия на проекта, с която разполага. Депутати от всички парламентарни групи се разграничиха от този проект, който предвижда междуведомствен орган на изпълнителната власт да изготвя национални "черни списъци" на лица, за които има данни, че използват с престъпни цели високотехнологични продукти, извършват киберизмами, перат пари, злоупотребяват с европейски средства и др., а това да води и до имуществена проверка от КНКОНПИ.

Компромисно решение за втората съдебна инстанция при обжалване на екооценки - тя се връща, но от 1 юли 2024 г.

Продължилият няколко месеца спор в управляващата коалиция дали съдебното обжалване на екооценките за стратегически обекти с национално значение да остане на една инстанция, или да се върне предишното двуинстанционно производство беше решен компромисно в пленарната зала. При гласуването на второ четене на промените в Закона за опазване на околната среда в четвъртък окончателно бе прието обжалването на становищата по ОВОС да продължи да се гледа само на една съдебна инстанция до 1 юли 2024 г. След тази дата делата вече ще се решават от две инстанции. Остана изискването съдът да се произнася в шестмесечен срок по тези дела. Аргументите на мнозинството за отлагане на промените са същите, с които през 2017 г. ГЕРБ премахна втората инстанция - да не се саботират важни проекти чрез злоупотреба с правото на обжалване. Още по темата тук.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Европейският съюз разреши на агенцията си за правно сътрудничество Евроюст да разследва и събира доказателства за военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството. В нови правила, които ще бъдат подписани в понеделник и се очаква да влязат в сила тази седмица, се разрешава на агенцията да събира и съхранява сателитни снимки, видео- и аудиозаписи, ДНК профили и пръстови отпечатъци от местопрестъпленията, както и да ги обработва и анализира с помощта на Европол.

Има ли смисъл от арбитраж срещу "Газпром"? >> Няма как едно дружество успешно да се защити срещу иск за вреди от неизпълнение с аргумента "не изпълнявам договора, защото собственикът ми така реши". Договорите имат силата на закон между страните и никой няма право едностранно да ги изменя, включително да променя валутата, в която се плаща. Правителството трябва да изследва възможността за бързо обезпечение на иска, да направи внимателен подбор на правна кантора или кантори и да не повтаря грешките от миналото. Коментар на адв. Методи Байкушев.

Законопроект предлага да се намалят правата на кредиторите и да се принизи ролята на синдика >> Министерството на правосъдието внася стари предложения за изменение на Търговския закон, но без да се съобрази с мненията на експерти, по които е постигнато съгласие, заявява адв. Николай Ганев, съпредседател на Националния съюз на синдиците, в коментар за "Капитал". Според него проектът не държи сметка и не е съобразен със специфичната функция на синдиците в производството по несъстоятелността.

Колко струва прокуратурата? >> Държавното обвинение върши все по-малко работа, но с все повече хора. В прокуратурата работят 1519 прокурори и 435 следователи. Бюджетът на държавното обвинение за 2022 г. е 332 млн. лева. Прокуратурата разполага с над 280 автомобила и пет почивни бази. Само издръжката на станциите е 5 млн. лв. на година. За сравнение - съдът плаща 1 млн. лв. Внесените обвинителни актове намаляват всяка година.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Казус с психотестовете на професионалните шофьори стигна до съда в Люксембург. Нарушава ли България правото на ЕС, след като определя 5-годишен срок на валидност на книжките на професионалните шофьори, но в същото време те трябва да подновяват удостоверенията си за психологическа годност на всеки 3 години? Този въпрос е отправил в преюдициално запитване Административният съд в Габрово до Съда на ЕС, след като е стигнал до извод, че разпоредбите на Директива 2006/126 относно свидетелства за управление на превозни средства са неясни >> Лекс.бг

Правосъдният министър: ВСС няма да се меси в разследването на главния прокурор. Пленумът на Висшия съдебен съвет няма да има думата при избора на разследващия съдия, които ще бъде призван да води делото срещу главния прокурор. Това заявява в интервю за Mediapool правосъдният министър Надежда Йорданова, като очертава и графика за тази реформа. Магистратът ще бъде избиран на случаен принцип сред върховните съдии. След това ще му бъдат дадени правомощията на прокурор >> Медиапул

//СЪДЕБНИ

ЕСПЧ с две любопитни решения за свободата на словото в медиите и за полицейското задържане с цел възпрепятстване на участие в демонстрация

Две интересни решения обяви във вторник Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по румънско и турско дело, които по един или друг начин са относими и към българската действителност и затова си струва да се припомнят стандартите на Съда.

По делото Pretorian v. Romania ЕСПЧ отхвърля жалбата на главен редактор на румънска медия, осъден на глоба от 15 000 леи (около 3200 евро) за две статии, в които критикува по обиден начин местен политик. Като отчита по-високия праг на търпимост към критики срещу политици, ЕСПЧ отбелязва, че в случая става въпрос за оценки без фактическа основа и за лични нападки, отправени с вулгарен език, без това е било предизвикано от политика. Същевременно румънските съдилища са направили детайлна преценка на конкуриращите се права с оглед на критериите в практиката на Съда, а наложената санкция е пропорционална и не действа смразяващо на свободата на словото.

По делото Alıcı and Others v. Turkey ЕСПЧ установява нарушение на конвенцията (правото на свобода и на мирни събрания) спрямо група граждани, пътуващи с автобус от Адана към Анкара, за да участват в демонстрация. Те били спрени от полицията под предлог за проверка на самоличността им и задържани неоснователно с явната цел да им се попречи да участват в демонстрацията. Съдът отбелязва за пореден път, че един арест би бил приемлив само когато изпълнението на "предписано от закона задължение" не може да бъде осигурено с по-леки средства.